Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 80 от 07.07.2020, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 154/2020
Вид
Решение № 80
Подписан
07.07.2020
Състав
МАРИНЕЛА ГАНЧЕВА ДОНЧЕВА, ДИАНА ВЪЛЕВА ДЖАМБАЗОВА, РОСИЦА СЛАВЧОВА СТАНЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 80/07.07.2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в откритно съдебно заседание, проведено на 10.06.2020 год, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА

ДОНЧЕВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА при секретаря

Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 154/2020 год, за да се произнесе, взе предвид:

Подадена е въззивна жалба от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областен управител на област с адм. център Варна, чрез пълномощника му Г.П.П. – юрисконсулт, срещу решение № 1545/20.12.2019 год по гр.д. № 547/2019 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което е признато за установено в отношенията между страните, че ищците Л.Д.Г. с ЕГН **********, Р.П.Г. с ЕГН **********, К.С.Д. с ЕГН **********, М.Н.Д. с ЕГН **********, В.С.С. с ЕГН **********, Ц.К.С. с ЕГН **********, са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Варна, намиращ се в гр. Варна, местност „Долна трака” с прощ 3342 кв.м. , и същевременно Държавата е осъдена да предаде владението върху имота на ищците.

По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск с правно осн. чл. 108 от ЗС бъде отхвърлен. Позовава се на допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на поискани от страната писмени доказателства, и във връзка с това прави искане за тяхното допускане.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Изразено е несъгласие с констатациите на вещото лице, върху които са изградени изводите на съда, че имотът е предназначен почивна база на НСО. Като проследява хронологията от момента на отчуждаването до днес, въззивникът изтъква, че този имот попада в територията на стопанство „Евксиноград” и е включен в т.нар. „охранителна зона”, поради което притежава особен статут, определящ го като обект на публична държавна собственост. Като такъв той не е могъл да бъде придобит от ищците по реституция. Развити са доводи, че имотът е бил отчужден по 35-то ПМС по чл. 26 от ЗДИ, който закон не попада в приложното поле на чл. 3 от ЗВСНОИ.

На следващо място се твърди, че към влизане в сила на реституционния закон имотът е бил застроен, което е съставлявало пречка за възстановяване правото на собственост. Против решението на кмета на Община Варна за реституция е била подадена жалба от НСО при Президента на РБ, но образуваното адм.д. № 241/1994 год на ВОС е било прекратено поради липса на процесуална легитимация. Във връзка с установяване на горните обстоятелства били представени писмени доказателства, но съдът отказал да ги допусне.

Постъпил е отговор от Л.Д.Г., Р.П.Г., К.С.Д., М.Н.Д., В.С.С., Ц.К.С. чрез процесуалните им представители адв. П.С. и адв. С. ***, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението.

Претендират се разноските за настоящата инстанция.

В отговора се акцентира върху обстоятелството, че във въззивната жалба се сочат твърдения, които не са били своевременно въведени с отговора на исковата молба, поради което и доказателствените искания във връзка с тях са недопустими. При първоинстанционното разглеждане на спора ответникът е оспорил реституционното решение на Кмета на Община Варна като нищожно поради обстоятелството, че имотът е публична държавна собственост и е извън гражданския оборот. Не са правени възражения по материално-правните предпоставки на реституцията, каквито се повдигат за първи път с въззивната жалба. Поради това въззиваемите се противопоставят на приемането на писмените доказателства, пришити към корицата на делото и неприети от първоинстанционния съд.

Подадена е и частна жалба от Л.Д.Г., Р.П.Г., К.С.Д., М.Н.Д., В.С.С., Ц.К.С. чрез адв.

С.Т. срещу определение № 433/03.02.2020 год в частта за разноските. По съображения, че делото представлява значителна фактическа и правна сложност, частните жалбоподатели считат, че определението, с което присъдените разноски са редуцирани поради прекомерност е незаконосъобразно и молят за присъждане на още 11402,48 лв или общо 17000 лв.

