Решение № 109 от 29.01.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Варна, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Т. Г. Ив. като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20233110204866 по описа за 2023 година Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на П. Г. Г., ЕГН **********, чрез адвокат А.

Р., АК - Варна, срещу: против Наказателно постановление № 23 – ***/27.09.2023 г., издадено от Началник група в ОД МВР – Варна, Сектор "Пътна полиция"- Варна, с което на лицето било наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП ., както и административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.

174, ал.2, вр. чл.174, ал.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП .

Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че при издаването на наказателното постановление е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН . Сочи за нарушения на чл.42, т.4 от ЗАНН. Привежда и доводи за маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

1

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. А. Р.,ВАК, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, моли евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален размер.

Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 11.09.2023 год. около 22:00 ч. жалбоподателя П. Г. Г. управлявал лек автомобил марка "БМВ 316" с рег. № **********, собственост на Б. Т., в гр.Варна, по ***, водачът бил спрян за проверка от служители на Сектор "Пътна полиция"-Варна, при ОД МВР – Варна.

Проверяващите констатирали, че П. Г. управлява автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над – 0.5 промила на хиляда, а именно 0.56 промила. Взета е кръвна проба и извършена химическа експертиза за наличие на алкохол в кръвта. Изготвен Протокол за ХЕ № 1043/12.09.2023 г., издаден от ОСМ при МБАЛ "Св. Анна-Варна" АД.

2

Нарушението е било извършено повторно, видно от представеното НП № 22-0819-004968/19.10.2022 г. издадено от Сектор "Пътна полиция"Варна, при ОД МВР – Варна, влязло в законна сила на 07.12.2022 г.

Автомобилът не е представен на периодичен годишен технически преглед.

Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на П. П. Г., серия GA № 1017603/11.0.2023 г.

Актът бил съставен в присъствието на лицето, бил предявен и подписан без възражения.

Писмени възражения не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 14.11.2019 г. било издадено и атакуваното Наказателно постановление № 23 – 0819 - 003307/27.09.2023 г, с което на жалбоподателя била наложена "глоба" в размер на 20 лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП , за извършено нарушение на чл.

147, ал. 1 от ЗДвП., както и административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал.2, вр. чл.174, ал.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите – Г. Г. и П. М., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, без противоречиви и логични. Същите не извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с

3 жалбоподателя, като няма данни изобщо да са се познавали, при което за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на техните показания.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административно наказващия орган санкционна норма.

Видно от справката за нарушител, въззивникът е правоспособен водач от 2013 г., като до настоящия момент многократно е бил санкциониран за нарушения на правилата на ЗДвП, включително за управление на МПС с недопустима от закона концентрация на алкохол в кръвта.

С НП № 22-0819-004968/19.10.2022 г. издадено от Сектор "Пътна полиция"-Варна, при ОД МВР – Варна, влязло в законна сила на 07.12.2022 г. въззивникът е бил санкциониран за нарушение на ЗДвП, като на основание чл. 174, ал. 1 т. 1 от ЗДвП за управление на МПС с недопустима от закона концентрация на алкохол в кръвта са зму наложени наказания глоба в размер на 500 лв. и ЛПУМПС за срок от 6 месеца. Горното НП не е било обжалвано и е влязло е в сила.

Съдът напълно кредитира показанията на св. Г. и св.М., дадени в с. з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делотоот показанията на св. К., НП, АУАН, справка за нарушител, служебна 4 бележка, заверено копие от НП № 22-0819-004968/19.10.2022 г писмени материали, приобщени по делото. и от др.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр с чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентно лице съгласно приложена заповед.

НП и АУАН са издадени при спазване на сроковете, визирани в ЗАНН.

