Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 905 от 23.06.2024, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 2745/2023
Вид
Решение № 905
Подписан
23.06.2024
В сила
15.11.2024
Състав
Николай Стефанов Стефанов

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 · Закон за електронните съобщения
  • чл.205 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.286 · Търговски закон
  • чл.298 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 905 гр. Русе, 23.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.й Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Н.й Ст. Стефанов Гражданско дело № 20234520102745 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, чл.86, ал. 1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД.

Ищецът „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК:130460283 с предишно наименование „Теленор България” ЕАД гр.София, твърди, че сключило с ответника договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги.

Моли съда да постанови решение с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите:

- 762,62 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за мобилни услуги, от която 715.41 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 10.02.2021г. за мобилен номер 359878027579 и 47,21 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 01.02.2021г. за мобилен номер 359890110562, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси;

- 127,22 лева дължими и неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги.

В срока по чл.131, ал. 1 от ГПК, назначеният особен представител на 1 ответника е подал отговор на исковата молба, с който развива съображения за неоснователност на предявените искове.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че ме ж д у ответника и „Йеттел България" ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл" ЕАД и „Теленор България" ЕАД) са били сключени договори за предоставяне на услуги . Н. Д. Р., с ЕГН:

********** е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД със сключен Договор за мобилни услуги от дата 01.02.2021г. с предпочетен мобилен номер 359890110562, като е уговорен краен срок на действие до 01.02.2023г., с предпочетена абонаментна такса Тотал+ 13.99 лева.

Абонатът е сключил и втори договор за мобилни услуги от дата 10.02.2021г., за предпочетен мобилен номер 359878027579, с предпочетен абонаментен план Тотал+ 52.99 ллева за срок на действие 24 месеца до дата 10.02.2023г., съгласно който е взел мобилно устройство Самсунг Галакси А71 128GB. Във връзка със сключения договор за мобилни услуги абонатът е получил устройство с отстъпка от стандартната цена, както следва:

- Цена в брой или обща лизингова цена с абонаментния план — 159.99лв.

- Стандартна цена на устройството - 859.90лв.

- Отстъпка от стандартната цена - 699.91лв.

Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №006637976.

Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. ". За 2 потребените от абоната-ответник услуги за периода 15.01.2021г. до 14.03.2021г. ЙЕТТЕЛ е издал:

- Фактура №7316247464/15.02.2021г. за отчетния период на потребление от 01.02.2021г. - 14.02.2021г. с дължима стойност за плащане в размер на 79.66лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги.

Дължимата сума е платима в срок 02.03.2021 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

- Фактура

№7317529433/15.03.2021г. за отчетния период на потребление от 15.02.2021г. - 14.03.2021г. с дължима стойност за плащане в размер на 69.17лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги.

Дължимата сума е платима в срок 30.03.2021г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

Кредитно известие фактура №7318800990/15.04.2021г. за отчетния период на потребление от 15.03.2021 г. - 14.04.2021 г. с което е редуцирана дължимата сума с 21.61лв., при което задължението от 148.83лв. е намалено до сумата в размер на 127.22 лева. Дължимата сума е платима в срок до 30.04.2021г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на установителния иск:

Искът е предявен от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, 3 приема, че установителният иск е допустим.

По основателността на исковете:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК

Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл.298 от ТЗ на индивидуален договор за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същия, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. Установено е и не се спори, че претендираните от ищеца суми не са заплатени от ответника.

По предявения срещу ответника иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл.205 от ЗЗД, съдът счита че са събрани достатъчно и убедителни доказателства затова, че страните са се намирали в договорни отношения, а ответникът не изпълнил поетите си задължения за изплащане на лизинговите вноски за взетата на изплащене вещ и нарушил задълженията си и не плащал месечни абонаментни вноски, както и лизингови такива за полученото мобилно устройство.

С оглед представените писмени доказателства съдът намира предявените искове за основателни и доказани по размер. От тях се установява, че страните са се намирали в договорни отношения. Искът следва да бъде уважен изцяло, по размер посочен в исковата молба.

С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск за законната лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.

По разноските.

При този изход на делото на осн ование чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на „Теленор България" ЕАД присъдените в полза на дружеството деловодни разноски по заповедното производство в общ размер на 385,00 лева, от които 25,00 л е в а внесена държавна такса и 360,00 лева, платено адвокатско възнаграждение, както и всички сторени от ищеца разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на 125,00 4 лева и 500,00 лева депозит за назначаване на особен представител.

Водим от горното, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Д. Р. с

ЕГН:********** от гр.Русе, че съществува вземане на „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК:130460283 с предишно наименование „Теленор България” ЕАД гр.София в о б щ размер на 889,84 лева от които 762,62 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за мобилни услуги (715.41 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 10.02.2021г. за мобилен номер 359878027579 и 47,21 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 01.02.2021г. за мобилен номер 359890110562, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси), както и 127,22 лева дължими и неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането за което вземане е издадена Заповед №3051/13.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5820/2022г. по описа на Р усенски районен съд.

ОСЪЖДА Н. Д. Р. с ЕГН:********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК:130460283 със седалище и адрес на регистрация гр.София с предишно наименование „Теленор България” ЕАД гр.София направените деловодни разноски в настоящото и заповедното производства в общ размер на 1010,00 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5