Решение № 42 от 13.02.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Ботевград, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20241810102187 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на евентуалност положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с с чл. чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК, чл.19,ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ и насрещен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

В. Н. З. от Ботевград, ул.***** № 44, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв.

Е. И. моли да бъде признато за установено по отношение на „******“ АД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул*****, ап.14, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №242085 от 12.02.2024г. е нищожен поради противоречие и заобикаляне на закона-чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във във вр. с чл.11, ал.1,т.9 и 10 от ЗПК, чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/, както и поради накърняване добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД с оглед дължимата неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител и посочения размер на ГПР в договора.

При условията на евентуалност, ако не се уважи горния главен иск В. Н. З. от Ботевград, чрез пълномощник адв. Е. И., моли да бъде прогласена по отношение на „******“ АД с ЕИК: *****, за нищожна клаузата по чл.10 от сключения Договор за потребителски кредит №242085 от 12.02.2024г. между „******“ АД и В. Н. З., предвиждаща заплащането на неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител поради накърняване добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и да се присъдят разноските по делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК, отразен в молба с вх.№ 9944 от 14.10.2025г./л.70/.

Ответникът-„******“ АД с ЕИК: *****, чрез пълномощник адв. М. ***** от САК не е направила възражения по исковете и е представила писмен отговор с вх.№ 3900 от 30.04.2025г., изпратен чрез ЕПЕП с дата от 30.04.2025г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът признава иска за основателен като заявява, че ответникът „******“ АД не е дал повод за предявяване на иска, за което моли на основание 1 чл.78, ал.2 от ГПК разноските по делото да се възложат изцяло на ищеца В. З. и ако това не се приеме от съда, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се претендира.

На основание чл.211, ал.1 от ГПК съдът е допуснал за съвместно разглеждане по настоящето гр.дело № 2187/2024г. по описа на РС-Ботевград на предявени я насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 от З ЗД о т „******“АД срещу В. Н. З. от Ботевград, обективиран в писмен отговор с вх.№ 3900 от 30.04.2025г., депозиран чрез ЕПЕП и уточнителна молба с вх.№ 4774 от 27.05.2025г., а именно за осъждане на В. Н. З. от Ботевград да заплати на „******“АД сумата-главница от 1012.36 евро /1980лв./, представляваща остатъка от чистата стойност, дължима по Договор за потребителски кредит № 242085 от 12.02.2025г., сключен между страните, след като същият е обявен за недействителен, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 30.04.2025г. до окончателното заплащане, подробно описан в писмения отговор.

Ответникът по насрещния иск-В. Н. З. от Ботевград, чрез пълномощник адв. Е. И. е направила възражения по насрещния иск и е представила писмен отговор с вх.№ 5883 от 27.06.2025г., изпратен по пощата с п.кл. от 24.06.2025г., от 30.04.2025г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът по насрещния иск В. З., чрез пълномощник адв. И. оспорва иска и моли да се отхвърли, като прави възражение за прихващане при условията на евентуалност, т.е. ако се уважи насрещния иск за сумата-главница от 1012.36 евро /1980лв./ да се прихване със сумата от 1960.50 евро /3834.40лв./, представляваща получена без основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи такси в размер на 130.15 евро /254.56лв./, възнаградителна лихва в размер на 641.67 евро/1254.99лв./ и неустойка в размер на 1188.68 евро /2324.85лв./.

В съдебно заседание ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещния иск В.

Н. З. от Ботевград, чрез пълномощник адвокат Е. И. е депозирала молба с вх.№ 1310 от 04.02.2026г. чрез ЕПЕП, с която заявява, че моли да бъде уважен предявения иск и отхвърлен насрещния иск, както и да се присъдят разноските.

В съдебно заседание ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещния иск „******“ АД с ЕИК: *****, чрез пълномощник адв. М. К. от САК, е депозирала писмено становище с вх.№ 1363/05.02.2026г., с което заявява, че поддържа изложеното в писмения отговор и обективираното в него признание на предявения иск. Заявява, че ответникът не е дал повод за предявяване на исковете като разноските съгласно чл.78, ал.2 от ГПК да останат в тежест на ищеца. Моли да се уважи изцяло предявения насрещен иск и се присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.106/.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Страните не спорят за това, че на 12.02.2024г. са сключили Договор за потребителски кредит №242085.

