Решение № 68 от 01.02.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Сливен, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20232230103451 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове, намиращи правното си основание в чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП, чл. 26 от ЗЗД и по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.

23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за паричен заем № 3346419 от 12.10.2018 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите и осъдителен иск за заплащане на сумата 803,25 лева, представляваща недължимо платена сума по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че между ищцовата страна и ответното дружество е сключен договор за паричен заем, като се сочат и заплатените от ищцата суми в изпълнение на договорните клаузи.

Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26 от ЗЗД, като в няколко пункта излага подробно доводи и съображения за недействителност на договора. От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора, както и да осъди ответника да заплати процесната сума като недължимо платена. Претендират се присъждане на направените по делото разноски.

1

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на исковите претенции, като се излагат конкретни аргументи и съображения, целящи опровергаване на изложените в исковата молба твърдения.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.

Изразено е писмено становище съгласно, което исковете претенции се поддържат изцяло в изменените размери и се иска уважаването им в изменените размери . Претендира се за присъждане на направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание. Исковете претенции се оспорват по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и се иска отхвърлянето им. Друго становище няма изразено.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и с предварителния доклад е прогласен за безспорен факта, че по силата на Договор за паричен заем № 3346419 от 12.10.2018 година ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило в заем на ищеца И. Х. Б. сумата от 1200,00 лева. Посочената последна сума е предоставена със срок за погасяване от 27 седмици, при фиксиран годишен лихвен процент – 40,00 % и ГПР – 47,31 %. Общо ищецът заплатил на ответното дружество сумата 2135.73 лева. Действителният годишен процент на разходите по договора, изчисляващ се при вземане в предвид на базови показатели: главницата по договора, срока за издължаване, договорната лихва и неустойката по договора по нормативно установената формула, посочена в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК надвишава значително петкратния размер на законната лихва за страната.

Разликата между върнатата от ищеца на ответника - кредитор сума по кредита в общ размер на 2135.73 лева и получената /усвоена/ от ищеца главница по договора - 1200,00 лева, възлиза на сумата 935.73 лева.

Исковата молба е заведена на 29.08.2023 година.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, кредитирани изцяло.

2

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на Договор за паричен заем № 3346419 от 12.10.2018 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установи и доказа, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищецът е получил в заем сумата 1200,00 лева, а е върнал на ответника - кредитор сумата 2135.73 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

От анализа на събраните по делото доказателства се установява наличието на твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на 3 кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва.

Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 47,31 %.

Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер. Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.

Поради основателността на главния иск за нищожност на договора за заем е основателна и претенцията по чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК за заплащане на сумата 935.73 лева, претендирана след надлежно направено и уважено искане за изменение на иска чрез увеличаване размера му. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С плащането от ищеца на суми над получената главница в размер на 1200 лева е налице неоснователно обогатяване за ответника със сумата 935.73 лева. Поради това осъдителния иск следва да се уважи, като се присъди и претендираната законна лихва, считано от 29.08.2023 година до окончателното изплащане.

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за заплатена държавна такса от 103.34 лева.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. Михайлов по посочената в допълнителна молба банкова сметка следва да се присъди адвокатско възнаграждение за указана безплатна правна помощ на ищеца в размер на 833.35 лева.

За да формира извода си относно така присъжданите разноски, 4 възраженията на ответника в тази насока са приети за неоснователни.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за паричен заем № 3346419 от 12.10.2018 година, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК:

131576434, със седалище и адрес на управление: гр. *** и И. Х. Б. с ЕГН:

********** от с. *** на основания чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.

ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на И. Х. Б. с ЕГН: ********** от с. *** сумата 935.73 лева /деветстотин тридесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем № 3346419 от 12.10.2018 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.08.2023 година до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на И. Х. Б. с ЕГН: ********** от с. *** сумата 103.34 лева /сто и три лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. С. П. от САК по банкова клиентска сметка, открита на основание чл. 39 от ЗА с IBAN:

************* сумата 833,35 лева /осемстотин тридесет и три лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за указана безплатна правна помощ на ищеца.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5

6