Решение № 5149 от 20.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5149 гр. Пловдив, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330104612 по описа за 2024 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Подадена е искова молба по реда на чл. 422 ГПК, с която ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД иска от съда да признае за установено, че ответникът – И. А. Г., му дължи следните суми по договор за потребителски кредит № ***/17.12.2018 г., сключен със „Сити Кеш” ООД, вземанията по който били прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от 13.01.2022г., а именно: 1000 лв. - главница, 274,52 лв. - договорна лихва за период 17.12.2018г. – 17.12.2019г. и 191,44 лв. - законна лихва за забава за периода 17.12.2019г. – 23.10.2023г. Твърди се, че е настъпил крайният срок на договора. Претендира се и лихвата за забава върху главницата от подаване на заявлението в съда, до окончателното плащане. Претендират се разноски.

Не е постъпил отговор на исковата молба в срок.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

За основателността на исковете, следва да са налице следните юридически факти: сключването на действителен договор за потребителски кредит, писмена уговорка за възнаградителна лихва, усвояване на заетата сума и настъпване падежа за изплащане на задълженията.

Съдът намира, че не се установява първата предпоставка от фактическият състав, а именно – сключването на действителен договор за потребителски кредит. Съдът намира, че договорът за потребителски кредит, 1 сключен със „Сити Кеш” ООД е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В т. 6.1. от Договора потребителят се задължава в тридневен срок от усвояване на заетата сума да представи обезпечение, отговарящо на условията на договора – поръчител или банкова гаранция. В противен случай, съгласно т.6.2. от Договора, дължи неустойка в размер на 1341,48 лв. В решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 Съдът на ЕС е задал критерии, въз основа на които определени вземания по кредита попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита“ – когато размерът им е явно непропорционален спрямо размера на отпуснатия кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В случая са налице и двата критерия. Размерът на неустойката надхвърля размера на отпуснатия кредит от 1000 лв. В същото време неустойката се дължи за неизпълнение на задължение да се предостави обезпечение. Такова неизпълнение не води до реални вреди за кредитора, каквито биха настъпили при невръщане на главницата, например.

Непредоставянето на обезпечение само увеличава кредитния риск, доколкото кредиторът ще разполага само с имуществената сфера на длъжника, за удовлетворяване на вземанията си. Дължимостта на парична сума за носене на кредитния риск няма обезщетителна цел, а възнаградителна. За този извод допринася и размерът на неустойката, както и кратния срок, предвиден за предоставяне на обезпечението. Въз основа на изложеното може да се приеме, че неустойката има за цел да осигури на кредитора допълнителна печалба. По този начин тя съставлява именно конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита. Ето защо размерът на неустойката следва да е включен в ГПР, което не е сторено съгласно т.5 от Договора. Поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – непосочване на ГПР в реалния му размер, договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Не се е осъществил първият юридически факт от фактическия състав на иска – наличието на действителен договор, поради което претенциите за възнаградителна лихва и обезщетение за забава подлежат на отхвърляне.

В случая намира приложение чл.23 от ЗПК относно присъждане на чистата стойност на кредита, тъй като съгласно договора за цесия се прехвърлят не само вземанията по договора, но и всички съпътстващи права, каквото е правото по чл.23 от ЗПК. Съгласно Приложение 1 към Договора за цесия, за който длъжникът е уведомен с исковата молба, вземанията по процесния договор за кредит също се прехвърлени на ищеца. Доказва се и плащането на сумата от 1000 лв. от кредитора на потребителя чрез easy pay.

Ето защо на уважаване подлежи искът за чистата стойност на кредита в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 23.10.2023г. до окончателното плащане.

При този изход на делото разноските следва да се присъдят по съразмерност. Дължимата държавна такса за двете производства с приспадане на 15 % поради подаването на заявлението и исковата молба по електронен път е 127,50 лв. В заповедното производство, държавната такса, която е съразмерна на уважените там искания, е в размер на 29.32 лв., към която се добавят надвнесени в заповедното производство 0.36 лв. За довнасяне в 2 исковото производство остават 97,82 лв. По съразмерност държавната такса за двете производства е в размер на 86,97 лв. и 102,32 лв. юрисконсултско възнаграждение (определено общо в размер на 150 лв. за исковото и за заповедното производства). На особения представител следва да се издаде РКО за сумата от 100 лв., тъй като същият не е подал отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание, не е взел никакво отношение по делото, а единствено е получавал книжата. Тези 100 лв. следва да се присъдят в полза на ищеца по съразмерност в размер на 68,21 лв.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, че И.

А. Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „АПС БЕТА България” ЕООД, ЕИК: 203374133, с адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81 В, ап.3, следното вземане, за което е издадена Заповед № 7241/25.10.2023г. по ч.гр.д. № 15432/2023г. на ПРС, а именно – сумата от 1000 лв. – чиста стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № ***/17.12.2018г. и Договор за цесия от 13.01.2022г., на основание чл.23 ЗПК, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 23.10.2023г., до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че И. А. Г., ЕГН: **********, дължи на „АПС БЕТА България” ЕООД, ЕИК:

203374133, следните вземания по Договор за потребителски кредит № ***/17.12.2018г. и Договор за цесия от 13.01.2022г., за които е издадена Заповед № 7241/25.10.2023г. по ч.гр.д. № 15432/2023г. на ПРС, а именно:

274,52 лв. – договорна лихва за периода 17.12.2018г. – 17.12.2019г.;

191,44 лв. – обезщетение за забава за периода 17.12.2019г. – 23.10.2023г.

ОСЪЖДА И. А. Г., ЕГН: **********, да плати на „АПС БЕТА България” ЕООД, ЕИК: 203374133, разноските в производството по ч.гр.д. № 15432/2023г. на ПРС и по настоящото производство, както следва: 86,97 лв. за държавна такса, 102,32 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 68,21 лв. за възнаграждение за особения представител.

ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО в полза на особения представител в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3