Определение № 2616 от 22.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2616 гр. София, 22.05.2025 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА като разгледа докладваното от съдия Бисера Максимова гр. дело № 1639 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от Д. Н. Д., действаща чрез адвокат С. М. от АК - Т., против въззивно решение № 20 от 28.02.2025 година, постановено по в. гр. дело № 17/2025 год. по описа на Окръжен съд – Търговище, в частта, в която е отменено решение № 501 от 11.04.2024 г., постановено по гр. д. № 216/2024 г. на Районен съд - Търговище в частта му, с която упражняването на родителските права спрямо децата Галена З. Н. и Н. З.

Н. е предоставено на майката Д. Н. Д. от [населено място] като местоживеенето им е определено при нея; определен е режим на лични контакти на бащата З. Н. Д. с детето Галена и детето Н.; ползването на семейното жилище на страните-апартамент в [населено място], собственост на майката на З. Д., е предоставено на Д. Н. Д. за срок от една година, считано от влизане на решението в сила, на осн. чл. 56, ал. 3 от СК; бащата е осъден да заплаща на децата си Галена и Н. месечна издръжка в размер на по 350 лв. за всяко от тях, чрез тяхната майка и законна представителка Д. Н. Д., като вместо това в така отменената част съдът е предоставил упражняването на родителските права спрямо децата Галена З. Н. и Н. З. Н. на бащата З. Н. Д. от [населено място], при когото да живеят на адрес [населено място], [улица], вх.

Б, ет. 1, ап. 1; определил е детето В. З. Н. да живее на адреса на майката Д. Н.

Д. от [населено място]; предоставил е ползването на семейното жилище1 апартамент в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1, ап. 1 на З. Н. Д.; предоставил е възможност на майката Д. Н. Д. да вижда и взема при себе си детето Галена З. Н. всяка първа и трета събота от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя /с преспиване/; както и половината дни през зимната ваканция и половината дни през пролетната ваканция, определени от МОН, както и 30 календарни дни през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск /през месец юли или месец август/; а детето Н. З. Н. всяка първа и трета събота от месеца, от 10.00 часа в събота, до 17.00 часа в неделя /с преспиване/, както и 30 календарни дни през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск /през месец юли или месец август/, на осн. чл. 59, ал. 3-4 от СК; осъдил е майката Д. Н. Д. да заплаща на детето Галена З. Н., действаща със съгласието на баща си З. Н. Д. и на детето Н. З. Н., действащо чрез баща си З. Н. Д. от [населено място], месечна издръжка в размер на по 240 лв. за всяко от тях, платими на 5-то число от месеца, считано от 01.10.2023 г. до 14.02.2024 г. и след този период - от влизане на решението в сила до настъпването на причини за тяхното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, на осн. чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че при преценката кой родител трябва да упражнява родителските права с оглед най-добрия интерес на децата, въззивният съд е изложил мотиви само по някои от обстоятелствата, визирани в чл. 59, ал. 4 СК, както и в ППВС №1/1974 г. Касаторът моли за цялостна или частична отмяна на въззивното решение в обжалваната му част като претендира упражняването на родителските права по отношение на децата Галена и Н. да се предоставят на майката със законните от това последици; евентуално – такова предоставяне на упражняването на родителските права да се постанови само по отношение на детето Галена.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи това по чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК. Твърди се, че атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно следните въпроси:

1. Относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки 2 служебното си задължение да защити интереса на децата, решавайки спора кому да предостави упражняването на родителските права, когато и двамата родители претендират това, с оглед цялостната защита на правата им. Твърди се, че въззивното решение в обжалваната част противоречи на съдебната практика. Сочат се ППВС № 1/12.11.1974 г.; решение № 9 от 11.03.2015 г. по гр. д. № 3642/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 159 от 19.06.2015 г. по гр. д.

№ 6884/2014 г. на ВКС, III г.о., решение № 267 от 23.09.2015 г. по гр. д. № 7140/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 39 от 09.03.2018г. по гр. д. № 3857/2017 г. на ВКС, IV г.о.

2. Как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания, как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл.

172 ГПК? Сочат се решение № 297/22.12.2014 г. по гр. д. № 4004/2014 г. на ВКС, I г. о., решение № 60173/15.12.2021 г. по гр. д. № 1431/2021 г., I г. о. и решение № 50084/30.11.2022 г. по гр. д. № 3966/2021 г., II г. о. като се твърди, че въззивният съд е постановил обжалваното решение в противоречие с постановките на посочените съдебни актове.

Не е постъпил отговор на касационната жалба от насрещната страна.

