Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 60 от 29.05.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Търговско дело 16/2023
Вид
Решение № 60
Подписан
29.05.2026
Състав
Веселина Любенова Павлова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Враца, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Красимира Ив. Вълкова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Търговско дело № 20231400900016 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 1131/ 14.02.2023 г., подадена от Т. Б. Б., ЕГН ********** от с. ***, действащ чрез адв. К. Т. от АК Враца срещу "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от изпълнителните директори С. П. и С. Б., за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника неплатените суми по Изпълнителен лист от 19.11.2010 г. по ч. гр. дело № 5363/2010 г. по описа на РС Враца, въз основа на който е образувано ИД № 2093/2022 г. по описа на ЧСИ И. Ц., за дължимост на сумите от 38 910,62 евро (76 102,55 лева) – главница по договор за кредит от 20.06.2008 г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.10.2010 г. до окончателното й изплащане, 6605,96 евро (12 920,13 лева) – договорна лихва за периода от 20.07.2009 г. до 11.11.2010 г., 285,64 евро (558.67 лева) – наказателна лихва за периода от 20.07.2009 г. до 11.10.2010 г., както и направените разноски по издаване на заповед за изпълнение – 916,05 евро (1 791,63 лева) заплатена държавна такса и 868,16 евро (1 697,97 лева) адвокатско възнаграждение, поради изтекла погасителна давност на всички вземания за периода от 14.06.2013 г. до 23.01.2023 г. Претендират се разноски в производството.

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за недължимост на непогасените суми по изпълнителен лист от 19.11.2010 г. по ч. гр. дело № 5363/2010 г. по описа на РС Враца, поради изтекла 5-годишна погасителна давност в периода от 14.06.2013 г. до 23.01.2023 г. , в който период са били образувани изпълнителни производства за събиране на вземанията по цитирания изпълнителен лист.

От името на ищеца се твърди, че на 09.01.2023 г. са му връчени четири броя документа от ЧСИ И. Ц. по ИД № 2093/2022 г. - съобщение за образувано изпълнително дело, постановление от 03.01.2023 г., копие от изпълнителен лист и копие от уведомление за прехвърляне на вземания. Изложени са 1 възражения по договора за цесия, както се твърди, че е имало образувано изпълнително дело от 20.01.2011 г. до 17.02.2016 г. по описа на ЧСИ Г. Б., което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. При тези доводи е предявена исковата претенция на ищеца, с молба да бъде уважена.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК ***, действащо чрез юрисконсулт Е. А., в който искът се оспорва като неоснователен и се претендират разноски в производството. Признава се факта, че е образувано ИД № 2093/2022 г. по описа на ЧСИ И. Ц., с взискател ответното дружество за събиране на вземанията по изпълнителен лист от 19.11.2010 г. по ч. гр. дело № 5363/2010 г. по описа на РС Враца. Изложени са възражения за нередовност на исковата молба, тъй като в следствие на извършена публична продан по ИД № 44/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Б., е била постъпила сума в размер на 37 450 лв. и е отправена молба за частично прекратяване на производството за сумата от 16 885,40 лв.

