Решение № 199 от 20.12.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Варна, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело № 20213001000634 по описа за 2021 година за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Г. СТ. Д. и Д. П. Д., и двамата от гр.Варна, обжалват като недопустимо и неправилно решение №260145/26.07.2021 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д.№ 860/2020 г., в осъдителната му част по иска на „Юробанк България“ АД – гр.София за сумите: 28929.69 евро – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.06.2020 г. до окончателното й изплащане, 342.34 евро – възнаградителна лихва за периода: 14.05.2019 г. – 05.08.2019 г. и 299.74 евро – мораторна лихва за периода: 14.06.2019 г. – 10.09.2019 г., дължими по обявен за предсрочно изискуем договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 21093/09.05.2007 г., с уточнителна молба на л.12 да бъде отменено в обжалваната част и искът да бъде отхвърлен изцяло - и за тези суми.

Ответникът по жалбата –„Юробанк България“ АД – гр.София моли с писмен отговор и с писмена молба чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след 1 преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С жалбата не е направено конкретно оплакване за недопустимост на обжалваното решение. При служебната си проверка въззивният съд не установява същото да е недопустимо. Оплакването е бланкетно и неоснователно.

Оплакването в жалбата, че съдът не се произнесъл за пълна нищожност на договора за кредит предвид тежестта на обявените за нищожни клаузи от него, е неоснователно. Такова възражение по начало не е правено с отговора на исковата молба, като е твърдяна само нищожност на анексите към договора като съдържащи неравноправни клаузи и е било изразено становище, че съдът следва да съобрази само условията на основния договор.

Съдът се е произнесъл именно в този смисъл, като е приел анексите към договора за кредит за нищожни и е уважил иска съобразно първоначалните условия на договора. Оплакването се прави за първи път пред въззивната инстанция, но с оглед императивния характер на потребителската защита въззивният съд дължи произнасяне по него.

Съдебният състав намира, че нищожността на анексите към договора за кредит не влече нищожност и на самия договор, доколкото сделката би била сключена и без нищожните анекси, които се явяват споразумения за изменение на първоначалния договор и имат самостоятелен характер.

Размерът на възнаградителната лихва – основен елемент на договора за кредит, е договорен в чл.3, ал.1 от договора ясно, като се формира от базов лихвен процент в размер на 6% към момента на сключване на договора плюс договорна надбавка от 0.5 пункта /процента/. В чл.6, ал.1 е договорено също ясно, че погасяването на кредита става на равни /анюитетни/ вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска - 227.54 евро, като е налице валидно съгласие на ответниците относно задължението им по договора. Потребителите са разполагали с необходимата информация, позволяваща им да направят своя информиран избор, договарянето е индивидуално, ясно и разбираемо, като на ответниците е бил известен размерът на месечните вноски, в т.ч. и на възнаградителната лихва. От 2 отговора на исковата молба, а и от жалбата, не става ясно какви са възраженията на ответниците във връзка с погасителния план към основния договор. Такъв е представен с исковата молба, като не се спори, че е подписан само от банката. Липсата на подписан и от ответниците погасителен план не прави договора нищожен, нито неизпълним, тъй като в самия договор месечната вноска е посочена съвсем ясно – в размер на твърдата сума 227.54 евро и ответниците биха изпълнявали задължението си по договора точно, ако бяха внасяли ежемесечно тази сума. Ако са искали точна разбивка на дължимите помесечно погасителни вноски, показваща погасяването отделно на главници и лихви, ответниците винаги са могли да поискат от банката да им предостави извлечение под формата на погасителен план, какъвто очевидно е бил изготвен, но неполучен от тях.

Решението е правилно и следва да се потвърди в обжалваната му част.

Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

Не се доказват направени и не се присъждат поради това съдебни разноски за въззивната инстанция в полза на ответника по жалбата съобразно изхода на спора.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260145/26.07.2021 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д.№ 860/2020 г. в обжалваната му осъдителна част.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3