Решение № 2335 от 22.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2335 гр. С., 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.Н.Ч. при участието на секретаря Л.П.П. като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110159018 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава 25 ГПК.

Предявени са конститутивен иск за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ./12.08.2021 г. и със Заповед № ./12.08.2021 г. на управителя на „К.С.” ООД – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и осъдителен иск с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 3 660 лв. – обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за период от шест месеца, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до плащането.

Ищецът твърди да е незаконосъобразно уволнен, тъй като заповедта не му е връчена редовно, не е мотивирана и не отговаря на изисканите от работодателя обяснения. Отделно наказанието е наложено извън сроковете по чл. 194 КТ.

Ответникът твърди уволнението да е законосъобразно извършено, като са налице предпоставките на посоченото уволнително основание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно в отношенията между страните е, че по между им е съществувало трудово правоотношение. Съгласно трудов договор № . от 1

19.11.2020 г. ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, на пълно работно време от осем часа на ден и 40 часа седмично, с място на работа в гр. С.., при основно месечно възнаграждение 610 лв.

Ищецът е бил в отпуск по болест от 27.05.2021 г. до 05.06.2021 г. и от 06.06.2021 г. до 09.06.2021 г., за което са представени два броя болнични листа по делото. Преди изтичане на посочения период, ищецът е получил по електронна поща искане от ответника да предостави писмени обяснения по чл. 193 КТ, защо не се е явил на работа на 07.06.2021 г. /понеделник/, което според ответника е нарушение на трудовата дисциплина. На 08.06.2021 г. ответникът е изпратил нов имейл с молба, в най – кратък срок ищецът да му предостави болничните листа на хартиен носител в офис на Е. – .. На 11.06.2021 г. ответникът отново е изпратил имейл до ищеца, с който иска обяснения от служителя, защо продължава да не се явява на работа, след като срокът на отпуска по болест вече е изтекъл и как възнамерява да продължи бъдещите си взаимоотношения с ответното дружество. В отговор от 16.06.2021 г. ищецът предложил, след като трудовото му правоотношение не е прекратено на 10.06.2021 г., както е поискал първоначално, то дните от 10.06. до 16.06.2021 г. да бъдат трансформирани като част от платения му годишен отпуск и трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, считано от 17.06.2021 г. Към имейла е приложил сканирани заявления от 09.06.2021 г., в които се посочват причините, поради които иска прекратяване на трудовото правоотношение с ответника по взаимно съгласие – влошено здравословно състояния, промяна в начина/забавяне на изплащането на дължимите суми при командировка извън страната, както и задържане на лични вещи от страна на работодателя. С нотариална покана от 21.06.2021 г. от ищеца отново са поискани писмени обяснения във връзка с неявяване на работа в ответното дружество за периода 07.06.2021 г. 21.06.2021 г. Видно от разписка към нотариалната покана, адресът на ищеца по трудов договор и справка в НБДН е посетен три пъти в рамките на един месец по различно часово време, като адресатът не е намерен, поради което е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на адреса. Нито ищецът, нито упълномощен от него представител, са се явили в нотариалната кантора в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК за получаване на поканата. На 12.08.2021 г. с две заповеди № ./12.08.2021 г. и № ./12.08.2021 г. ответникът е наложил 2 дисциплинарно наказание – уволнение и е прекратил трудовото правоотношение на ищеца поради неявяването му на работа, считано от 10.06.2021 г. до датата на издаване на заповедта. В заповедите е посочено още, че са връчени на 23.08.2021 г. при отказ на служителя да ги получи, за което са се подписали двама свидетели. Единият – Л.П., разпитана като свидетел по делото, посочва, че на 23.08.2021 г. в заведение в гр. С. е подписала атакуваната заповед за уволнение без да познава страните, по молба на едната, след като неволно е станала свидетел на спора по между им, състоял се на съседната маса.

По делото е разпитан и свидетелят С.Г., който също е работил като шофьор на тежкотоварен автомобил в ответното дружество, който посочва, че дружеството е нямало собствена база и служебен гараж. Имало е офис, но комуникацията с работодателя е ставала по електронен път и на обществен паркинг за камиони в кв. Н. в С., където камионите на дружеството са оставяни след приключване на съответния курс.

За основанието по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ е достатъчно неявяване на работа най-малко в продължение на два последователни работни дни.