Горното се установява и от приложеното заверено копие от договор за кредит.

Видно от приложения договор за кредит, се установява, че на 12.02.2024г. между „******“АД в качеството на кредитор и ищеца В. Н. З. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №242085, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 1022.58 евро /2000лв./, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума в срок от 2 4 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, като падежната дата на внасяне на месечната 2 погасителна вноска е 12-то число от месеца, при фиксиран ГЛП в размер на 38.95 % и ГПР в размер на 49.65%.

В чл. 10 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на чл.20 от договора, според който кредитополучателят се задължава в срок от три дни, считано от сключване на договора да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора, дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай, че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл.20 от договора, а именно неустойка в размер на 12лв. плюс 0.200% от усвоения размер на кредита за първия ден на забавата и 0.200% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Съгласно чл.20, ал.2 от договора физическото лице-поръчител следва да отговаря на описаните в чл.20, ал.3 от Договора изисквания, а именно: да е дееспособно физическо лице, което поема задължението да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя, произтичащи от настоящия договор за потребителски кредит, при условията на чл.138 и сл. от ЗЗД. Проъчителят следва да отговаря кумулативно на следните изисквания: 1. Физическо лице с брутен осигурителен доход над 1400лв.; 2. Работещо по трудов договор, с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодотел; 3. Да няма активни експозиции в ЦКР с просрочие над 30 дни; да не е страна по договор за кредит, сключен с „******“АД. Според чл.12 от договора неустойката се заплаща на падежната дата, посочена в чл.6, ал.1 от договора.

Ответникът с писмения отговор признава, че договорът за потребителски кредит е нищожен на посочените в исковата молба основания.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ с вх.№ 11999 от 02.12.2025г., изготвена от вещото лице В. Л. Т., която страните не са оспорили и съдът приема изцяло като компетентна и обоснована, се установява, че след извършени проверки вещото лице е установило, че по процесния Договор за потребителски кредит №242085 от 12.02.2024г. ищецът В. З. е извършила едно плащане на сумата от 10.23 евро /20лв./ на 09.09.2024г.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът намира, че така предявените при условията на евентуалност установителни искове за нищожност на договора за потребителски кредит и за нищожност на клауза от договора за кредит поради противоречие и заобикаляне на закона-чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във във вр. с чл.11, ал.1,т.9 и 10 от ЗПК, чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/, както и поради накърняване добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и насрещният осъдителен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД, с а допустими, тъй като са налице положителните и липсват отрицателни процесуални предпоставки.

Разгледан по същество главният иск за признаване за установено по отношение на ответника, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №242085 от 12.02.2024г. е нищожен поради противоречие и заобикаляне на закона-чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във във вр. с чл.11, ал.1,т.9 и 10 от ЗПК, чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/, както и поради накърняване добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен като доказан, по следните правни съображения:

Сключеният между страните Договор за потребителски кредит №242085 от 12.02.2024г. има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал. 1 от ЗПК /Закон за потребителския кредит/, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на 3 договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца основания.

Съгласно чл.22 от ЗПК-когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1,т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съдът намира, че от така събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства /писмени/ и направеното от ответника признание на иска, се установи, че релевираното от ищеца и посочено в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на общо дължимата сума е основателно. Горното изискване е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на заема/кредита/, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.65%, а възнаградителната лихва /фиксиран ГЛП/ е 38.95%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита, което дължи и в това именно е недействителността като неспазено изискване на посоченото законово основание.

В случая още при сключване на договора е предвидено, че неустойката по чл.10 ще се заплаща разсрочено или заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер логично при отпусната заемна сума от 1022.58 евро /2000лв./, т.е. надвишава по размер отпусната заемна сума. Според посочената по-горе норма от договора, сключен между страните, към всяка месечна вноска за тази неустойка се прибавят допълнително различни суми за целия срок на договора. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение/ поръчител/ и срока за предоставянето му /тридневен/, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.