Решение № 276 от 16.10.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Бургас, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Мирослав Ил. Илиев като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело № 20252100201336 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решение за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС). Образувано е по повод постъпило в Окръжен съд Бургас Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, с което е представено за признаване и изпълнение Решение № 408 Cs 2050 Js 76676/24 о т 20.12.2024 г., влязло в сила на 01.03.2025 г., постановено от съдебен орган в издаващата държава:

Amtsgericht - Strafrichter - Mainz (Районен съд на Майнц), адрес: Diether von Isenburg Straβe 1, 55116 Mainz, Република Германия, с което на ** гражданин А. Ф. Р. с ЕГН: **********, роден на ** г. с постоянен адрес в гр. *, ул. „**“ № *, е наложена финансова санкция в размер на 2125.00 евро и разноски в производството в размер на 84.50 евро, или всичко – 2209,50 евро, на основание чл. 369, ал. 1, т. 1, чл. 370, ал. 1, т. 2 от Данъчния кодекс (АО), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за данъка върху дохода (EStG) на Република Германия.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за финансова санкция, постановено от съдебния орган на Република Германия, по отношение на ** гражданин А. Р..

Засегнатото лице А. Р., редовно призован, се явява лично в съдебното заседание.

Заявява, че действително си е тръгнал от Германия без да уведоми властите. Допълва, че не работи и няма възможност да заплати доброволно наложената санкция. В предоставената възможност за последна дума заявява, че няма какво да добави.

Съдът, след по отделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира следното:

Съгласно служебно изисканата справка по реда на Наредба № 14/ 18.11.2009 г., 1 засегнатото лице А. Ф. Р. с ЕГН: ********** има постоянен адрес в гр. **, ул. „**“ № *, т.е. той е с местоживеене на територията на Република * по смисъла на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС.

От данните, съдържащи се в удостоверението, се установява, че на 20.12.2024 г. спрямо Р. в Република Германия е постановено Решение № 408 Cs 2050 Js 76676/24, влязло в сила на 01.03.2025 г., с което му е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане на парична сума в размер на 2125.00 евро и разноски в производството в размер на 84.50 евро, или всичко – 2209,50 евро.

Санкцията е за деяние, осъществено на територията на издаващата държава Република Германия, съставляващо престъпление с правна квалификация по чл. 369, ал. 1, т.

1, чл. 370, ал. 1, т. 2 от Данъчния кодекс (АО), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за данъка върху дохода (EStG) на Република Германия.

От фактическа страна престъплението се свежда до това, че Р. не е уведомил според задължението си Службата за семейни помощи в провинция Райнланд-Пфалц-Заарланд в качеството й на финансов орган относно важни в данъчно отношение факти, като по този начин е получил неоснователно данъчно предимство. Засегнатият е получавал от Службата за семейни помощи в провинция Райнланд-Пфалц-Заарланд детски надбавки за децата си Ф., В. и Г., които са били взети предвид в негова полза относно детските надбавки.

Засегнатото лице не е уведомило службата, въпреки че е познавало задълженията си, че се е завърнало заедно с жена си и децата в България през ноември 2022 г., при което от декември 2022 г. не е имало нито постоянно местожителство, нито е пребивавало постоянно в Германия. Поради това от месец декември 2022 г. до месец септември 2023 г. включително засегнатият не е имал право да получава детски надбавки за децата си в Германия.

Производството по налагане на парична санкция е било писмено и съгласно изричното отбелязване в Удостоверението, лицето е било уведомено лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за срока на обжалване, съгласно законодателството на издаващата държава.

Решението е постановено от съдебен орган в решаващата държава въз основа на наказуемо деяние (данъчно престъпление) по нейния национален закон. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 01.03.2025 г.

За съдебния орган на изпълняващата държава не съществуват легитимни причини да се съмнява във верността на отразеното в удостоверението от чуждия орган, доколкото взаимното доверие между компетентните органи на държавите членки на ЕС е в основата на сътрудничеството по наказателни дела и в частност на прилагането на практика на принципа за взаимно признаване на финансови санкции между държавите. Въз основа на редовното удостоверяване на обстоятелството за писмено проведено производство и уведомяването за него, и възможността и сроковете за атакуването му според съответния национален закон, следва да се приеме, че на санкционирания надлежно е била предоставена възможност за атакуване на решението, упражняването на които права е зависело изцяло от неговата воля.

