Присъда № 3 от 27.03.2024, Районен съд - Средец

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 3/26.03.2024 г. по НОХД № 258/2023 г. по описа на РС Средец

Производството по делото е образувано по повод обвинителен акт внесено от ТО Средец към БРП, с който е повдигнато обвинение пред съд на Х. В. М. с ЕГН: **********, за това че при условията на продължавано престъпление на 19/20.12.2022 год. в гр. Средец, ул."***** от помещение ползвано като частна работилница, чрез използване на техническо средство подбран ключ отнел чужди движими вещи - 22 броя луканки на стойност 145 лева от владението на С. Н. Ч. от гр. Средец, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и на 02/03.01.2023 год. в гр. Средец на ул.****** пред дом № 9 от моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Форд Транзит„ с peг. А 54 90 MP отнел чужди движими вещи - газова бутилка с вместимост 20 литра на стойност 20.00 лева, градинска ножица „Парксайд" на стойност 28 лева и газ-пропан -бутан 20 литра на стойност 22 лева, всичко на стойност 70 лева от владението на Е. Д. С. от гр. Средец, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Всички вещи са на стойност 215 лева - престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК

Пред районния съд производството е проведено по реда чл. 371, т. 2 НПК, като обвиняемият се явява лично и заявява, че се признава за виновен и признава фактите изложени в обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът аргументира становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин, с оглед събраните в хода на ДП и в хода на съдебното следствие доказателства и с оглед направеното от подсъдимия самопризнание. Предвид това прокурорът настоява обвиняемият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да се редуцира до една година, изтърпяването на което да бъде отложено за срок от четири години.

Защитника пледира, че деянието описано в обвинителния акт безспорно е извършено от подсъдимия. Аргументира становището, че при определяне на наказанието следва да се вземе предвид, че по-голямата част от откраднатото е възстановено, както и че подсъдимият е извършил престъплението непосредствено след навършване на 18 годишна възраст. Моли да бъде определено наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода след редукцията по чл. 58а НК.

Съдът, като съобрази становището на страните и прецени събраните в наказателното производство доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Х. В. М. с ЕГН: ********** е родена на 18.10.2004 год. в гр.Бургас, живущ в гр. Средец, ул. ***, български гражданин, с основно образование , безработен и осъждан.

Съшият е осъждан с Присъда № 2 на РС Средец, влязла в сила на 17.02.2023 г. за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК на лишаване от свобода за срок от 4 месеца , изпълнението на което е отложено за срок от две години.

1

Осъждан е с Присъда № 9 на РС Средец, влязла в сила на 26.09.2023 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, на пробация за срок от една година. За тези престъпление е определено едно общо наказание.

На 19 срещу 20.12.2022 год. късно през нощта подсъдимият се намирал в гр. Средец ул. „Бузлуджа“. Минавайки край дом №20 подсъдимият М. видял малка постройка в двора на къщата , която представлявала работилница собственост на свидетеля С. Н. Ч.. Работилницата била заключена с катинар, като входът се намирал към улицата. Подсъдимият М. извадил собствените си ключове и се опитал с тях да отключи катинара , който се отворил. подсъдимият проникнал в работилницата , като последователно изнесъл от нея моторна резачка „Щил“23 - С , моторна резачка „Щил 180 , моторна резачка „Хускварна- 360 , 1 бр. голям флекс „Райдер“ , един брой малък фликс „Бош“ един брой малка рендовална , 3 бр. електрически дрелки марка „Бош , един брой ел.дрелка „Райдер и 22 броя домашни луканки на стойност 145 лева. Всички вещи М. продал на различни лица в гр. Средец. Вечерта на 20.12.2022 год. подсъдимият отишъл в дома на пострадалия свидетеля С. Ч. и му разказал за извършената кражба. Свидетелят Ч. и подсъдимият тръгнали двамата с автомобила на св. Ч. по различните адреси , където М. продал отнетите вещи, като успели да съберат всички откраднати вещи с изключение на 22 броя луканки. Луканките М. продал на свидетеля А.Г.И..

На 02 срещу 03 януари на 2023 год. подсъдимият М. отново късно през нощта излязъл от дома си и тръгнал към игралната зала за хазарт в гр. Средец.

На улица „Панайот Хитов“ пред дом 9 видял паркиран товарен автомобил марка „Форд Транзит „ с peг. № А 5490 МР собственост на свидетеля Е. Д. С..

Задната врата на микробуса била леко отворена и с натиск М. я отворил. След като проникнал в товарния автомобил подсъдимият видял , че в багажното отделение имало голяма газова бутилка на стойност 20 лева , ведно с газ пропан-бутан 20 литра на стойност 22 лева, градински ножици „Парксайд“ на стойност 28 лева и 2 тонколонки с прожектор без стойност. М. взел вещите и ги отнесъл в дома си в гр. Средец. Газовата бутилка ведно с пропан-бутана продал на св. А.М.В., който я препродал на св. С.М.М..

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия изразено пред съда, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и вината си, а именно: свидетелските показания на С. Н. Ч., А.Г.И., П.С. Г., Е. Д. С., А.М.В., С.М.М., С.И. М., К.В.К., протокол за оглед на веществени доказателства, оценъчнини експертизи, обяснения на подсъдимия, както и от другите приложени по делото писмени доказателствени средства.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено 2 извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не следва да осъществява подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка, съдът като съобрази закона прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С двете си деяния обвиняемият Х. В.

М. осъществил състав на престъпление по чл. 195 ал.1 т. 4 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 НК. Престъплението е продължавано тъй като деянията са извършени през непродължителен период от време , при еднородност на вината и всяко деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното.

На първо място от обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на кражбата, посредством активни действия с две отделни деяние на горепосочените дати. С първото си деяние подсъдимият е проникнал в чужда постройка - работилницата на свидетеля С. Н. Ч. и се е насочил към описаните по-горе дърводелски уреди и 22 броя луканки и ги е взел, като напуснал мястото.

По отношение на дърводелските инструменти съдът намира, че посочената от прокурора хипотеза на самоволен отказ от подсъдимия да довърши изпълнителното деяние не е налице, а се установява хипотезата на чл. 197 НК. Тъй като обвинение за тези вещи не е повдигнато, този въпрос не подлежи на разглеждане в настоящото производство.

С второто си деяние подсъдимият е влязъл в паркиран товарен автомобил като взел от багажното му отделение голяма газова бутилка, ведно с газ пропан-бутан 20 литра и градински ножици „Парксайд“, като ги занесъл в дома си.

По този начин с двете си деяния М. е прекъснал фактическата власт на владелеца върху горепосочените вещи вещите, като същевременно е установил своя трайна фактическа власт върху тях. Няма спор, че описаните вещи са движими по смисъла на чл. 110, 3 ал. 2 ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние те са били „чужди” за подсъдимия, доколкото той не е носител на правото на собственост върху тях. Доказано е и че владелците на вещите не са дали съгласие на подсъдимия да установи фактическа власт върху тях.

Налице е квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, тъй като М. отключил работилницата на свидетеля С. Н. Ч. чрез собствените си ключове.

Конкретното деяние не носи признаците на „маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като не разкрива липса или незначителност на вредните си последици. Въпросният извод на съда се извежда най-вече от стойността на отнетите вещи (която макар и невисока, не е пренебрежимо ниска), 3 наличието на квалифициращ признак и завишената лична обществена опасност на М..

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като М. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано в поведението му - съзнавал е, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния владелец и установява своя трайна такава, както и че липсва съгласие на правоимащото лице за това. От волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици изразяващи се в прекъсване на чуждата фактическа власт върху вещта и установяването на своя фактическа власт върху нея. Наред с това подсъдимият е действал и с намерение противозаконно да присвои вещта – т.е. да се разпореди фактически или юридически с нея, като със своя, като в изпълнение на това намерение е напуснал местата където са се намирали вещите. Също така това негово намерение е реализирано, така щото подсъдимият е продал вещите.

За престъплението, в което подсъдимия беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 до 10 години.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК. Съдът прецени степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия, както и подбудите за извършване на престъплението.

Като отегчаващи отговорността обстоятелство съдът отчита че подсъдимият вече е осъждан за престъпление против собствеността, както и това, че се касае за две деяния съставляващи продължавано престъпление.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство при определяне вида и размера на наказанието съдебният състав взе предвид самопризнанието на подсъдимия, съдействието му по време на наказателното производство, младата му възраст, ниската стойност на вещите, предмет на престъплението и изразеното съжаление за извършените деяния. Поради това наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Следва да се има предвид още, че обществената опасност на извършеното конкретно престъпление с по ниска степен от тази заложена за типичното престъпление съответстващо на средния размер на наказанието по чл. 195, ал. 1 НК.

Съгласно т. 7 на ТР № 1 от 06.04.2009 г. по тълк. дело № 1/2008 г. на ВКС, ОСНК, при определяне на наказанието по правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител. Видно от материалите по досъдебното 4 производство, подсъдимият е допринесъл за разкриване на обективната истина по делото и е съдействал през целия ход на наказателното производство. Също така този извод не се отнася до направеното от подсъдимия самопризнание за виновен.