ВКС, ГК, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да постанови решението си, Окръжен съд - Търговище е приел, че предявените първоначални и насрещни искове по чл. 322, ал. 1-2 от ГПК са обосновани с твърдения на страните, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака им е по вина на другия; всеки от двамата родители притежава по-добри възпитателски качества и по-големи възможности от другия, обуславящо предоставянето нему на родителските права след развода спрямо родените от брака деца. Съдът е констатирал, че страните са в граждански брак от 19.04.2008 г., от който имат три деца - Галена, род. на 17.09.2008 г., Н., род. на 02.07.2010 г. и В., род. на 26.10.2021 г., като съпрузите са във влошени лични отношения и фактическа раздяла от 26.09.2023 г. по повод упражнено от майката психическо и физическо насилие спрямо 133 годишния Н., страдащ от „церебрална парализа“ и „синдром на У.“, което домашно насилие е установено и по съдебен ред - гр. д. №1296/2023 г. на РСТърговище с приложени мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1-4 от ЗЗДН, както и с ангажиране на отговорността на майката по чл. 78а от НК по а. н. д. №47/2024 г. на РС-Търговище. Съдът е приел за установено, че съпругът и двете по-големи деца останали в семейното жилище апартамент в [населено място], [улица], собственост на родителите му, а ответницата с най-малкото дете заживяла в друго тяхно жилище на таванския етаж в същата сграда. Според въззивния съд при тези обстоятелства причина за дълбокия разрив в съпружеските отношения е именно поведението на ответницата, но същевременно същата е понасяла основната тежест в отглеждането на трите деца, едното от които с изключително сериозни здравословни проблеми и медицински потребности, обуславящо и огромно емоционално-психическо натоварване от нейна страна, изискващо по-голямо внимание, взаимност, помощ и разбирателство от страна на съпруга й за тези нейни затруднения и проблеми; дори и признанието му във физическо посегателство над съпругата пред органите на ДСП да се приеме за неустановено, поради липса на други доказателства, то същият не е положил достатъчно усилия за преодоляване на проблемите в семейството и макар приносът му да е по-незначителен, то вината за разпада на брачната връзка следва да се приеме за взаимна. Въззивният съд е обсъдил и е взел предвид свидетелските показания по делото и данните от социалния доклад, поради което е достигнал до извода, че двамата родители са с изравнен родителски потенциал, но при отчитане висшия интерес на децата, упражняваното от майката домашно насилие спрямо детето Н. не може да бъде игнорирано.

Съдът е посочил, че детето е с трайни физически и психически увреждания, и макар да не може да комуникира нито словесно, нито с жестове, то несъмнено агресията спрямо него му е оказала въздействие, поради което е достигнал до извода, че предпочитание за упражняване на родителските права следва да бъде отдадено на бащата. Съдът е посочил, че медицинските потребности на детето изискват то да бъде в спокойна и позната битова среда, обуславящо неговото оставане в семейното жилище, където ще се полагат грижите с помощта на личен асистент и със съдействието на по-голямата непълнолетна дъщеря Галена, която, според въззивния съд, също следва да остане под пряката отговорност на бащата в семейното жилище, при съобразяване и с 4 нейното становище за оптимален контакт с всичките й близки. С оглед възрастта на най-малкото дете В. – 3 г., въззивният съд е приел, че същото се нуждае от грижите преди всичко на своята майка, на която следва да се предоставят родителските права, съобразно режима на лични отношения и издръжка, определени от районния съд. Предвид така изложените съображения, въззивният съд е стигнал до крайния си извод, че решението на районния съд следва да бъде отменено частично по отношение родителските права спрямо децата Галена и Н., местоживеенето и издръжката им, ползването на семейното жилище, както и присъдената държавна такса върху издръжката. При преценка по реда на чл. 59, ал.3-4 от СК на режима на лични отношения, с оглед и необходимостта от възстановяване на нарушената емоционална връзка на детето Н. с майката, според въззивния съд, на същата следва да се определи режим на лични контакти с детето Галена: всяка първа и трета събота от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя /с преспиване/; както и половината дни през зимната ваканция и половината дни през пролетната ваканция, определени от МОН, както и 30 календарни дни през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск /през месец юли или месец август/; и с детето Н.: всяка първа и трета събота от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя /с преспиване/, както и 30 календарни дни през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск /през месец юли или месец август/; ползването на семейното жилище на страните-апартамент в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1, ап. 1, собственост на майката на ищеца З. Д., следва да бъде предоставено на последния, при когото децата Галена и Н. да живеят; ответницата следва да бъде осъдена да заплаща на децата си Галена и Н. месечна издръжка в размер на по 240 лв. за всяко от тях, при общо необходими по 700 лв. месечно, платими на 5-то число от месеца, считано от 01.10.2023 г. до 14.02.2024 г. и след този период - от влизане на решението в сила до настъпването на причини за тяхното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК.

По допускане на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, III гражданско отделение, намира следното:

По отношение на поставения от касатора въпрос за критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на децата, решавайки спора кому да предостави упражняването на 5 родителските права, когато и двамата родители претендират това, е налице общата предпоставка за допускане на въззивното решение на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По въпроса е налице многобройна съдебна практика, включително и задължителна такава. Постановление №1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС обобщава практиката на съдилищата по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите като дава указанието, че упражняването на родителските права и мерките следва да се определят конкретно и комплексно, т.е. от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай и съдът е длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай обстоятелства. Тази относимост е зададена в изведени по тълкувателен път критерии, които не са изчерпателни и търпят развитие, но установено в практиката остава разбирането за степенуването им по решаваща значимост: възпитателските качества на всеки от родителите, моралният облик, начинът, видът, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия за това, полът и възрастта на детето с оглед неговите нужди, изследване към кого от двамата родители в по-голяма то е привързано и защо, разполага ли родителят с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, включително, макар и допълнително, следва съобразяване със социалната среда, в която предстои да живее детето, не само като финансови и материални възможности, но и начин на живот. В случаите, когато детето се намира в уязвимо положение поради негово необратимо неврологично или друго заболяване, което не му дава възможност пълноценно да изрази желанията си и да сподели тревогите си, преценката на съда кому да се предоставят родителските права следва да бъде още по-прецизна. При анализ на доказателствата в една такава ситуация съдът следва да отчете кой от родителите в по-голяма степен е склонен да приеме състоянието на едно такова дете - не като тежест, а като реалност, с която адекватно да се съобразява като действа с любов, разбиране и отчитане на потребностите на това дете.

Разпечатката съдържа 25 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad45f118-a744-4638-b9b0-d96fb425ecd1