Решение № 1558 от 31.07.2014, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 1558

31.07.2014г., гр.Пловдив

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, осми граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател:

Фаня Рабчева

Членове: Румяна Андреева

Ели Анастасова

С участието на секретаря П.Г. като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2152/ 2014г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на Ю.М. *** адв. Т.С. против решение № 263/ 27.06.2014г. постановено по гр.д.№ 502/ 2014г. по описа на Карловски районен съд – ІІІ гр.с., в частта в която е уважена молбата на К.П. *** за постановяване на мерки за защита срещу домашно насилие по чл.5, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДН. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на решението в обжалваната част , като се остави молбата на молителката без уважение като неоснователна.

От въззиваемата К.П. не е постъпил отговор по въззивната жалба , явява се за нея в с.з. адв.Е., оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави без уважение.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.17, ал.1 ЗЗДН срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Съдът е сезиран с молба по чл.5, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДН от молителката К.П. против Ю.М. за постановяване на мерки за защита срещу домашно насилие. Безспорно е между страните, че същите са живели при условията на фактическо съпружеско съжителство до 04.05.2014г., след което поради заявения и деклариран в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН акт на домашно насилие, е настъпила фактическа раздяла между страните.

Описаният акт на физическо насилие на 04.05.2014г. е нанесен побой от страна на ответника спрямо молителката, което наложило и медицинска помощ спрямо последната, при която установена „***”. В тази насока са представени писмени доказателства.

Ответникът поддържа оспорването на молбата с възражението за липса на доказателства в заявената от молителката насока за нанасяне на удари на същата, като се счита, че разпитаните по делото свидетели не установяват да е имало физическо стълкновение между страните.

За да уважи молбата на молителката първоинстанционният съд е отчел събраните по делото гласни доказателства, съответстващи на представените по делото писмени доказателства, при което е извел фактически и правни изводи за наличие на осъществен акт на физическо насилие над молителката. Изводите на съда се възприелат от настоящата въззивна инстанция като съответстващи на доказателствения материал, поради което в детайлната им интерпретация се препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

В тази насока не се възприемат за основателни възраженията на жалбоподателя чрез проц.си представител адв.С. за недоказаност авторството на извършения акт на физическо насилие. Депозираните показания на св.Д.Н.Д., макар и родственик на молителката, се кредитират, тъй като кореспондират на останалия доказателствен материал по делото и установяват пряката интерпретация на майката на ответника по повод случилото се в скандалната ситуация, при която ответникът ударил молителката.

Тези обстоятелства не се отричат от разпитаните по делото св. А. А. и св.М.М., като показанията на първата сочат на инициирана първоначално свада от свидетелката, което не опровергава заявеният от молителката нанесен впоследствие побой и от ответника. В тази връзка следва да се отбележи, че декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН се явява с потвърдена доказателствена стойност както по отношение на противоправното действие и поведение на посочената дата, така и от страна на авторството, вкл. с оглед степента на удостоверените с представената медицинска документация от 05.05.2014г. увреди на молителката непосредствено след процесния инцидент.

По така изложените съображения жалбата е неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди като правилно и обосновано в обжалваната част.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 и чл.272 ГПК, съдът

Р

Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 263/

27.06.2014г. постановено по гр.д.№ 502/ 2014г. по описа на Карловски районен съд – ІІІ гр.с. в обжалваната част.

В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.17, ал.5 ЗЗДН.

Председател: Членове: