Определение № 423 от 03.02.2020, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ гр. Варна, 03.02.2020 година,

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито заседание, проведено на трети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА като разгледа докладваното от съдия Кр.Василев, в.ч.гр. дело № 132 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 414а, ал. 2 вр. чл. 407, ал. 1 от ГПК и е образувано е по частна жалба на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Определение № 15 354 от 22.11.2019г. по гр.д. № 16 703/2019г. по описа на ВРС, 19-ти състав, В

ЧАСТТА МУ, с която на основание чл.

416, пр. II вр. чл. 414а, ал. 4, пр. II от ГПК е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* за сумата от 325 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 7975/18.10.2019 година.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на определението в обжалваната му част, постановяване в нарушение на процесуални правила, както и в противоречие на задължителна съдебна практика /ТР 5/2017 от 21.11.2019г. и ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ВКС/. Изложени са доводи, че е налице редовно по форма, влязло в сила съдебно изпълнително основание установяващо подлежащо на принудително изпълнение парично вземане срещу длъжника, поради което предпоставките за издаване на изпълнителен лист по чл. 406 от ГПК в случая са налице. Неправилни са изводите на ВРС, че длъжникът не е дал повод за завеждане на делото, а заявителят бил недобросъвестен.

Длъжникът без основание начислил, изискал и събрал такса за услуга възстановяване на електроснабдяването в обект на потребител, както и не е възстановил недължимо платената му сума до предявяване на заявлението по чл.

410 от ГПК и бездействал три последователни дни след уведомяването му за извършената цесия, с което дал повод за завеждане на делото. По делото не е доказано предпроцесуално поведение насочено към реално плащане, а само предприети действия сочещи готовност за изпълнение. Моли в тази връзка да се отмени определението в обжалваната му част и се постанови друго, с което се уважи искането за издаване на изпълнителен лист.

В отговор на жалбата „Енерго-Про Продажби“ АД оспорва доводите в нея. Изразява становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди. Твърди, че изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414а от ГПК и ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, каквито предпоставки в случая са налице. Навежда доводи, че инициирането на заповедното производство на следващия ден след уведомяването на длъжника за извършената цесия, без оправена покана и разумен срок за изпълнение и непредоставяне на банкова сметка ***съвестно упражняване на процесуални права и злоупотреба с правото на разноски. Моли в тази връзка частната жалба да се остави без уважение с извод за неоснователност.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от лице с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче е неоснователна и съображенията са следните:

Производството пред ВРС е образувано по повод заявление от 16.10.2019г. на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД за парично вземане в размер на 19 лв. – платена при начална липса на основание такса за възстановяване преноса на ел. енергия, заплатена от потребителя Паскал Паскалев Димитров на 16.06.2017г., което вземане е придобито от заявителя на основание договор за цесия от 24.09.2019г. от потребителя – цедент, за който длъжникът е уведомен по електронен път на 15.10.2019г., както и за съдебни разноски в общ размер от 325 лв.

С Разпореждане от 18.10.2019 година, ВРС с извод за наличие на положителни предпоставки и липса на пречки по чл. 410 и чл. 411 от ГПК разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за описаните в заповедта суми в полза на заявителя. Издадена е Заповед № 7975 от 18.10.2019 година.

На основание чл. 411, ал. 3 от ГПК препис от заповедта е връчена на длъжника на 24.10.2019г., видно от съобщение на л. 19 от делото.

На 31.11.2019 година, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът депозирал възражение, обективиращо твърдения, че е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК, подкрепени с писмени доказателства – платежно нареждане от 22.10.2019г., удостоверяващо плащане на сумата от 19.06 лв. Отправил в тази връзка искане за обезсилване на заповедта за сумата от 19 лв., ведно със законната лихва. Възразил също, че не дължи разноски за производството, доколкото с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането – на 15.10.2019г. бил уведомен от Паскалев за извършената цесия; на 18.10.2019г. изпратил пощенски запис за плащане на заявената със заявлението сума; на 21.10.2019г. изпратил на официалния, обявен в ТР имейл адрес на заявителя покана за предоставяне на банкова сметка ***не; на 22.10.2019г. изпратил и нотариална покана с идентично искане, както и по куриер. Изпратените на обявения в ТР адрес на управление на дружеството заявител покани са върнати в цялост, с констатация на връчителя, че на адреса липсва обозначение на наименованието на кредитора. Същевременно, незабавно след получаване на препис от заповедта, съдържаща информация за банкова сметка ***, заплатил дължимата главница, ведно със законната лихва. Така обосновал, че с поведението си „Енерго-Про Продажби“ АД не е дало повод за предявяване на вземането, поради което не дължи разноски за производството. Отправил в тази връзка искане за обезсилване на заповедта и в частта относно разноските.

Препис от възражението с указание за възможността и последиците по чл. 414а, ал. 3 и ал. 4 от ГПК е връчен на заявителя на 13.11.2019г. /л. 41/.

На 15.11.2019 година по делото е постъпило становище от „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, обективиращо довод, че неудовлетворено е останало вземането му за разноски по издадената заповед, по която част отправил искане за издаване на изпълнителен лист.