В този смисъл и след като в удостоверението е изрично посочено, че решението е влязло в сила, тоест лицето не е обжалвало решението в предвидения срок, гаранциите, свързани с правото му на защита са били спазени, респективно не е налице основание за отказ от признаване и изпълнение.

Деянието, за което на Р. е наложена финансова санкция, съгласно описаните в Удостоверението обективни и субективни параметри, според законодателството на издаващата държава съставлява престъпление, свързано с данъчни нарушения (чл. 369 от немския Данъчен кодекс – „Данъчни престъпления“), което независимо от елементите на състава по законодателството на издаващата държава, има своя аналог в българския Наказателен кодекс – чл. 255, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 93, т. 14 НК, с което е спазено изискването 2 на чл. 30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС (данъчно престъпление). Не следва да се забравя и че съгласно чл. 14, ал. 3 ЗПИИРКОРНФС - не може да се откаже изпълнение на решение във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен на основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данък или такса или не урежда по същия начин данъците, таксите, митата или валутния обмен както законодателството на издаващата държава.

В изпълняващата държава Република България не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние, и липсват данни за такова решение, изпълнено в държава, различна от издаващата и изпълняващата държава по разглежданото удостоверение.

Не е налице никое от основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решението. Видно от констатираното време на извършване на деянието и влизането в сила на решението, както и вида на наложеното наказание - глоба, се налага извод, че предвидената по българското законодателство три годишна абсолютна давност за изпълнение на административно наказание глоба по чл. 82, ал. 3, вр. ал. 1, б. „а“ от ЗАНН не е изтекла. Същевременно, за да може да бъде приложено основанието за отказ по чл. 35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС, освен констатация за изтекла давност по българското законодателство, следва да е налице кумулативното условие решението да се отнася за деяние подсъдно на български съд, а процесното деяние не е подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на чл. 4 от ЗАНН. Българският гражданин няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението на решението. Деянието е извършено на територията на чуждата държава, респективно не е налице някоя от хипотезите на чл. 35, т. 5 от закона, а санкцията, която се претендира да бъде приета не е по-малка от 70 евро.

Засегнатото лице е физическо лице, което е пълнолетно, според българското законодателство, и което носи наказателна и административнонаказателна отговорност.

Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички изискуеми предпоставки за признаване на решението и за незабавното му изпращане на изпълнителния орган - Националната агенция за приходите (НАП).

Изтъкнатите причини за липса на доходи и невъзможност за доброволно изпълнение са ирелевантни за настоящето произнасяне, поради което и съдът без да изследва в детайли тяхната достоверност, не ги взима предвид.

С оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, съдът определи равностойността на дължимата парична сума в български левове по курса на Българска народна банка за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава, която в случая възлиза на - 4156.14 лева санкция (2125.00 евро) и разноски в производството в размер на 165.27 лева (84.50 евро), или всичко – 4321.41 лв. (четири хиляди триста двадесет и един лева и четиридесет и една стотинки).

Така мотивиран, на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № 408 Cs 2050 Js 76676/24 от 20.12.2024 г., влязло в сила на 01.03.2025 г., постановено от съдебен орган в издаващата държава: Amtsgericht - Strafrichter Mainz (Районен съд на Майнц), адрес: Diether von Isenburg Straβe 1, 55116 Mainz, Република Германия, с което на ** гражданин А. Ф. Р. с ЕГН: **********, роден на ** г. с постоянен адрес в гр. *, ул. „**“ № *, е наложена финансова санкция в размер на 2125.00 евро с равностойност от 4156.14 лева и разноски в производството в размер на 84.50 евро с 3 равностойност от 165.27 лева, или ВСИЧКО – 2209,50 евро с равностойност от 4321.41 лв.

(четири хиляди триста двадесет и един лева и четиридесет и една стотинки), на основание чл. 369, ал. 1, т. 1, чл. 370, ал. 1, т. 2 от Данъчния кодекс (АО), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за данъка върху дохода (EStG) на Република Германия.

УКАЗВА на основание чл. 38, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС да се уведоми издаващия орган в Република Германия (по възможност да се изготви машинен превод със съответния софтуер).

УКАЗВА заверен препис от настоящото решение, след влизането му в сила да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

УКАЗВА на основание чл. 36, вр. чл. 22 от ЗПИИАКОРНФС, след влизането му в сила, препис от настоящото решение да се изпрати на Национална агенция за приходите за изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Бургас в 7-дневен срок от узнаването за постановяването му.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

4