По отношение на описаното в НП нарушение се съдържат всички необходими реквизити. Нарушението е описано пълно точно и ясно от фактическа страна, посочени са обстоятелствата, при които е извършено, посочен е и съставения АУАН, с който е поставено началото на АНП, посочена е нарушената правна норма, посочено и предходното влязло в сила НП за същото нарушение, поради което съдът не констатира нарушение на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН . В този смисъл съдът не споделя възраженията в жалбата, че е било ограничено правото на защита на нарушителя, тъй като същият се защитава изцяло срещу фактите, които са посочени изчерпателно, визирано е изрично управление на МПС с недопустима концентрация на алкохол в кръвта, никъде не се визира употреба на наркотични вещества, поради което и непосочването на конкретното предложение на чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и не е ограничило по никакъв начин правото на защита на нарушителя. При наличието на нужните факти съдът не констатира и разминаване между фактическото и юридическото обвинение, поради което и тези възражения не се споделят. Проверяващият е изпълнил задълженията си, издаден е бил талон 5 за медицинско изследване на кръвта, като липсата на изрично отразяване на това обстоятелство в НП не е съществено процесуално нарушение, доколкото безспорно е установено, че талонът е бил издаден, съобразно доказателствата по преписката и че жалбоподателят не се е възползвал от възможността да даде кръвна проба. За нарушаване на нечии права би могло да се говори, ако талон не бе издаден и ако бе взета кръвна проба, а това обстоятелство не е било отчетено от АНО, но настоящият казус не е такъв. Наказанието на жалбоподателя е наложено на основание чл. 174, ал. 2 от ЗДвП , която регламентира нарушения на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП , извършени повторно, като визира единствено минимален и максимален размер на наказанията, без да отчита изрично дали се касае за повторно нарушение на т. 1 или т. 2, поради което и визирането на връзка с конкретна точка на чл. 174 ал. 1 от ЗДвП не е наложително и би следвало да се прецени от АНО при определяне размера и срока на наказанията. По същите съображения е ирелевантно обстоятелството дали в предходен момент водачът е бил санкциониран на основание т. 1 или т.

2 на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, тъй като нарушението е едно и също - нарушение на чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП управление на МПС с концентрация на алкохол над 0, 5 промила, дали превишението е до 0, 8 на хиляда или над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително касае единствено на размера и срока на предвидените от законодателя наказания, поради което и в тази насока възраженията за неяснота относно повторността не се споделят.

Срещу АУАН не са били подадени възражения, които АНО да прецени, преди да се произнесе по преписката, не са били налице спорни обстоятелства, които да се разследват или да се събират допълнително доказателства в подкрепа на констатираното нарушение, поради което съдът намира, че в хода на АНП не е допуснато нарушение на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН .

Правилно АНО е приел, че въз. П. Г. е извършил нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата, е управлявал МПС под въздействието на алкохол, като концентрацията на алкохол е била 0.56 на хиляда и е била установена по надлежния ред с техническо средство, което съгласно приобщените по делото писмени доказателства е било изправно и е от одобрен тип.

6

От обективна страна нарушението е извършено повторно, тъй като с НП № 22-0819-004968/19.10.2022 г издадено от Сектор "Пътна полиция"Варна, при ОД МВР – Варна, влязло в законна сила на 07.12.2022 г. въззивникът е бил санкциониран за нарушение на ЗДвП, като на основание чл. 174, ал. 1 т. 1 от ЗДвП за управление на МПС с недопустима от закона концентрация на алкохол в кръвта, като безспорно към датата на процесното нарушение не са изминали две години от датата на влизане в сила на НП по смисъла на пар. 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. При тази нормативна регламентация очевидно в случая ангажирането на отговорността по чл. 174, ал. 2, вр. чл. 174, ал. 1 от ЗДвП на водача П. Г., управлявал повторно пътно превозно средство под въздействие на алкохол и който не е изследван с доказателствен анализатор и не е дал кръв за медицинско изследване, е следвало да се извърши именно въз основа на резултата от направения на водача тест с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" № ARВВ-0085. В този смисъл административно наказващия орган няма задължение (а и право, по аргумент от чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. ), да прилага разпоредбите от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол , касаещи максимално допустима грешка. При условие, че нито при извършената от контролните органи проверка, нито в хода на административно наказателното производство, водачът на МПС е оспорил отчетения с техническото средство резултат за концентрация на алкохол в кръвта и при изричната правна регламентация по чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. , абсолютно неоснователно да се извършва припадане на отчетената от техническото 7 средство стойност на концентрацията на алкохол в издишвания въздух.