Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 925 от 27.06.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5460/2025
Вид
Решение № 925
Подписан
27.06.2026
В сила
17.09.2026
Състав
Иван Георгиев Бекяров

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 178, ал. 1, т. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 9, т. 3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 925 гр. Пловдив, 27.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита Ив. Г.а като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20255330205460 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 25-1030005887/19.08.2025 г. на Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на Ш. Ю. С. с ЕГН ********** на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. (1022,58 евро) за нарушение на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез депозирана до съда жалба моли НП да се отмени като незаконосъобразно и несправедливо, като излага доводи за нестабилното си здравословно състояние към момента на извършеното от него нарушение, както и за тежкото си материално и семейно положение. В съдебно заседание се явява лично, не се представлява, поддържа жалбата си и не сочи допълнителни аргументи за отмяна. Не претендира разноски.

С молба-становище до съда въззиваемата страна взема становище по жалбата и обжалвания акт, който смята за законосъобразен. Моли НП да бъде потвърдено, прави бланкетно становище за прекомерност на евентуално претендиран адвокатски хонорар от страна на жалбоподателя.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.

По същество жалбата е основателна.

1

От фактическа съдът намери за установено следното:

В района на сградата на КАТ Пловдив, находяща се в гр. Пловдив, на ул.

„Напредък“ № 2, в непосредствена близост до паркинга за задържани моторни превозни средства, традиционно всяка неделя се провеждал т.нар. „Руски пазар“. Пазарът се организирал от дълги години и е общоизвестен сред жителите на града. В ранните часове всяка неделя, множество лица се събират в района, като предлагат за продажба различни употребявани или не вещи.

Стоките обичайно се разполагали върху земята, по тротоарните площи и в близост до пътното платно, а търговската дейност продължавала до обедните часове на неделния ден, след което пазарът постепенно приключвал.

Жалбоподателят Ш. Ю. С. бил трудово ангажиран в строителството по трудово правоотношение срещу възнаграждение в размер, близък до минималната работна заплата, а съпругата му не работила поради здравословни проблеми. И двамата били претърпели оперативни интервенции. На жалбоподателя е била извършена оперативна намеса в коремната област с поставена диагноза оперативни сраствания с непроходимост на 17.07.2025 г. и бил изписан от лечебното заведение на **** г. А на съпругата му била извършена операция, свързана с диагноза херния, и била изписана от лечебното заведение на 07.04.2025 г.

Освен от трудовото си възнаграждение, жалбоподателят се опитвал да осигурява допълнителни доходи за семейството си, като регулярно в неделните дни посещавал т.нар. „Руски пазар“, където продавал различни вещи. За целта обичайно отивал на място още през нощта, около 01:00 – 01:30 часа на същия ден, за да заеме място, а съпругата му се присъединявала към него по-късно, в ранните сутрешни часове.

На 27.07.2025 г., неделя, около 07:23 часа в гр. Пловдив, жалбоподателят се намирал в района на паркинга за задържани МПС, разположен от югозападната страна на ул. „Напредък“ № 2, където бил подредил върху тротоарната площ различни вещи с цел продажбата им. Същият осъществявал търговска дейност, като предлагал стоката си, подредена върху земята, без да притежава разрешение от собственика или администрацията, стопанисваща пътя.

По същото време актосъставителят К. И. на длъжност младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Пловдив, заедно със свой колега, започнали изпълнение на служебните си задължения и установили, че множество лица, сред които и жалбоподателят, извършват търговска дейност в района, като предлагат различни предмети, поставени върху земята и тротоара. При извършената проверка, включително на жалбоподателя, било установено, че за осъществяваната дейност не е налице разрешение от собственика или администрацията, стопанисваща пътя.

На присъстващите лица, включително и на жалбоподателя, била дадена възможност да премахнат разположените вещи. Жалбоподателят С. не успял да стори това в посочените от полицейските служители 10-15 минути, поради което същите пристъпили към съставяне на АУАН.

2

Така във връзка с констатираното на място нарушение на жалбоподателя Ш. С. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 4266819 от 27.07.2025 г., в който било прието, че жалбоподателят е нарушил чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, като в акта били отразено, че „поставя предмети, извършва дейности в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, като променя въведената организация на движение без съгласуване с органите на МВР и администрацията, стопанисваща пътя“.

