Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5136 от 24.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 60937/2024
Вид
Решение № 5136
Подписан
24.03.2025
Състав
СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5136 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20241110160937 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по искова молба, предявена от името на а, ЕИК **** срещу Ц. А. А., ЕГН **********, с която а, ЕИК **** е предявило срещу Ц. А. А., ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 1/ сумата от 2800 лева, представляваща главница по договор за паричен заем **/24.03.2022 г., сключен между в, в качеството на заемодател и Ц. А. А., в качеството на заемател, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на а /чийто правоприемник е а/ по силата на Приложение № 1 от 05.07.2023 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., сключен между в, в качеството на цедент и а /чийто правоприемник е а/, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 722,90 лева, представляваща договорна лихва за периода 07.04.2022 г. - 18.05.2023 г.; 3/ сумата от 388,93 лева, представляваща мораторна лихва за периода 08.04.2022 г. - 28.05.2024 г., за които суми на 11.06.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 34386/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Със заявление вх. № 186102/06.06.2024 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. А. А., ЕГН ********** за следните 1 суми: 1/ сумата от 2800 лева, представляваща главница по договор за паричен заем **/24.03.2022 г., сключен между в, в качеството на заемодател и Ц. А. А., в качеството на заемател, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на а /чийто правоприемник е а/ по силата на Приложение № 1 от 05.07.2023 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., сключен между в, в качеството на цедент и а /чийто правоприемник е а/, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 722,90 лева, представляваща договорна лихва за периода 07.04.2022 г. - 18.05.2023 г.; 3/ сумата от 388,93 лева, представляваща мораторна лихва за периода 08.04.2022 г. - 28.05.2024 г. На 11.06.2024 г. е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, във връзка с което на 24.09.2024 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 15.10.2024 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищецът твърди, че с договор за паричен заем **/24.03.2022 г., сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние „в“ ООД, в качеството на заемодател е предоставило на ответника Ц. А. А., в качеството на заемател, паричен заем в размер на 2800 лева, като с подписването на договора заемателя е удостоверил, че е получил от заемателя заетата сума, като договорът имал силата на разписка за предадената, респективно получената сума. Поддържа, че ответникът не е извършил плащания по горепосочения договор за паричен заем.

Излагат се съображения, че в процесния договор за паричен заем е уговорена дължимостта на договорна лихва, като се претендира такава в размер на 722,90 лева, представляваща договорна лихва за периода 07.04.2022 г. - 18.05.2023 г.

Твърди, че кредитополучателят не е изпълнил задължението си да върне получената в заем сума, поради което и в резултат на забавата в негова тежест е възникнало и задължение за плащане на мораторна лихва. Твърди, че вземанията по процесния договор за паричен заем **/24.03.2022 г., сключен между в, в качеството на заемодател и Ц. А. А., в качеството на заемател, са прехвърлени от заемодателя „в“ ООД в полза на ищеца а /чийто правоприемник е а/ по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 05.07.2023 г.

Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока за отговор на исковата молба, от името на ответника Ц. А. А., ЕГН **********, чрез назначения му в производството, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител – адвокат Е. Я. Я. – САК, е депозиран отговор на исковата 2 молба, с който се оспорват предявените искове. Прави се възражение за недействителност на процесния договор за паричен заем, като противоречащ на императивни разпоредби на ЗПК и като накърняващ добрите нрави. Моли се за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 99, ал.

1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между между в, в качеството на заемодател и Ц. А. А., в качеството на заемател е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на заемателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; както и че вземанията по договор за паричен заем **/24.03.2022 г. са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключени договори за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, за което не сочи доказателства.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

От приложения по делото договор за паричен заем се установява, че между „в“ ООД и Ц. А. А. е сключен договор за паричен заем **/24.03.2022 г., сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по силата на който „в“ ООД, в качеството на заемодател е предоставило на ответника Ц. А. А., в качеството на заемател, паричен заем в размер на 2800 лева, а кредитополучателят се задължил да върне заемната сума, както и да заплати възнаградителна лихва при годишен лихвен процент от 40,32 % и годишен процент на разходите от 49,36 %.

Между страните е уговорено, че срокът на заема е 60 седмици, като сумата е платима от ответника в полза на ищеца на 30 погасителни вноски.

Между страните се не е спорно и се установява от събраните по делото доказателства, в това число разходен касов ордер от 24.03.2022 г. и заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно3 счетоводна експертиза, че Ц. А. А. е получил сумата от 2800 лева, уговорена като заемна сума по процесния договор за паричен заем.

От представените по делото и приобщени към доказателствения материал Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) и Приложение № 1 от 05.07.2023 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия), се установява в производството, че по силата на договор за цесия от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него /от 05.07.2023 г./ кредиторът „в“ ООД ООД е прехвърлил на „а“ ЕООД /чийто правоприемник е а/ вземанията си срещу Ц.

А. А. по процесния договор за паричен заем **/24.03.2022 г.

По делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение №. 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника.

Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.

3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.

Предвид изложеното ищецът се явява материлноправно легитимиран да претендира всички вземания от договорното правоотношение по договор за паричен заем **/24.03.2022 г.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, от което се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК остатъкът от задължението на Ц. А. А. е в общ размер на 6668,10 лева, от които 2800 лева – главница, 722,90 лева – договорна лихва, 1174,20 лева – неустойка за неизпълнение на задължения по процесния договор за паричен заем, 1761,00 лв. – такса за експресно разглеждане, 210,00 лева – разходи за събиране на вземането, 388,93 лева - мораторна лихва за периода 08.04.2022 г. - 28.05.2024 г.

4

Предвид направеното възражение за нищожност на процесния договор и неговите клаузи, както и предвид служебното задължение на съда в този смисъл, следва да бъде извършена проверка за нищожност на клаузите от сключения между „в“ ООД и Ц. А. А..

Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата редакция към датата на сключване на договора (преди изм. с ДВ бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Ролята, възложена на националния съд от правото на Европейския съюз, в областта на защита на потребителите, не се ограничава само до правото да се произнесе относно евентуално неравноправния характер на договорна клауза, а също включва задължението служебно да разгледа този въпрос, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства. В този смисъл е практиката на СЕС, формирана по преюдициални запитвания по прилагането на Директива 93/13/ЕИО - така Решение от 4 юни 2009 г. по дело Pannon GSM Zrt.срещу Erzsébet Sustikné Győrfi, C-243/08. Тези изводи са още веднъж потвърдени с Решение от 18.02.2016 г. по дело Finanmadrid EFC SA срещу Jesús Vicente Albán Zambrano, María Josefa García Zapata, Jorge Luis Albán Zambrano, Miriam Elisabeth Caicedo Merin - C-49/14 на СЕС. В Решение от 21.02.2013 г. по дело Banif Plus Bank Zrt рещу Csaba Csipai, Viktória Csipai - C 472/11, от друга страна се приема, че е необходимо националният съд, който е констатирал служебно неравноправния характер на дадена клауза, да може да изведе всички последици от тази констатация, без да чака потребителят, който е информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза.

Съгласно разпоредбите на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Според нормативно установените изисквания погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, 5 показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. В случая в процесния договор за кредит се съдържа информация за броя на месечните плащания – 18, както и техният размер. Посочен е и падежът на всяко месечно плащане.