Решение № 114 от 22.10.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Велико Търново, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000102 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х. О. Б., ЕГН **********, чрез АД „В. и Б.“, представлявано от адвокат Ц. В., срещу Решение № 12/13.03.2024г. по т.д. № 36/2022г. по описа на Окръжен съд-Ловеч, с което са отхвърлени предявените от същия срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД обективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ за сумата от 45 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 547.40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, всички причинени в резултат от настъпило на 28.05.2017г. ПТП, съразмерно на вината на застрахования при ответника водач, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя - 14.08.2018г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Развива оплаквания срещу изводите на съда, че с изплащане на обезщетение от застрахователя на единия от виновните за произшествието водачи въз основа на постигнато с него споразумение, е настъпила пълна обезвреда на причинените му вреди.

Твърди, че многократно - в исковата молба и допълнителните уточнителни молби към нея, ясно е посочил, че отговорността на застрахования при ответника причинител на вредоносния резултат заема 50 % от общия размер на настъпилите вреди, а останалата част са последица от действията на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което предявените от него срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД искове бъдат изцяло уважени. Претендира разноски за въззивното производство, 1 включително и адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС на основание чл.38 ал.2 от ЗА.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД е подала отговор на въззивната жалба чрез своя пълномощник – адвокат И. Ж.. В същия заема становище за нейната неоснователност и моли атакуваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание страните, чрез своите процесуални представители по пълномощие, поддържат изразените от тях в писмен вид позиции по спора и претенциите си за разноски, съгласно представени списъци по чл.80 ГПК. Жалбоподателят, чрез своя пълномощник, прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение в случай, че същото надвишава минималния предвиден в Наредба № 1/2004г. размер.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

Производството пред Окръжен съд-Ловеч е било образувано по искова молба на Х. О.

Б. с твърдения за настъпило на 28.05.2017г., около 08.10 часа, на ПП I-4 /София-Варна/ при км 68+600, в землището на село Малиново, област Ловеч, пътно-транспортно произшествие, причина за което, при условията на независимо съизвършителство, са действията на водачите на л.а. „Опел Астра“ с рег. № ВТ 94****, управляван от И. Л. И. и на л.а. „БМВ 525“ с рег. № ВТ 83****, управляван от К. И. И.. Твърди се, че противоправното им поведение е причинило на ищеца вреди – неимуществени, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на получените увреди и имуществени, представляващи направени от него разходи за лечение, както и че отговорността им е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ съответно за л.а.

„Опел Астра“ със ЗАД „Булстрад ВИГ“ АД, а за л.а. „БМВ 525“ със ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

Предявени са искове за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1094.80 лв. срещу ЗАД „Булстрад ВИГ“ АД, а в условията на евентуалност, в случай, че главните искове бъдат счетени за неоснователни и отхвърлени, исковите претенции са насочени към евентуалния ответник ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

С допълнителна искова молба от 07.06.2023г. ищецът заявил, че на основание чл.233 от ГПК се отказва от главния иск, предявен срещу ЗАД „Булстрад ВИГ“ АД поради сключено между него и дружеството извънсъдебно споразумение, по силата на което са му изплатени застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. и застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 547.40 лв. Поради извършеното доброволно плащане, тъй като счел, че получените застрахователни обезщетения частично го удовлетворяват, е поискал да се приеме, че претенцията към ЗД „БУЛ ИНС“ АД е в размер на остатъка до пълния първоначално предявен размер или сума от 45 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и сума от 547.40 лв. - обезщетение за имуществени вреди, вследствие настъпилото ПТП.

2

С Определение № 142/14.07.2023г. по т.д. № 36/2022г. Окръжен съд-Ловеч е приел, че изявлението за отказ от предявения срещу ЗАД „Булстрад ВИГ“ АД иск десезира съда и доколкото с подписване на споразумението между ищеца и главния ответник се погасява материалното право на първия да получи допълнително обезщетение, то не е налице правен интерес за произнасяне по евентуалните искове, насочени срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, поради което оставил без разглеждане същите, като недопустими и е прекратил изцяло производството по делото. С Определение № 232/02.10.2023г. по в.ч.т.д. № 200/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново е отменено Определение № 142/14.07.2023г. по т.д. № 36/2022г. Окръжен съд-Ловеч в частта, в която предявените от Х. О. Б. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД искове са оставени без разглеждане и е прекратено производството в тази му част, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

След дадени от първоинстанционния съд указания за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, с две последователни уточнителни молби от 26.10.2023г. и от 22.11.2023г. ищецът изложил обстоятелствата, на които основава претенцията си и конкретизирал същата, като направил искане за осъждане на ЗД „БУЛ ИНС“ АД да му заплати сумата от 45 000 лв. – обезщетение за причинени вследствие на ПТП, настъпило на 28.05.2017г., неимуществени вреди, представляващи болки и страдания в резултат на получените травматични увреждания, съразмерно на вината на застрахования при ответника водач – ½, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното изплащане и сумата от 547.40 лв. – обезщетение за причинени вследствие на произшествието имуществени вреди – разходи за метална остеосинтеза, потребителски такси и болничен престой, съразмерно на вината на застрахования при ответника водач – ½, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното изплащане.

