Решение № 1618 от 10.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1618 гр. Пловдив, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20225330112661 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.

„С.“ № *, ет. *, ап. * против „Профи кредит Българя“ ЕООД, ЕИК 175074752, с която са предявени установителни искове с правна квалификация по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

22, вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ****, по силата на който на ищцата била предоставена сумата от 2400 лева. Същата следвало да бъде върната на 36 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 116,35 лева, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41% и годишен процент на разходите в размер на 49,28%. Сочи, че към договора било сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за който следвало да заплати сума в размер на 2280,24 лева, при определен размер на вноската в размер на 63,34 лева, допълнително оскъпяване на кредита или общ размер на месечната вноска от 179,69 лева. Твърди се, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Нарушени били разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т.

12. В договора не били посочени условията за прилагане на лихвения процент, както и начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и липсвала яснота по какъв начин е формиран същият, както и общо дължимата сума по него. Липсата на тази яснота водила до извода, че в договора нямало разписани правила, които да определят как се определя общата сума дължима от потребителя и от какви пера е съставена. В договора не фигурирала информация за правото на потребителя при погасяването на главници по срочен договор да получи при поискване във всеки един момент извлечение по сметка под форма на погасителен план за извършени и предстоящи плащания. Твърди, че договорената възнаградителна лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави, надвишаваща три пъти законната лихва. Клаузата за 1 заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги противоречала на материалния закон. Сочи, че на основание чл. 10а ЗПК такова възнаграждение не се дължало. Начисляването му представлявало разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗПК, с което се надвишавало ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК - ГПР не може да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва, в противен случай клаузата била нищожна.

Моли за прогласяване недействителността на клаузата за заплащане на възнаградителна лихва и клаузата за пакет „допълнителни услуги“ от Договор за заем № *****. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Излага съображения за неоснователност на предявените искове.

Неоснователни били твърденията за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че договорът за кредит отговарял на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за писмена форма, хартиен носител, както и на изискването му за сключване по ясен и разбираем начин. Сочи, че в договора бил посочен общия размер на кредита от 4188,80 лева, сборуван от отделни стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода договорна възнаградителна лихва.

Отделно бил посочен размерът на уговореното задължение за всяка една от закупените по желание на ищеца допълнителни услуги в общ размер на 2280 лева, както и размерът на общото задължение по кредита и закупените допълнителни услуги, а именно сумата от 6468,90 лева. Освен описаните задължения, към договора за кредит бил предоставен и погасителен план, в който ясно и четливо бил посочен размерът на всяка вноска за главница, възнаградителна лихва и допълнителни услуги, както и падежът на вноската. Сочи, че лихвения процент е фиксиран, а не променлив, поради което било достатъчно да бъде посочен размерът на същия в договора. Твърди се, че посочения в договора ГПР е фиксиран, като абсолютна процентна стойност - 49,15%. В общите условия от договора били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Било установено и правото на кредитополучателя при погасяване на главница по договора, при поискване да получи безвъзмездно извлечение по сметка под формата на погасителен план. Счита уговорения размер на възнаградителната лихва в договора да не противоречи на добрите нрави.

Неоснователно било твърдението на ищеца, че уговорената клауза за предоставени допълнителни услуги е нищожна. Сочи, че изборът за закупуване на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекс“ бил изцяло на клиента, което не било задължително условие за сключване на договора. Счита за неправилно твърдението на ищеца, че предоставените допълнителни услуги по своят същност били действия по усвояване и управление на кредита и клаузата за уговореното им възнаграждение не била нищожна.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между тях е сключен договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт с № *****, по силата на който на ищцата е предоставена в заем сумата от 2400 лева за срок от 36 месеца, при размер на вноска по кредита от 116,35 лева, при годишен процент на разходите от 49,15% и годишен лихвен процент от 41%. С посочена, в договора, общо дължима сума по кредита от 4188,90 лв.

В раздел 6 от Договора е предвидено задължение за потребителя за плащане на 2 възнаграждения за допълнителни услуги в размер на сумата от общо 2280 лева /възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ – 600 лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ – 1680 лв./, платими на вноски в размер на 63,34 лева, които се прибавят към погасителните вноски и размера на същата достига сумата от 179,69 лева на месец, а след включването им общото задължение по договора възлиза на сумата от 6468,90 лева.

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за потребителски кредит, с приложени към него Декларации, Общи условия, погасителен план, СЕФ, Искане за отпускане на потребителски кредит Профи кредит Стандарт.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е установило, че процесният договор е написан с букви от безсерифен шрифт – sans serif front, подобен на семейство шрифтове Calibri с начертание Normal с големина 12 пункта. Общите условия, са написани с букви от безсерифен шрифт - sans serif front, подобен на семейство шрифтове Calibri с начертание Normal с големина 12 пункта.

Съдът кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза, като отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява както факта на сключване на процесния договор за паричен заем, получаването на сумата от 2400 лева в заем от ищцата, така и че в договора е уговорен годишен лихвен процент от 41%, при ГПР 49,15%, и закупуването на пакет от допълнителни услуги в общ размер на сумата от 2280 лв. /възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ – 600 лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ – 1680 лв./.

С оглед въведените от ищеца твърдения за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва и тази за закупуването на пакет от допълнителни услуги и предвиждането на отделно възнаграждение за него, то съдът следва да изследва наличието, респ. липсата на основания за недействителност на същите.

Съгласно релевантната за случая редакция на Закона за потребителските кредити, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ал. 2 на чл. 9 от същия закон посочва, че страни по договора са потребител и кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, съдът намира, че възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК, като не са налице основанията за изключване на неговото приложение, посочени в чл.

4 на същия закон.

По отношение на възражението на ищеца за нищожност на клаузата за 3 възнаградителна лихва, съдът намира следното:

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в договора за потребителски кредит трябва да е посочен лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. В настоящия договор действително е посочен фиксиран лихвен процент по заема /възнаградителна лихва/ в размер на 41%. Същата надвишава повече от три пъти законната лихва, което я прави нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Клаузата на договора, установяваща размера на договорната лихва, накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена и такова задължение не е възникнало за ищеца. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд на Република България.

По отношение на възражението на ищеца за нищожност на клаузата за пакет „допълнителни услуги“ от Договор за заем № ****, съдът намира следното:

Страните са сключили и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит, право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания /отлагане на определен брой погасителни вноски и др./, услуги, за които е предвидено заплащането на допълнителна сума в размер на 63,34 лв. месечно, която сума е платима ведно с всяка месечна погасителна вноска и по този начин същата възлиза на сумата от общо 179,69 лв., формирана от сбора на дължимата главница, лихва и вноска по пакет от допълнителни услуги. Предвидената клауза за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги, съдът намира, да противоречи на материалния закон и на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Напълно се споделят от съда съображенията на ищцата, че възнаграждението не е дължимо на основание чл. 10а ЗПК. Касае се, действително за услуги, свързани с усвояването и управлението на кредита, за които законът забранява заплащането на такси и комисионни. Начислените на ищцата суми за т.нар. „пакет допълнителни услуги“ по своето естество представлява разход по кредита по см. на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, с което се надвишава ограничението на ал. 4 от цитираната правна норма, а именно - че ГПР не може да надвишава петкратния размер на законната лихва, в противен случай клаузата е нищожна.