Решение № 298 от 08.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. С., 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20241110167396 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба на „Т. С.“ ЕАД срещу С. „О. с. к. – А.“, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 624,09 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.; 154,83 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2021 г. до 11.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 19.06.2024 г. до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.07.2024 г. по ч. гр. д. № 37186/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж .к. „Г. М.", бл. *, вх. *, ап.

***, но между страните липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като е спестил разходи за цената на потребена топлинна енергия за процесния период. Освен стойността на доставената топлинна енергия , претендира и мораторна лихва. Моли съда да уважипредявените искове. Претендира присъждане на сторените в исковото и заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът излага, че от исковата молба не става ясно до кой имот е предоставена топлинна енергия, как са формирани претендираните суми. Релевира възражение за изтекла 1 погасителна давност. Твърди, че ап. № ** не е топлоснабден, както и че в него никога не е ползвана топлинна енергия, нито топла вода. Сочи, че в целия блок няма топлоснабдяване и не се ползва парно отопление повече от 10 години.

Оспорва публикуването на ОУ. Оспорва предоставянето на топлинна енергия.

Оспорва претенцията за мораторна лихва. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на ТЕ за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за исковия период, „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди – по аргумент от чл. 149, ал.

1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).

В случаите, в които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по аргумент от чл. 150 ЗЕ (правоотношението възниква по силата на закона с придобиване на правото на собственост или на вещното право на ползване на имота). Когато обаче топлинна енергия се продава на клиент за небитови нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия.

От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба на топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди да е сключен за процесния период.

При невъзможност на топлопреносното дружество да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД , с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Предвид изложеното в тежест на ищеца по делото по така предявения иск е да докаже обедняването си до размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяванете на разходи за нейната цена, както и наличие на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинна енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете 2 страни. Следователно основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на следните факти: 1/. реално доставена топлинна енергия за небитови нужди за процесния имот; 2/. реално ползване от ответника, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия.

Между страните по делото не се спори и видно от Заповед № ** *****/21.02.1991 г. на заместник - министъра на науката и висшето образование, Акт № ****/27.12.1996 г. за частна общинска собственост и писмо *******/24.08.2023 г. на СО, район „С.“, че апартамент № ***, находящ се в гр.

С., ж. к. „Г. М." бл. *, вх. * е предоставен за стопанисване на СФД /С. ф. д./ „А.“ – С. /сега Сдружение О. с. к. А. – С./.

По делото е представен констативен протокол с изх. № 429-2/22.02.2010 г., съгласно което в сградата с адрес кв. „Г. М." бл. *, вх. * съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение, но не се прилага поради липса на взето решение по чл. 139 ЗЕ.

Представено е заявление от 16.10.2024 г. на председателя на ОСК „А.“-С. до изпълнителния директор на „Т. С.“ ЕАД с искане за назначаване на проверка за установяване на ползването на топлинна енергия и топла вода в помещенията, ползвани от ОСК „А.“-С., находящи се в бл. *, кв. „Г. М.", вх. *, ст. ***, ст. *** и ст. *** и вх. *,***.

Представен е протокол от 12.11.2024 г. за извършена проверка по повод заявлението в сграда на адрес: кв. „Г. М.“ бл. * – общежитие на СО, район „С.“. При проверката е установено, че в посочените в заявлението имоти радиаторите са демонтирани. Относно битово гореща вода /БГВ/ са посочени показанията на водомерите за топла вода, както следва: вх * – стая *** – 0,0 м3; стая *** – 107,0 м 3; стая *** - 6,0 м 3; вх. * - стая *** – 145 м 3; стая *** – затапена топла вода.

Представено е заявление от 29.04.2025 г. на председателя на ОСК „А.“-С. до изпълнителния директор на „Т. С.“ ЕАД, с искане за назначаване на проверка за установяване на ползването на топлинна енергия в помещенията, ползвани от ОСК „А.“- С., находящи се в бл. *, вх. *, ст. ***, ст. ***, вх. * и вх. *, кв. „Г.