Оспорил искането на длъжника за обезсилване на заповедта в частта относно съдебните разноски с аргумент, че с неоснователното начисляване и събиране на такса за възстановяване на електричеството и невръщането й преди делото, „Енерго-Про Продажби“ АД е дало повод за предявяване на вземането по съдебен ред, поради което възражението му по чл. 414а, ал. 2 от ГПК е неоснователно.

В обжалваното определение, постановено на основание чл. 414а, ал. 4, пр. II от ГПК, ВРС формирал извод, че е извършено плащане по заявеното вземане, ведно със законната лихва и че същото е прието от заявителя. С предпроцесуалното си поведение длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, поради което направените от заявителя разноски следва да останат в негова тежест. По аргумент за противното обаче от чл. 414а, ал. 4 от ГПК заповедта за изпълнение не следва да се обезсилва, доколкото е налице депозирано становище от заявителя. С тези мотиви оставил без уважение искането на длъжника за обезсилване на издадената по делото заповед за изпълнение, както и искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповедта за присъдените с нея съдебни разноски.

ВОС, за да се произнесе съобрази следното:

Съгласно чл. 404, т. 1 от ГПК заповедта за изпълнение е подлежащо на принудително изпълнение изпълнително основание.

Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удовлетворява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника /чл. 406, ал. 1 от ГПК/.

Съгласно чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила, когато не е подадено възражение в срок или същото е оттеглено, респ. след влизане в сила на решението за установяване на вземането. Въз основа на влязлата в сила заповед, съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.

Установено е от проследеното развитие на заповедното производство по ч.гр.д. № 16 703/2019г. на ВРС, че в конкретния случай срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е постъпило възражение от длъжника при изпълнение в срока за доброволно изпълнение по чл. 414а от ГПК.

Ето защо неоснователен е доводът в частната жалба, че по делото е налице влязло в сила съдебно изпълнително основание. По арг. от чл.

416 от ГПК заповедта за изпълнение не е влязла в сила. За разлика от възражението по чл. 414 от ГПК, с което въобще се оспорва вземането по заповедта /било по основание, било по размер/, то с възражението по чл. 414а от ГПК такова оспорване няма и то е основано на твърдения за частично или цялостно плащане на вземането в срока за доброволно изпълнение.

Разпоредбата на чл. 414а от ГПК е проявление на основната цел на заповедното производство – да се провери дали претендираното от заявителя - кредитор вземане е спорно. Ако вземането не е спорно, т.е. не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. от чл. 416 от ГПК.

В ал. 4 на чл. 414а от ГПК са уредени две хипотези: в първата, когато възражението е подадено в срок и съдържа изявление на длъжника, че е изпълнил задължението си по заповедта в срока за доброволно изпълнение, ако заявителят не подаде становище в срок, съдът само на това основание обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение съобразно обхвата на твърдяното плащане, без да изследва доколко е налице реално изпълнение, респ. доказано поведение на длъжника, изключващо отговорността му за разноски за производството. Във втората хипотеза, когато становище е подадено от заявителя в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Това „произнасяне“ предполага постановяване на акт по решаване на материалноправния спор, чрез проверка на твърденията на страните и преценка на представените доказателства. Ако приеме – въз основа на съвпадащите твърдения на страните или изхождайки от писмени доказателства по делото, че плащане е налице, респ. че с поведението си длъжникът не е станал повод за предявяване на вземането, съдът е длъжен да постанови диспозитив, с който да приеме възражението по чл. 414а от ГПК. Когато се приеме възражението по чл. 414а от ГПК, тогава заповедта за изпълнение влиза в сила, тъй като заповедното производство е постигнало целта си – да провери дали вземането е спорно, като заповедният съд следва да се произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист, обективирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като следва да го остави без уважение, поради липса на изпълняемо право до размера на платеното, респ. до този на разноските. В тази хипотеза защитата на кредитора е именно по реда на частната жалба срещу разпореждането за изпълнителния лист /арг. чл. 407, ал. 1 от ГПК/. И обратно – ако приеме, че възражението не е доказано, да се произнесе с нарочен диспозитив, с който не приема възражението, като постанови издаване на изпълнителен лист. В тази хипотеза аналогично защитата на длъжника е по реда на обжалване на разпореждането за изпълнителния лист.

Няма спор по делото, установено е и с писмени доказателства и ВРС е формирал правилни мотиви, че доброволно изпълнение на задължението чрез плащане на заявеното вземане е реално извършено от длъжника в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК. Така формираната воля обаче не е обективирал нарочно в диспозитива на акта си постановявайки приемане на възражението. Същевременно в срока по чл. 414а, ал. 3 от ГПК, заявителят не е подал становище по възражението за изпълнение на основното задължение, поради което и на основание чл. 414а, ал. 4, пр. I от ГПК заповедният съд е следвало да обезсили заповедта в тази част. Несъответствието между формираната истинска воля на съда за основателност на възражението и липсата на становище по отношение на заявеното вземане и нейното външно изразяване в писмения текст на постановения акт чрез постановяване на диспозитив по приемане на възражението и обезсилване на заповедта по вземането съставлява очевидна фактическа грешка, която след като служебно констатира, заповедният съд следва да поправи по реда на чл. 247 от ГПК.