В постъпилия писмен отговор от насрещната страна е изразено становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на определението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

Предмет на разглеждане е предявен ревандикационен иск от Л.Д.Г., Р.П.Г., К.С.Д., М.Н.Д., В.С.С., Ц.К.С. срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, за признаване правото на собственост на ищците върху ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр.Варна, намиращ се в гр. Варна, местност „Долна трака” с прощ 3342 кв.м. и за предаване на владението върху същия.

От приложените по делото доказателства се установява, че първоначално собственик на имота е бил К.Д.К. въз основа договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 3/09.11.1935 год. Имотът е отнет от него на осн. ПМС № 35/08.04.1948 год, а според твърдението на ответника в отговора на исковата молба – въз основа на конфискация, за каквато не са налице доказателства по делото.

С решение № 1982/24.06.1993 год на Кмета на Община Варна на осн. мотивирано предложение № 295/05.05.1992 год на Общинската комисия по реституция, е възстановено правото на собственост върху имота на осн. чл.3 от ЗВСВНОИ на Б.К.Д. в качеството му на наследник на К.Д.К.

След поредица от сделки към момента на подаване на исковата молба имотът е преминал в собственост на ищците.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, която е проследила записванията и отрежданията за имота в действалите към настоящия момент кадастрални и регулационни планове, както следва:

В кадастралния план от 1936 год. имотът е бил заснет с пл.№ 1534. Този стар кадастрален план е послужил като основа за регулационния план на Курортно предградие „Лозята” от 1937 год, където за имота е отреден парцел VI в кв. 224.

В последващия кадастрален план на м.”Крайбрежието” гр.Варна от 1956 год имотът попада в имот пл.№ 1508 – без първоначален запис в разписния лист. Генерално градостроителният план на „Крайбрежието” на гр.Варна от м.”Траката” до м.”Златни пясъци” е одобрен с Указ № 470/08.12.1956 год и в него процесният имот попада в територия, обозначена като „Зона за индивидуално вилно застрояване”. Съгласно общия градоустройствен план, одобрен със Заповед № РД-03-02/46/31.12.1982 год на КТСУ при МС имотът попада в урбанизирана територия, а като предвиждане е отбелязано „специални терени”. С одобрения през 1998 год териториално-устройствен план на гр.Варна е обособена курортна зона, а процесният имот попада в „Курортни комплекси” и „Вилни зони”, изобразен на плана с вертикални щрихи – „промяна земеползване, предвидено с ТУП”. Със Заповед № РД-02-14-1734/21.09.1999 год на МРРБ са одобрени специфични правила и нормативи за устройство и застрояване на територията на Варна. С тях за изследвания имот е отбелязано „без промяна на предназначението до ном ОУП”. В картата на възстановената собственост на землище Варна имотът попада в имот № 000026 по КВС. По кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-92/19.10.2008 год на ИД на АГКК имотът с № 1536 по КП от 1936 год покрива по-голямата част от имот с идентификатор *** с площ 3342 кв.м. Съгласно Общия устройствен план на гр.Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 год и Заповед № РД-14-2197/03.09.2012 год на МРРБ, имотът попада в урбанизирана територия в устройствена зона „Ок1”-Курортни зони и комплекси в зелена среда. Имотът не е застроен и в него липсват каквито и да било съоръжения.

За имота са съставени последователно следните актове за държавна собственост:

АДС

№ 376/08.02.1950 год, в който са описани редица сгради и застроено и незастроено място, но процесният имот не фигурира

АДС

№ 1360/09.02.1951 год, в който е описан парцел № 1534 по плана на гр.

Сталин, курортно предградие „Лозята”, с площ 3500 кв.м., отчуждено от К.Д.К. на осн. чл. 26 от ЗДИ и ПМС № 35/1049 год.

АДС

№ 430/15.12.1986 год, съставен на осн. чл. 77 от НДИ и чл. 81 и 92 от ЗС, в който са описани основни сгради с площ от 17035 кв.м., стопански сгради с площ 7874 кв.м. и застроени и незастроени площи 1316 дка, като в този акт процесният имот не се споменава.

В

АДС № 2043/02.11.1993 год, издаден на осн. чл. 81 от НДИ е описан само сграден фонд, без земя.

