Решение № 4887 от 14.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4887 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100512103 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба , вх. № 277082/18.08.2025год. от М. Е. М.,ответник по делото ,чрез адв.С.К. срещу Решение № 14692/29.07.2025год. постановено по гр.дело № 51803/2024год. по описа на СРС,81 състав в частта ,в която е признато за установено , на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 6 135,97 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 22.05.2024г. до изплащане на вземането, сумата 75,49 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането, които касаят недвижим имот: ап. 15, находящ се в гр. София, жк. „********, аб. № ******** и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 20.06.2024г. по ч.гр.д. № 31040/2024г. по описа на СРС, 81 състав.

С решението съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските като е осъдил ответника ,на основание чл.78,ал.1 от ГРК да заплати на ищеца сумата от 619,52 лв., разноски за исковото производство и сумата 167,97 лв., разноски за заповедното производство.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението ,поради нарушение на материалния закон.Излагат се съображения за неправилност на извода на съда 1

,че ответникът дължи изцяло плащане на задълженията предвид че е налице солидарна отговорност .Евентуално същия следвало да отговаря за ½ част от задължение.Навеждат се и доводи ,че ответника не е ползвател на имота,респ. потребител на топлинна енергия,а действителен вещен ползвател бил А.Г. ,негова съпруга.По същество се оспорва размера на задължението за доставена топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация като се позовава на решение №7276/03.07.2023год. по адм.дело № 746/2021год. на ВАС,потвърдено с Решение №1037/10.02.2025год. по адм.дело №85/2024год. на ВАС,5-членен състав ,с което е отменена т.6.1.1. от Методиката ,приложение към чл.61,ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020год. на Министъра на енергетиката.Прави извод ,че предвид липсата на валидно действаща формула за изчислението на потребената ТЕ следва исковата претенция да бъде отхвърлена.Оспорва се и дължимостта на задълженията за услуга дялово разпределение.

Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което претенциите на ищеца бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се направените по делото разноски пред двете инстанции .

Въззиваемата страна „Топлофикация София “ЕАД в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозирала отговор на въззивна жалба.С отговора са наведени доводи ,че въззивната жалба е неоснователна,поради което моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ЕООД не е депозирало отговор .

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

По делото е установено, че процесният имот с абонатен номер ******** 2 апартамент № ********, находящ се в ж.к. „Дружба” в гр. София, е топлоснабден, като в процесния период от 01.05.2021год. до 30.04.2023год. в имота е доставяна топлинна енергия.

Установява се от представените писмени доказателства - договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 15.10.1990 г., и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 26.06.2007 г. , че собствеността върху процесния апартамент е придобита от М. Е. М. и А.Б.Г. по време на брака им – в режим на СИО, като няма данни този вещен статут на имота да е бил променен към периода, за който се претендират процесните вземания.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

В случая възникването на облигационно правоотношение за битови нужди между ищеца и ответника М. М. е възникнало въз основа на индивидуален договор, а не по силата на закона със собственика или вещния ползвател на топлоснабдения имот ,предвид че от същия е подадена Молба-декларация от 17.12.1998год. до „Топлофикация София“ЕАД за откриване на партида за процесния имот.

Съгласно задължителните указания за органите на съдебната власт дадени с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС облигационно правоотношение може да възникне само с някой от съсобствениците, а в конкретния случай са представени доказателства, че именно М. М. е сключил индивидуален договор с ищцовото дружество.

По делото не се твърди и няма доказателства върху имота да е било учредено вещно право на ползване в полза на трети лица, нито същият да е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на договорно правоотношение и за сключен между такива ползватели с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, в каквато хипотеза ползвателят би дължал цената й /арг. от ТР № 2/2017 г. на ОСГК/.

Ето защо е обоснован извода, че ответникът М. М. в качеството му на съсобственик и потребител на топлинна енергия,респ. страна по облигационното отношение материално легитимиран да отговаря по предявените искове. е пасивно

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като писмена форма на договора не е предвидена и в този смисъл възраженията на въззивника липса на облигационно правоотношение са несъстоятелни. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо 3 изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че между М. М., от една страна, и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 22.04.2002г. етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице- помагач „Техем Сървисис“ЕООД и тази дейност несъмнено е била реално осъществена предвид приложените по делото писмени доказателства .

Първоинстанционния съд е изложил мотиви и за размера на действително потребеното количество топлинна енергия за процесния период общо 6163,33 лева,предвид приетото заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза,което е и неоспорено от страните.

От същото се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че в процесния период в имота на ответника е имало 4 броя отоплителни тела, както и 2 броя водомери за топла вода. Вещото лице дава заключение, че през процесния период дялово разпределение е извършвано на база реален отчет на разпределителите по т.6.4 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1. Топлата вода е изчислявана по реален отчет по т.5.2. от Приложението към чл.61, ал. 1 от Наредбата, като показанията са отчетени по електронен път и са нанесени в подробните изравнителни сметки.

Във връзка с възраженията във въззивната жалба за отмяна

Методиката

,приложение към чл.61,ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020год. на МЕ следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконов нормативен акт се 4 счита за отменен от датата, на която съдебното решение влиза в сила, поради което методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба в настоящия случай ,предвид че претенцията е за топлинна енергия за периода 01.05.202130.04.2023год.

От друга страна, дори да се приеме, че същата противоречи на нормативен акт от по-висока степен и не следва да бъде прилагана, респ. че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г. по дело № С-289/21, то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид обективното и вярно заключение на вещото лице по СТЕ. В разпоредбата на чл.

145, ал. 2 ЗЕ законодателят е предвидил обективен критерий за отчитане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, който е съобразен от експертното заключение.