Определение № 1202 от 19.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1202 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Попова като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20251100111135 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен осъдителен иск от Е. Д. М. срещу Софийския апелативен съд като правоприемник на Апелативния специализиран наказателен съд, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 6 000 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от противоправно деяние, изразяващо се в неразглеждане и нерешаване на делото от фактическа страна по обвинителния акт по пр.пр.№ 431/2013г. в хода на ВНОХД № 102/2018 година на Апелативен специализиран наказателен съд, което е довело до висящо положение на делото, произволно и противозаконно лишаване от свобода, изтезание чрез правосъдието и нарушаване на основни права и свободи.

В исковата молба се посочва, че ответникът не се е произнесъл по повдигнатите с посочения обвинителен акт обвинения, а е постановил съдебен акт, с който е изоставил обвинителния акт и не е разрешил делото по същество.

Ищецът поддържа, че това представлява нарушение на чл.2в от ЗОДОВ, чл.4, § 3 от ДЕС, член 5, § 5, чл.13 от КЗПЧОС, Член 6 и чл.47 от ХОПЕС, както и нарушение на чл.2, §3 и чл.9, §5 от Международния пакт за граждански и политически права.

Иска обезщетение в посочения по-горе размер /6 000 000 лева/ при период на увреждане 05.06.2019г. до 06.10.2025г.

Исковата молба е редовна – правопоражащите спорното материално право са ясно заявени и не се нуждаят от допълнителна конкретизация - не е необходимо исковата молба да бъде оставяна без движение по реда на чл. 129, ал.

1 вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК.

1

Независимо от това обаче, предявените искове са недопустими.

Съображенията за това са следните:

В случая се претендират вреди от непозволено увреждане, което се твърди да е настъпило от неразглеждане и нерешаване на делото от фактическа страна по обвинителния акт по пр.пр.№ 431/2013г. в хода на ВНОХД № 102/2018 година на Апелативен специализиран наказателен съд.

След извършена справка в ЕИСС е установено, че до 15.01.2026г. ищецът е подавал пред СРС и СГС искови молби със съдържание идентично с настоящата – за обезвреда във връзка с осъждане по непредявени обвинения по ВНОХД № 102/2018 година на Апелативен специализиран съд, което е довело до противозаконно и произволно лишаване от свобода, с искане за заплащане на обезщетение неимуществени вреди от САС.

Първото, известно на настоящия състав дело, образувано по искова молба на ищеца за това, че САС е постановил присъда по ВНОХД № 102/2018 година по непредявени обвинения е гр.д.№ 42248 от 2024г. на СРС, а в СГС - гр.д.№ 10857 от 2025г. на СГС, които към датата на подаване на настоящата искова молба все още са висящи. Единствената разлика с настоящата искова молба е периодът на увреда – по делото на СРС – от 15.09.2019г. до 30.09.2025г., а по делото на СГС - от 05.06.2019г. до 15.09.2025г., който период поглъща почти изцяло периода на увреда в настоящото производство – от 05.06.2019г. до 06.10.2025г. Обстоятелството,че ищецът сочи по – дълъг период, следва да се цени при съобразяване, че доколкото защитимият правен интерес на ищеца е един и същ, той има право на едно, глобално определено, обезщетение за неимуществени вреди.

Поради това и доколкото е налице обективен и субективен идентитет между сочените дела и настоящото, съдът приема, че е налице абсолютна процесуална пречка по чл. 126, ал. 1 ГПК за започване и за провеждане на настоящото производство, което налага неговото прекратяване като по-късно образувано.

Предвид извода за недопустимост на исковата претенция на осн.чл.24, т.2 ЗПП правна помощ не следва да се предоставя.

Молбата за освобождаване от ДТ и разноски следва да бъде уважена липсват средства за заплащането им, съгласно представената декларация по чл.83 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца Е. Д. М. от заплащане на дължимата държавна такса и разноски в производството по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ в настоящото производство.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 11135 от 2025г. на СГС, І-26 състав.

Определението в частите, с които е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ и е прекратено производството по делото, подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

В останалата част определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3