Сочи се, че приложимата в случая давност е 5-годишна от влизане в сила на заповедта за изпълнение и същата не е изтекла, тъй като преди образуване на ИД № 2093/2022 г. по описа на ЧСИ И. Ц., спрямо ищеца са били образувани ИД № 44/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Б. и ИД № 1969/2016 г. по описа на ЧСИ А. Б. и давността е неколкократно прекъсвана с предприемане на съответни изпълнителни действия. В тази връзка се сочи, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 05.05.2011 г., като на 23.01.2013 г. е извършена публична продан на имота на ищеца, с което давността в изпълнителното производство е прекъсната до 23.01.2015 г. След прекратяване на ИД № 44/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Б. давността отново е прекъсната с образуването на ИД № 1969/2016 г. по описа на ЧСИ А. Б., с налагане на запори на 21.07.2016 г., на 03.05.2018 г. и на 04.08.2022 г. След прекратяване на ИД № 1969/2016 г. през 2022 г., е образувано сега висящото ИД № 2093/2022 г. по описа на ЧСИ И. Ц.. Давността по него също е прекъсвана както с молбата за образуване от 25.11.2022 г., така и с искания за изпълнителни действия от 16.02.2023 г., от 29.07.2024 г. и от 01.10.2024 г. Изложени са подробни доводи и съдебна практика относно прекъсването на давността по отношение на процесното вземане и по отношение на възраженията на ищеца срещу извършената цесия на вземането. При тези доводи е заявено искане за отхвърляне на иска, като се претендират разноски в производството.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се уточняват претенциите на ищеца, съобразно възраженията на ответното дружество. Изложен е анализ на постановките на тълкувателните решения във връзка с прекъсването на давността, като е изложено становище, че самото извършване на изпълнително действие прекъсва давността, а не искането на взискателя да го извърши.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на искова молба, с който се поддържат всички доводи в отговора на дружеството и заявените оспорвания. Пояснено е, че за прекъсването на давността водещо значение има искането на кредитора за извършване на изпълнително действие, което дори да не се осъществи по причини, независещи от кредитора, давността се прекъсва, като е цитирана и съдебна практика в отговор на доводите на ищеца в допълнителната му искова молба.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и 2 становищата и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Определение № 115/25.03.2026 г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства:

- че срещу ищеца издаден изпълнителен лист от 19.11.2010 г. по ч. гр. дело № 5363/2010 г. по описа на РС Враца за дължимост на непогасени суми по Договор за кредит от 20.06.2008 г. към „ОББ“ АД, което вземане е цедирано на ответното дружество с Договор за цесия от 04.12.2015 г., за което длъжникът е уведомен;

- че е образувано ИД № 2093/2022 г. по описа на ЧСИ И. Ц., с взискател ответното дружество за събиране на вземанията по изпълнителен лист от 19.11.2010 г. по ч. гр. дело № 5363/2010 г. по описа на РС Враца.

В подкрепа на горните обстоятелства, както и на доводите на страните по делото са представени и приети като доказателства изпълнителен лист от 19.11.2010 г. по ч. гр. дело № 5363/2010 г. по описа на РС Враца, съобщение за образувано изпълнително дело, постановление от 03.01.2023 г., уведомление за прехвърляне на вземания, молба за образуване на ИД 2093/2022 г., договор за цесия, ведно с потвърждение, копие от ИД № 2093/2022 г. по описа на ЧСИ И. Ц., ПДИ, с разписка от 20.04.2011 г., постановление за възлагане от 30.01.2013 г., молба за образуване на ИД 1969/2016 г. на ЧСИ Б., 3 броя запорни съобщения, молба по ИД 1969/2016 г. от 04.08.2022 г., молба за образуване на ИД № 2093/2022 г. по описа на ЧСИ И. Ц., ПДИ, с разписка, молба от 29.07.2024 г., договор за цесия от 04.12.2015 г., с приложение № 1 към него, потвърждение и уведомление за цесия, както и копие от ИД № 1969/2016 г. на ЧСИ А. Б..

Съгласно издаден изпълнителен лист от 19.11.2010 г. по ч. гр. дело № 5363/2010 г. по описа на РС Враца ищецът е осъден да заплати на „ОББ“ АД, ЕИК 000694959 сумите от 38 910,62 евро (76 102,55 лева) – главница по договор за кредит от 20.06.2008 г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.10.2010 г. до окончателното й изплащане, 6605,96 евро (12 920,13 лева) – договорна лихва за периода от 20.07.2009 г. до 11.11.2010 г., 285,64 евро (558.67 лева) – наказателна лихва за периода от 20.07.2009 г. до 11.10.2010 г., както и направените разноски по издаване на заповед за изпълнение – 916,05 евро (1 791,63 лева) заплатена държавна такса и 868,16 евро (1 697,97 лева) адвокатско възнаграждение. Въз основа на този ИЛ на 20.01.2011 г. е образувано ИД № 44/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Б., с взискател „ОББ“ АД, ЕИК 000694959 и длъжник ищеца, като заповедта е връчена на 20.04.2011 г. и е влязла в сила на 05.05.2011 г. Насрочен е опис на недвижим имот на 20.04.2011 г., като е осъществена публична продан на същия на 23.01.2013 г. и с постановление за възлагане от 30.01.2013 г. имотът е възложен на съответния купувач, като част от дължимите към кредитора суми са погасени от постъпилата сума от реализираната публична продан.

