Определение № 412 от 18.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 412 гр. Пловдив, 18.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000404 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.248 от ГПК.

С решение №283/22.10.2025г., постановено по в.т.д. №404/2025г. по описа на ПАС, е потвърдено решение №198/07.05.2025г., постановено по търг.д. №582/2024г. по описа на окръжен съд Пловдив, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК 121130788 е осъдено да заплати на Ц. П. А.-Т., ЕГН ********** сумата над 24 500лв. до 35 000лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.10.2019г., предизвикано от водача на маршрутно такси за превоз на пътници, микробус марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. №********, със сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2024г.

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК 121130788 е осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“, БУЛСТАТ 177430738 адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на Ц. П. А.-Т., ЕГН ********** за въззивното производство в размер на 1 000лв.

1

Постъпила е молба с вх.№8951/28.10.2025г., подадена от процесуалния представител Адвокатско дружество „Г. и М.“ на въззиваемата страна – Ц. П.

А.-Т., която съдържа искане по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на така постановеното въззивно решение в частта за присъдените разноски. Искането се аргументира с доводи, че към присъденото адвокатско възнаграждение от 1 000лв., следва да се добави и дължимият се ДДС.

В срока по чл.248 ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна –„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с който искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските се оспорва.

Пловдивският апелативен съд, като разгледа депозираната молба намира, че същата е подадена в законния срок, от легитимирана страна, поради което, като процесуално допустима, следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество молбата се явява неоснователна по следните съображения:

Определеното и присъдено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител, оказал безплатно процесуално представителство, е съобразено с наднационална съдебна практика - Решение на СЕС по дело С438/22 от 25.01.2024г.; фактическата и правна сложност на делото във въззивното производство, извършените от процесуалния представител процесуални действия във въззивното производство – подаване на отговор на въззивна жалба, лично явяване в съдебно заседание; съобразено е и обстоятелството, че въззивното производство се е развило и приключило само с едно открито съдебно заседание, както и че исковете по чл.432 от КЗ не се отличават със значителна фактическа и правна сложност, с оглед постановената многобройна съдебна практика по относимите въпроси за производствата по иск за заплащане на застрахователно обезщетение.

Вярно е, че съгласно пар.2а от ДР Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Но правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на 2 издръжка, на материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна. По смисъла на чл.9 ал.1 вр. чл.8 ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка на услуга. Безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл.2 т.1 ЗДДС.

Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание.

Ето защо тезата на молителя не може да бъде споделена, при което искането по чл.248 от ГПК се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№8951/28.10.2025г., подадена от процесуалния представител Адвокатско дружество „Г. и М.“ на въззиваемата страна – Ц. П. А.-Т., по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на решение №283/22.10.2025г., постановено по в.т.д. №404/2025г. по описа на ПАС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3