Безспорно е по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/02/116002624877 по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от К.

И. И. лек автомобил „БМВ 525“ с рег. № ВТ 83**** към датата на събитието, както и че по образуваната пред застрахователя щета на ищеца не е било заплатено застрахователно обезщетение.

Не се спори и се установява от събраните писмени доказателства, че на 28.05.2017г., около 08.15 часа, ПП I-4 /София-Варна/, на 68+600 км, настъпило ПТП между л.а. „Опел Астра“ с рег. № ВТ 94****, управляван от И. Л. И. и застрахован при ЗАД „Булстрад ВИГ“ и л.а. „БМВ 525“ с рег. № ВТ 83****, управляван от К. И. И. и застрахован при ответното дружество, при което пострадал ищецът. С влязла на 04.02.2023г. в законна сила присъда № 4/19.01.2023г., постановена по НОХД № 326/2022г. на Окръжен съд-Ловеч, водачът на л.а.

„Опел Астра“ И. Л. И. е бил признат за виновен в това, че на посочените по-горе дата и място, при управление на автомобила с посока на движение град Варна, нарушил правилата за движение по пътищата – с поведението си създал опасност и пречка за движението на управлявания от Калоян И.ов автомобил и поставил в опасност живота и здравето на лицата, пътуващи в двете МПС /чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП/, внезапно преминал в насрещната лента за движение, след което рязко се върнал в своята лента /чл.5 ал.2 т.4 от ЗДвП/, навлязъл в лентата за насрещно движение без да извършва изпреварване или заобикаляне /чл.16 ал.1 от ЗДвП/, не спрял при възникнала опасност от настъпване на ПТП с л.а. „БМВ 525“ с рег. № ВТ 83**** и по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с К. И. И. причинил смъртта на три лица и средни телесни повреди на две лица, едно от които ищецът, 3 изразяващи се в травматично счупване на пети кръстен /лумбален/ прешлен, обуславящо затруднение движенията на снагата за около пет-шест месеца и травматично счупване на дясната лакетна кост с последващо оперативно лечение – свързване на фрагментите с помощта на метал, затрудняващо движенията на дясната ръка за около шест-седем месеца – престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 пр.2 алт.1 и 2, б.“б“ пр.1 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК. Със същата присъда водачът на застрахования при ответника автомобил К. И. И. е бил признат за виновен в това, че на посочените по-горе дата и място, при управление на л.а. „БМВ 525“ с рег. № ВТ 83**** с посока на движение град София, нарушил правилата за движение по пътищата – навлязъл в лентата за насрещно движение без да извършва изпреварване или заобикаляне /чл.16 ал.1 от ЗДвП/, не спрял при възникнала опасност от настъпване на ПТП с л.а. „Опел Астра“ с рег. № ВТ 94**** и по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с И. Л. И. причинил смъртта на три лица и средни телесни повреди на три лица, едно от които ищецът, изразяващи се в травматично счупване на пети кръстен /лумбален/ прешлен, обуславящо затруднение движенията на снагата за около пет-шест месеца и травматично счупване на дясната лакетна кост с последващо оперативно лечение – свързване на фрагментите с помощта на метал, затрудняващо движенията на дясната ръка за около шест-седем месеца – престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 пр.2 алт.1 и 2, б.“б“ пр.1 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК. По изрично разпореждане на закона /чл.300 ГПК/, влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от деянието относно това дали деянието е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. С оглед на това, налице са елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

При съпричиняване на вредата от няколко деликвента разпоредбата на чл.53 от ЗЗД предвижда солидарната им отговорност пред увредения. Съгласно чл.122 ал.1 от ЗЗД съпричинителите отговарят солидарно за цялото задължение към кредитора. Разпоредбата на закона позволява търсене от кредитора на разделна отговорност от длъжниците и това следва от самостоятелното право, което кредиторът има срещу всеки един от тях. Той може да упражни това свое право последователно срещу всеки един от солидарните длъжници, докато удовлетвори вземането си. Само при пълно изпълнение на дълга от солидарно отговорен длъжник се погасява отговорността на останалите длъжници /чл.127 ал.1 ЗЗД/.

Разпечатката съдържа 30 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad45abab-866d-49ee-ae91-21b70ee9475a