Впоследствие делото е прекратено на 17.02.2016 г. с постановление на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Междувременно вземането е цедирано в полза на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК *** и дружеството е образувало на 08.07.2016 г. ИД № 1969/2016 г. по описа на ЧСИ А. Б..

Видно от приложените по делото запорни съобщения от 21.07.2016 г. и 03.05.2018 г. са наложени запори на банкови сметки на ищеца.

3

По молба на ответното дружество по ИД № 1969/2016 г. на 04.09.2017 г. е бил насрочен опис на движимо имущество на длъжника Т. Б..

Съгласно молба от 04.08.2022 г. на ответното дружество по ИД № 1969/2016 г., е заявено искане за проучване на сключени трудови договори, банкови сметки, респ. налагане на запори.

С постановление от 04.05.2022 г. ИД № 1969/2016 г. по описа на ЧСИ А.

Б. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Съгласно молба на ответното дружество от 25.11.2022 г. до ЧСИ И. Ц. е образувано въз основа на процесния изпълнителен лист ново ИД № 2093/2022 г., с искане за предприемане на изпълнителни действия – запори и опис на движими вещи. Длъжникът е получил ПДИ на 10.01.2023 г., а на 16.02.2023 г. е насрочен опис, оценка и изземване на движими вещи на длъжника Т. Б..

С молба от 29.07.2024 г. на ответното дружество по ИД № 2093/2022 г., е заявено искане за проучване на сключени трудови договори, банкови сметки, респ. налагане на запори.

На 01.10.2024 г. по молба на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД е насрочен опис, оценка и изземване на движими вещи на длъжника Т. Б. по ИД № 2093/2022 г. по описа на ЧСИ И. Ц..

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

С предявяването на иска за установяване недължимост на парична сума, ищецът отрича претендираното от "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД материално право и в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането, до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.

Установи се безспорно, че за процесното вземане е издаден изпълнителен лист от 19.11.2010 г. по ч. гр. дело № 5363/2010 г. по описа на РС Враца, като е било образувано изпълнително дело № 44/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Б.. Заповедта за изпълнение по ч. гр. дело № 5363/2010 г. е влязла в сила спрямо ищеца на 05.05.2011 г., видно от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение, връчена на 20.04.2011 г. Именно от тази дата – 05.05.2011 г. е започнала да тече 5 годишната погасителна давност за присъдените вземания по заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Същата е прекъсната в образуваното изпълнително дело № 44/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Б., с прилагане на съответни изпълнителни способи за събиране на вземанията - насрочен опис на възбранен имот на 20.04.2011 г. и извършена публична продан на 23.01.2013 г.

По време на образуване на изпълнителното производство е действало Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на Пленума на ВС. Към момента посоченото постановление е обявено за изгубило силата си с т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, съгласно която, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. дело № 3/2020 г. на ОСГТК се 4 поясни изрично, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За вземанията, предмет на такива висящи дела, давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., откогато с посочения тълкувателен акт е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Следователно задължителните указания в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, свързани с преустановяване приложението на ППВС № 3/80 г., досежно спиране течението на погасителната давност в изпълнителния процес, следва да бъдат съобразявани след датата 26.06.2015 г., вкл. по висящите към този момент изпълнителни производства (Решение № 50117/30.02.2024 г. на ВКС по т. дело № 1860/2019 г. на II т.о).