М.“. Съгласно заявлението повече от 15 години е спряно топлоподаването във всички стаи, които се ползват от ОСК „А.“-С., като в някои от тях е премахната сградната инсталация.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната стойност, е прието заключение на вещото лице по съдебно - техническата експертиза. Съгласно заключението на вещото лице за процесния период остойностяването на потребената топлинна енергия се е извършвало от „Т. С.“ ЕАД, като поради това, че сградата е била без отопление топлинна енергия за отопление на имота от радиатори не е начислявана. Начислявана е единствено топла вода за сезон 2020/2021 и 2021/2022 по реален отчет по т.5.2 от Приложението към чл. 61, ал. 1 Наредба № *-**-**-*, като при отчета на показанията са съставени протоколи за главен отчет с подпис на лице /осигурило достъп/. Съгласно заключението показанията са нанесени правилно в изравнителните сметки. За сезон 2021/2022 поради неосигурен достъп топлата вода е начислявана на брой ползватели по 140л/ден за един човек, заедно с допълнително количество от 3

9,692 м3 съгласно чл. 69, ал. 3, т. 2 от Наредба № *-**-**-*. Не е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация. Топлинната енергия за разпределение съответства на отчетената от общия топломер. Съгласно експертизата дължимата от ответника сума за топла вода възлиза в общ размер на 1154,82 лв., от която сума по фактури – 834,51 лв. и сума за доплащане – 320,34 лв. В процесния период остойностяването на потреблението се е извършвало на база прогнозни стойности по чл. 71 от Наредба № *-**-**-*с годишно изравняване. Според заключението сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Общият топломер е отчитан по електронен път всеки месец с помощта на т. нар. „терминал“, който снема показанията на топломера в 0,00 часа в началото на всеки месец. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи. Топломерът е преминавал метрологични проверки, с оглед което и съдът приема, че през процесния период същият е бил годно средство за търговско измерване.

По делото е прието заключено на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което общият размер на непогасените задължения за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на сумата от 615,93 лв. Съгласно заключението мораторната лихва върху главницата за периода от 01.10.2021 г. – 11.06.2024 г. е в размер на 151,85 лв.

Предвид така установеното следва да се отбележи, че за да е налице неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи лицето, което е собственик на процесния имот, а следва да се докаже, че именно това лице през исковия период е ползвало недвижимия имот и съответно е консумирало предоставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестило необходими разходи. В настоящия случай по делото не се оспорва, че процесния имот е ползван от ответната страна през разглеждания период, поради което ответникът се е обогатил със стойността на доставената му и консумирана топлинна енергия за подгряване на топла вода.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 59 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника по правилата за неоснователно обогатяване.

Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи на ищеца сумата, с която се е обогатил до размера на обедняването.

В случая размера на обедняването и обогатяването е един и същ – стойността на количеството топла вода, начислена според действащата нормативна уредба в процесния имот. При определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е. сумата по СТЕ.

По изложените съображения и доколкото ищецът е доказал осъществяването на фактическия състав на неоснователното обогатяване, то и главният предявен иск за стойността на топлинната енергия е изцяло основателен за претендираната сума от 624,09 лв. (по арг. от чл. 6 ГПК), с оглед което и следва да бъде уважен.

Възражението на ответника за погасяване на главното вземане по давност е неоснователно, тъй като същото произтича от неоснователно обогатяване и се 4 погасява с обща петгодишна давност.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД , когато няма определен ден за изпълнение на задължението длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Задължението за плащане на обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е без определен срок за изпълнение, поради което за изпадането на длъжника в забава е необходимо той да е бил поканен от кредитора да му плати. По делото не е представена покана до ответника, която да е получена от него. Поради това съдът приема, че доколкото ответникът не е бил поканен да заплати претендираните вземания, то същият не е бил поставен в забава, с оглед на което исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са неоснователни и подлежат на отхвърляне.