Процесната заповед за уволнение е мотивирана - ясно е посочен периодът, в който ищецът не се е явил на работа. Възраженията на ответника за обратното са необосновани, като за него е било известно, кои работни дни визира работодателят. Изводът следва от безспорния факт по делото /установен от представената от самия ищец електронна кореспонденция с работодателя/, че считано от 10.06.2021 г., датата следваща изтичане срока на болничния, до 23.08.2021 г., когато е прекратено трудовото му правоотношение, ищецът не се е явявал в определеното му със сключения на 19.11.2020 г. трудов договор място на работа в „К.С.” ООД. Изводът, че двата последователни работни дни, които визира работодателя са следващите след 10.06.2021 г. и че те са бил известни на ищеца, следва от полученото от него на 11.06.2021 г. уведомително писмо, с което са му изискани обяснения съгласно чл. 193 КТ за причините за неявяването на работа след изтичане на отпуска по болест на 09.06.2021 г., на което ищецът е отговорил, че неявяването му на работа за периода след отпуска по болест е по вина на работодателя, който не се е произнесъл по направеното от ищеца със заявление от 09.06.2021 г. искане за прекратяване на трудовото му правоотношение. Заявлението, което ищецът сочи, представляващо отправено предложение за прекратяване на трудовото 3 правоотношение по взаимно съгласие по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, което работодателят не е приел, не е оправдание и не може да обоснове неявяването на работа за период повече от над 60 дни. Прекратяването на трудовият договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ не става с подаване на предложение от едната страна, а само при наличие на две насрещни волеизявления на страните, изразени в писмена форма, съдържащи ясна, категорична и безусловна воля за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, каквито в случая не са налице. При безспорно установения факт на неявяване от страна на служителя на работа, в продължение на повече от два последователни работни дни, настоящият съдебен състав приема, че е налице основанието по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, което е достатъчно, за да обоснове законността на извършеното на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ уволнение. Наказанието е наложено в двумесечния срок по чл. 194 КТ, като заповедта за уволнение е връчена при отказ на работника на 23.08.2021 г.

Съгласно чл.195 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, която трябва да се връчи на работника или служителя. В закона изрично е посочено, че при невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се смята за наложено от деня на нейното получаване. Следователно законодателят е предвидил като допустим способ за връчването на заповедта изпращането й по пощата. За да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила , уредени в чл. 46 и чл .47, във вр. с чл.42 и чл.44 ГПК, както и съобразно специалния закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги.

Дисциплинарното наказание се смята за наложено освен от деня на връчване или получаване на заповедта за дисциплинарно уволнение /чл.195, ал.3 КТ/, още и от деня на узнаване на нейното съществено съдържание – изразена воля от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и правното основание, на което това е направено /вж. решение № . от 6.04.2010 г. по гр. д. № ./2009 г. на ІІІ г.о./. В случая това е станало с връчването по куриер на копия на заповедите за уволнение на адреса на ищеца, както сам посочва исковата молба /около месец след срещата между 4 страните на 23.08.2021 г./. Следователно дори да се приеме, че на тази среща не е била връчена надлежно на ищеца процесната заповед за уволнение, то същият е узнал за нейното съдържание след това, при получаването й по пощата, което се потвърждава и от прилагането й като доказателство към исковата молба.

Изложеното налага отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ предпоставя извод за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение. С оглед изложените правни изводи относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, то акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ се явява неоснователен и също следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора ищецът няма право на разноски за производството.

Такова възниква за ответника, комуто следва да се присъдят разноски в размер на 800 лв. за заплатено на 28.01.2022 г. адвокатско възнаграждение.

Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като същото е в минимален размер съгласно Наредба № 1/2004 г. и броя на предявените искове.

С аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса остават за сметка на съда.

Така мотивиран Софийският районен съд, 153 състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от КР. В. В., ЕГН ********** срещу „К.С.” ООД, ЕИК .. обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № ./12.08.2021 г. и заповед № ./12.08.2021 г. на управителя на „К.С.” ООД и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на сумата 3 660 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за период от 12.08.2021 г. до 12.01.2022 г.

ОСЪЖДА КР. В. В., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „К.С.” ООД, ЕИК .. сумата 800 лв. – разноски по делото.

5

Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от обявяването му на 22.03.2022 г. на основание чл. 315, ал.

2 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6