Актът бил съставен в негово присъствие, както и в присъствието на свидетел очевидец. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка. В акта той отразил, че няма възражения. В законоустановения срок не постъпили писмени такива.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 9, т. 3 от ЗДвП.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К. И. – актосъставител, и Д. С., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН; Епикриза ИЗ № ****/**** г., издадена от хирургично отделение на Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Панталеймон-Пловдив“ ЕООД; допълнително споразумение към трудов договор № ****/02.01.2025 г. от „ДС Инженеринг“ ЕООД гр. Пловдив, за длъжност работник в строителство; Епикриза, издадена от клиника по хирургия от ВМА-МБАЛ Пловдив (херния, Д. С.), заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г на Министъра на вътрешните работи, писмо с вх. № 75452/07.07.2025 г.; справка нарушителводач.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят потвърждава авторството на акта и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че лично е възприел извършеното от жалбоподателя нарушение, като при започване на работа, съвместно с колегата си, установили, че същият, наред и с други лица, извършва търговска дейност в района на паркинга за задържани МПС, като продава различни вещи, разположени върху тротоарната площ, без да притежава необходимото разрешение. Посочва, че на жалбоподателя била дадена възможност да прибере вещите си, но същият не сторил това, както и че не е забелязал особености във външния му вид от гледна точка на недобро здравословно състояние, които да сочат на невъзможност да премести стоката си. Съдът оцени показанията на актосъставителя като логични, последователни и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Същите са дадени непосредствено и въз основа на лични възприятия относно обстоятелствата по извършване на нарушението, като не се установяват основания, които да поставят под съмнение тяхната достоверност.

Разпитана в съдебно заседание, свидетелката Д. С., съпруга на жалбоподателя, заявява, че двамата редовно посещават т.нар. „Руски пазар“, 3 където жалбоподателят продава различни вещи, разположени върху земята в района на тротоара. Посочва, че в момента на случката, се била отдалечила за кратко, а при завръщането си е заварила полицейски служители на мястото.

От жалбоподателя разбрала, че ще му бъде наложена глоба във връзка с продажбата на вещи на мястото, където били разположени. Също и че от полицейските служители му било указано да прибере вещите си, като той бил обяснил на същите, че скоро е бил претърпял операция и не може веднага да премести всички вещи. Свидетелката С. сочи още, че след направеното му от полицаите указание, жалбоподателят започнал да прибира стоката, а след пристигането й двамата заедно премахнали вещите. Изяснява още, че след процесния случай жалбоподателят е преустановил продажбата на вещи на тротоара и преместил дейността си на друго място. От показанията на съпругата се установява още, че тя не работи поради здравословни проблеми, а жалбоподателят е трудово ангажиран в строителството срещу възнаграждение, близко до минималната работна заплата. Допълва, че и двамата били претърпели оперативни интервенции от херния, като жалбоподателят продължавал да посещава пазара с цел реализиране на допълнителни доходи.

По отношение на показанията на свидетелката съдът намира, че същите следва да се преценяват с оглед близката й родствена връзка с жалбоподателя и произтичащата от това заинтересованост от изхода на делото. В този смисъл преди всичко следва да се отчете признанието на неизгодни за жалбоподателя факти, а именно, че същият редовно посещава т.нар. „Руски пазар“, че в процесния ден е продавал различни вещи, които е разположил върху земята на тротоарната площ, както и че причината за съставянето на акта е именно продажбата на стоката на това място. Същевременно тези обстоятелства кореспондират с показанията на актосъставителя относно мястото и характера на осъществяваната от жалбоподателя дейност. В този смисъл съдът даде вяра на показанията на свидетелката положително, доколкото същите не остават изолирани, а намират опора и в останалия доказателствен материал по делото.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и НП не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Констатираха се нарушения на процедурата по съставянето на АУАН, които да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът не е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението не е изчерпателно описано и не са посочени подробно обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия са посочени свидетелят очевидец и нарушителят. Актът е съставен в присъствието на свидетел и на нарушителя и е предявен на последния, който го е подписал без да е отбелязал дали има възражения.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия съгласно представените заповеди, в предвидената от закона 4 форма. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителни реквизити, но се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице, т.е. не е издадено при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и съобразено с целта на закона.

От фактическа страна нарушението не е надлежно описано в АУАН и НП, като актосъставителят и административнонаказващият орган не са посочили ясно и точно в обстоятелствената му част всички индивидуализиращи белези. Посочено е време, място и авторство, но не и пълно описание на обстоятелства, при които е извършено нарушението и описание на самото нарушение. Затова може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният не е имал пълната възможност да разбере за какво точно е обвинен за извършване на нарушение от фактическа страна и съобразно нарушената норма на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП - за поставяне на предмети и извършване на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, без предварително разрешение от собственика му или администрацията, управляваща го. В този смисъл е посочено, че извършва търговска дейност в обхвата на пътя, но описанието на самото поведение на жалбоподателя се изчерпва с това. Липсва дори елементарно посочване в какво се е изразявала тази дейност, включително и къде се осъществява дейността с оглед на обхвата на пътя – на пътното платно, на тротоара, банкета и пр. В този смисъл липсват факти за преценка дали дейността дори на пръв поглед е такава, която би засягала правната норма, че да изисква разрешение, както и в какво се е изразявала и къде конкретното в обхвата на пътя е била извършвана.