Съставен е АПДС № 3584/30.11.2001 год за публична държавна собственост за недвижим имот, намиращ се в гр.Варна, стопанство Евксиноград, център „Винарска изба Евксиноград” и следното описание: стопанство Евксиноград, включващо земя 926.000 дка, съоръжения и сгради. Съгласно заключението на експертизата, при така описаните граници на имота в последния акт за публична държавна собственост, може да се направи извод, че процесният имот пл.№ 1534 по КП от 1036 год, впоследствие попълнен като имот пл.№ 1508а със заповед № Р-111/1994 год, е идентичен с процесния имот с идентификатор *** и попада в описания обхват на акта.

На скицата, придружаваща издадения АПДС № 3584/2001 год в горния ляв ъгъл е изписана площ 92,6 ха(равняващо се на 926 дка), в т.ч. Дворец „Евксиноград” 87 ха и „Охранителна зона” 5.6 ха, като в територията, очертана като „Охранителна зона” попада и процесният имот.

След направените справки в отдел „КР” и дирекция „АГУП” при Община Варна експертизата е установила, че такъв имот „Охранителна зона” не съществува по никой от действалите до момента кадастрални планове и кадастрални карти. Като основа за издаването на скицата е послужил кадастрален план, изработен през 1976 год, който не съдържа данни за имоти, а представлява ситуационна снимка.

Въпросната скица е изготвена нарочно за актуването, като границите на Двореца и „охранителната зона” са изчертани допълнително.

Слез извършване на необходимите проверки и изчисления върху създадения цифров модел от Община Варна, вещото лице е установило, че имот 1508а попада в контура на т.нар. „охранителна зона”, но е изключен от нейната площ и не е част от нея.

При устните обяснения в съдебно заседание, вещото лице е уточнило, че тази констатация е направена при запознаване със скицата в цифров вид при Община Варна, на която очертаната площ на т.нар. „охранителна зона” е повече от означените 5,6 ха, което означава, че процесният имот, заедно с други два имота, макар да са отразени графично като част от тази зона, не са включени в площта й.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Основните спорни въпроси в настоящото производство, въведени с въззивната жалба и относими към основанието за претендираното от ответната страна право на собственост са: кой е приложимия реституционен закон ЗВСОНИ или ЗВНОНИ по ЗТСУ и др., какъв е бил характера на процесния имот към датата на приемането им, в частност съставлявал ли е публична държавна собственост, което обстоятелство да се явява пречка за възстановяването му. Въззивникът както в отговора си на исковата молба, така и във въззивната жалба се позовава на конфискация, извършена преди отчуждението по силата на ПМС № 35/1945 год, от което черпи довод за приложимост на ЗВСОНИ, в частност чл.2 ал.1 от същия, а не на чл. 3 от ЗВНОНИ, по който имотът е възстановен. Тези разсъждения не са подкрепени с доказателства, както и твърденията, че имотът при неговото одържавяване е бил предназначен за нуждите на управлението на особените имоти при МС.

По делото е установено по несъмнен начин, че имотът, предмет на настоящия спор, е бил собственост на К.К. и отчужден по силата на ПМС № 35/1949 год и на осн. чл.

26 от Закона за държавните имоти (отм). Отчужденията, извършени по този закон попадат в приложното поле на чл. 3 от ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС при наличие на предпоставките за това, а именно – ако към влизане на реституционния закон в сила обектът не се използва за нуждите, за които е отчужден.

От заключението на съдебно-техническата експертиза са проследени последователните отреждания за имота, както следва: „Зона за индивидуално вилно застрояване” съгласно генерално градостроителният план на „Крайбрежието” на гр.Варна от м.”Траката” до м.”Златни пясъци” е одобрен с Указ № 470/08.12.1956 год; урбанизирана територия в устройствена зона „Ок1”-Курортни зони и комплекси в зелена среда – съгласно Общия устройствен план на гр.Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 год. Установено е също, че в имота липсват сгради и съоръжения. Понятието „охранителна зона“ се споменава за първи път в скицата, изготвена нарочно с оглед издаването на АПДС 3584/2001 год, и не съществува в никой от преди действалите кадастрални планове и карти, както и в съставените предходни актове за държавна собственост.