Определение № 116 от 05.05.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 116 гр. Варна, 05.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20263000600147 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод подадена от адв.Н. В. от ВАК като процесуален представител на И. И. Т. срещу протоколно определение № 440 от 04.05.2026г. по ЧНД № 153/2026г. на Варненски окръжен съд, с което било отказано мярката за неотклонение на Т. била изменена от „Задържане под стража“ в по-лека.

В частната жалба са посочени следните съображения: че в ОП-Варна е в ход процедура по чл.44 ал.1 от ЗЕЕЗА за приемане по изпълнение в България на присъда, постановена от румънски съд при пасивно поведение от страна на прокуратурата; че мотивите на ОС в атакуваното определение били лаконични; че не били налице предпоставките на чл.63 ал.1 от НПК, доколкото Т. сам се явил в РУП Провадия за изтърпяване на наказанието, което било индикация, е няма да се укрие докато е в ход процедурата по чл.44 ал.11 от ЗЕЕЗА, че няма висящи дела, не е осъждан в България и има постоянен адрес.

Частната жалба като подадена в срок се явява допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С Решение от 24.02.2026г. Варненски окръжен съд отказал да изпълни ЕЗА, като приел да се приведе в изпълнение от Варненската окръжна прокуратура наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 7 месеца, наложено на Т. по дело № 8891/28/2023г. на съда в Питещ, Румъния, в сила от 10.12.2025г. със същото решение била потвърдена и взетата спрямо 1 него МН „Задържане под стража“.

С жалба пред ОС защитата атакувала мярката за неотклонение с молба да се измени в по-лека, по който повод съдът произнесъл атакуваното определение, мотивирайки се със срокът на присъдата, която подлежи на изтърпяване.

И този съд счита, че срока на задържане по делото (сочен като основание за изменение на мярката) не е прекомерен, доколкото приетото за изпълнение от Варненската окръжна прокуратура наказание е с размер от две години и седем месеца „Лишаване от свобода“. Този срок на наказанието не се счита като създаващ предпоставка за извод за непропорционалност на определената мярка за неотклонение, респективно – мотив за изменение на същата в по-лека. Все пак задържането под стража по настоящото дело е под четири месеца.

Постоянният адрес на Т. не е достатъчен да се направи извод за това, че няма да се укрие, доколкото той бил задържан във връзка с обявяването му на издирване по издадена ЕЗА в опит да напусне страната. Липсата на осъждане на територията на Република България и на висящи дела, не може да преодолее осъждането му в Румъния, доколкото според чл.8 от НК той се счита осъждан с влязла в сила присъда в страна-членка на ЕС.

Наличието на производството по възобновяване в Румъния не може да се отчете също обстоятелство, което да налага изменение на мярката за неотклонение. Както правилно посочил ОС, само при при положителен за Т. изход от възобновяването би имало основателна предпоставка за изменение на взетата най-тежка мярка за неотклонение.

От всичко изложено горе съдът приема, че не са налице основания за отмяна или изменяване на атакуваното определение – то се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното апелативен съд и на основание чл.270 ал.4 НПК Варненски

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 440 от 04.05.2026г. по ЧНД № 153/2026г. на Варненски окръжен съд.

2

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3