Решение № 2389 от 13.03.2025, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2389

Бургас, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

Членове:

ДИАНА ГАНЕВА

ЙОВКА БЪЧВАРОВА

При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора СОНЯ ЙОВЧЕВА ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА канд № 20257040600038 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „МИСП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от П. М. М., със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 2, чрез адвокат С. К., е оспорил решение, постановено по АНД №4343/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0001908/01.10.2024 г. на началник областен отдел „Автомобилна администрация“ Бургас. С наказателното постановление на дружеството-касатор е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. на основание чл.96г, ал.1, предл.второ от Закона за автомобилните превози (ЗАП), за нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАП.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение на Районен съд Бургас е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Според касатора районният съд неправилно е приел, че процедурата по съставяна на акта за установяване на административно нарушение е проведена правилно и законосъобразно и няма допуснати нарушения, които да засягат наказаното дружество. Актът е съставен само с един свидетел, което според касатора е нарушение на процедурата. Касаторът счита, че както удостоверението за професионална компетентност за превоз на товари, каквото водачът е притежавал, така и картата за [жк], каквато не се установява да е притежавал, са документи, които удостоверяват едно и също обстоятелство, а именно завършен курс и успешно положен изпит за начална [жк], че за такова нарушение, което се изразява в липса на карта за [жк], налагането на имуществена санкция 3000 лв. е недопустимо. Иска съдът да приеме, че обжалваното решение е неправилно и да го отмени, а по съществото на спора - да отмени наказателното постановление, тъй като липсата на карта за квалификация представлява малозначителност на допуснатото нарушение, за което би следвало единствено да бъде направено предупреждение по чл.28 от ЗАНН, а не да се налага имуществена санкция.

На последно място касаторът твърди, че начинът, по който е описано нарушението в акта, препятства неговия адресат да разбере за какво ще бъде санкциониран и какво нарушение е извършил.

Иска обжалваното решение да бъде отменено, както и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие адвокат К., поддържа касационната жалба и пледира тя да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът по касация началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ Бургас към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище.

Представителят на Прокуратурата счита касационната жалба за неоснователна и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че в качеството на лицензиран превозвач на 10.11.2023 г. е допуснал извършването на обществен превоз на товари с МПС [Марка], рег. № [рег. номер] от категория N3 и полуремарке с рег. № [рег. номер] от категория О4, с водач И. П. М., който не притежава валидна карта за квалификация на водача. Нарушението е установено въз основа на извършена проверка на пътен лист серия А, №0041042 от 09.11.2023 г. и товарителница № 1010420 от 10.11.2023 г. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 7б, ал.1, изр.1 от ЗАП и е санкционирано на основание чл.96г, ал.1, предл.второ от ЗАП.

Според чл.7б, ал.1 от ЗАП лицензираните превозвачи, лицата по чл.24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни средства от категория М2, М3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водача на моторното превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност пет години.

Съгласно чл.96г, ал.1 от ЗАП, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени със Закона за автомобилните превози и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция, в размер [рег. номер].

Районният съд в обжалваното решение е приел, че по делото несъмнено е установено, че водачът на описаното в наказателното постановление МПС на инкриминираната дата 10.11.2023 г. не е притежавал карта за [жк], че деянието, изразяващо се в допустителство от страна на лицензирания превозвач да допусне такъв водач да управлява описаното МПС, изпълва състава на нарушението на чл.7б, ал.1 от ЗАП, което се санкционира с нормата на чл.96г, ал.1 от ЗАП.

Съдът е обсъдил и въпроса, свързан с притежаването на свидетелство за управление на МПС, на което е маркиран хармонизираният код „95“ на Европейския съюз предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО, според чл.4, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на първоначална квалификация, според който водачите удостоверяват, че отговарят на изискванията за начална квалификация или периодично обучение с карта за квалификация на водача или със свидетелство за управление на МПС, на което е маркиран хармонизираният код „95“ на Европейския съюз. Съдът е приел, че деянието не е маловажно и е потвърдил наказателното постановление.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Приложената като нарушена норма на чл.7б, ал.1 от ЗАП сочи, че водачите на МПС-та от категория М2, М3, N2 и N3 трябва да отговарят на изискванията за квалификация на водача и да притежават карта за квалификация на водача за съответната категория. Алтернативно е посочено, че вместо карта за квалификация на водача може да притежават сертификат за водач на МПС за обществен превоз на товари по шосе.

Според чл.2, ал.2 от Наредба № 41/07.08.2008 г. карта за квалификация на водача се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност (Приложение № 2), удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение на водача.

От тези две норми следва да се направи извод, че законодателят изисква водачите на посочените категории ППС, които осъществяват превоз за собствена сметка или превоз на пътници и товари, следва да отговарят на завишени изисквания, спрямо останалите водачи на МПС. Тези изисквания са регламентирани в посочената Наредба № 41/2008 г. Необходимо е преминаване на специално обучение, вследствие на което се получава удостоверение за професионална компетентност, което е предпоставка да бъде издадена картата за квалификация на водача.

В процесния случай лицензираният превозвач е санкциониран за това, че е допуснал водач, който не притежава карта за квалификация. Това обстоятелство съдът приема, че не е спорно, тъй като то се признава и в касационната жалба, а освен това липсват твърдения и доказателства в обратна насока. Същевременно по делото е доказано, че същият водач успешно е преминал обучение за начална квалификация и е получил удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на товари № 1-110474/17.04.2023 г., което е представено по делото. Това удостоверение съгласно чл.2, ал.2 от наредбата е необходимата предпоставка за издаване на карта за [жк], защото именно то удостоверява, че водачът отговаря на изискванията за квалификация на водача по смисъла на чл.7б, ал.1 от ЗАП. Очевидно целта на нормата е да вмени задължение за по-висока квалификация на водачите на МПС-та от посочените категории. В случая тази квалификация е налице и се удостоверява от цитираното по-горе удостоверение от 17.04.2023 г. Липсва единствено карта за квалификация на водача. При тези факти съдът счита, че визираната в чл.96г, ал.1 от ЗАП фиксирана санкция, в размер [рег. номер]. е прекомерно висока, защото основната цел на законовото изискване за [жк], регламентирано с нарушената норма, е изпълнена, тъй като е доказано, че водачът е [жк], преминал е нужното обучение и е получил съответното удостоверение за това. Единствено не се е снабдил с карта за квалификация. Не такова би било положението, ако водачът, освен карта за [жк], нямаше и удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация.

Съгласно чл.28, ал.1 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл.93, т.9 от НК, чиито разпоредби по силата на чл.11 от ЗАНН са субсидиарно приложими в производството по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според тази дефиниция маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представляват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, т.е. преценката за маловажен случай се прави въз основа на конкретни фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка на извършването му, начин и средства за осъществяването му, причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липса на данни за други извършени нарушения. Тази проверка включва в обсега си обективни и субективни признаци, касаещи степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези.

Съдът счита, че в конкретния случай засегнатите от процесното деяние обществени отношения с оглед обществената им ценност и степента им на засягане не са накърнени в такава степен в каквато биха били ако извършителят на нарушението беше допуснал водач, който не отговаря на изискването за квалификация на водача. В конкретния случай нарушението се състои единствено във формалната липса на карта за квалификация на водача при наличие на самата квалификация. Предвиденото за това наказание е несъразмерно, твърде прекомерно тежко и несъпоставимо със случаите когато лицензиран превозвач би допуснал моторните превозни средства от съответните категории да бъдат управлявани от водач, който въобще не притежава никаква квалификация за това. Със санкционната норма на чл.96г, ал.1 от ЗАП законодателят санкционира еднакво както нарушение, като процесното, в което формално липсва само финализиращият елемент от фактическия състав, който доказва наличието на [жк], така и нарушението, в което е допуснал водач, който въобще не отговаря на изискванията на Закона за автомобилните превози за [жк], т.е. не притежава някоя от изискуемите категории, не е преминал обучение за начална [жк], не притежава удостоверение за професионална компетентност. Очевидно е, че обществената опасност на деяние като процесното е много по-ниска от обществената опасност на обикновените случаи на такова деяние, при които водачите не притежават изискуемата от закона квалификация. В настоящия случай водачът притежава такава квалификация и това обстоятелство е доказано по делото. Нарушението му се състои само в това, че след като е придобил [жк], преминавайки през необходимите обучителни курсове и получавайки удостоверение за професионална компетентност, не е кандидатствал и не е придобил карта за квалификация на водача. Съдът счита, че голямата разлика в обществената опасност на тези деяния, съпоставена с целта, която се преследва с нормата на чл.7б, ал.1 от ЗАП, а именно водачите на МПС-та с описаните категории да притежават по-висока квалификация от обичайния водач на МПС, обосновава извода, че с регламентираната от закона санкция на деяние като процесното би било наложено наказание, което е несъразмерно и несправедливо по-високо от онова, което би се следвало в такива случаи. Затова настоящият съдебен състав счита, че процесният случай следва да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна.