Решение № 260302 от 15.04.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И

Е

№ V- 36

Година 2021, 15.04 град

Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав

На двадесет и втори март две хиляди и двадесет и първа година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра

КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА мл.с.Александър МУРТЕВ

Секретар:

Таня Михова като разгледа докладваното от съдия В.Камбурова въззивно гражданско дело номер 2584 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по две въззивни жалби, предявени от И.С.И., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. Трифонова–АК-Шумен и от ,,ЕКСПРЕС ЛОГИСТИКА И ДИСТРИБУЦИЯ“ ЕООД със седалище и адрес на управление:гр.София, район ,,Панчарево“, бул.,,Цариградско шосе“ №425, Складова база 2, представлявано от управителя Христо Георгиев Лефтеров, чрез адв.Петър Райков–САК, срещу Решение №1895 от 03.08.2020г. по гр.д.№5004/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.

С посоченото решение, съдът е признал за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, предл. първо КТ, прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца И.С.И., извършено на основание чл. 71, ал. 1, КТ със Заповед № 1613/30.04.2019 год. на управителя на ответника–работодател – ,,ЕКСПРЕС ЛОГИСТИКА И ДИСТРИБУЦИЯ“ ЕООД, отменил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, предл. второ КТ, незаконното прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, извършено на основание чл. 71, ал. 1 КТ със Заповед № 1613/30.04.2019 год. на управителя на ответника-работодател – ,,ЕКСПРЕС ЛОГИСТИКА И ДИСТРИБУЦИЯ“ ЕООД и е възстановил ищеца на предишната работа – на длъжността „Регионален мениджър продажби – печатни издания” в Дирекция „Продажби“, Звено Зона-Изток в предприятието на ответното ЕООД, код по НКПД:

1120-7045, заемана от него до незаконното прекратяване на трудовото правоотношение между страните, извършено на основание чл. 71, ал. 1, КТ със Заповед № 1613/30.04.2019 год. на управителя на ответника-работодател – „Експрес Логистика и Дистрибуция” ЕООД.

Съдът е осъдил ,,ЕКСПРЕС ЛОГИСТИКА И ДИСТРИБУЦИЯ“ ЕООД, на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3, КТ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на ищеца сума в размер от 10 261,20 лв. лева, представляваща обезщетение за периода 30.04.-30.10.2019 год. за оставането му без работа в резултат от незаконното прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено на основание чл. 71, ал. 1, КТ със Заповед № 1613/30.04.2019 год. на управителя на ответника-работодател – „Експрес Логистика и Дистрибуция” ЕООД, ЕИК *********, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на сумата, начиная от подаване на исковата молба – 24.06.2019 год., до окончателното й изплащане, като е отхвърлен главният иск – в частта за горницата му над 10 261,20 лева до претендираното обезщетение от 16 231,20 лева, както и акцесорния иск за законна лихва за забава върху тази горница, начиная от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Постановено е предварително изпълнение на съдебното решение в частите му относно присъдените парично обезщетение за оставане без работа и обезщетение за забавено плащане.

Страните са осъдени да заплатят направените по делото разноски съобразно уважената/отхвърлена част от исковите претенции.

С въззивна жалба вх.№30903 от

07.08.2020г., подадена от ищеца се изразява несъгласие с решението в частта, в която е отхвърлен частично иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, за разликата до предявения размер от 16231.20 лева.

Жалбоподателят намира решението на първоинстанционния съд в обжалваната част за незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила.

На първо място излага становище, че съдът не разпределил доказателствената тежест съобразно правната квалификация на иска и не указал за кои факти и обстоятелства следва да се сочат доказателства(чл.146,ал.1,т.5 от ГПК).

Посочва, че с оглед направеното оспорване на съдебно- икономическата експертиза (молба от 01.10.2019г.), в производството по делото, на основание чл.195 от ГПК следвало служебно да се назначи вещо лице. Твърди, че бездействието на първоинстанционния съд в конкретния случай съставлявало процесуално нарушение.

Навежда доводи, че премията от 995 лева следвало да се включи в процесното обезщетение, тъй като попадала в обхвата на чл.17, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Посочената премия представлявала допълнително трудово възнаграждение, определено с вътрешен акт на работодателя, като същата имала постоянен характер.

Развива съображения във връзка с направени пред районния съд доказателствени искания(изискване документи от работодателя, удостоверяващи брутното трудово възнаграждение; справки от ТД на НАП- Бургас), които съдът не допуснал.

Жалбоподателят счита, че същите следвало да бъдат уважени, предвид предмета на спора.

Отбелязва, че приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение за декларирани данни от 20.07.2020г., не било обсъдено от съда досежно постоянния характер на процесната премия.

Излага аргументи, за недействителност на сключеното между страните Допълнително споразумение със срок за изпитване. В подкрепа на изложеното цитира съдебна практика.

Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което бъде уважен искът за присъждане на обезщетение до пълния предявен размер от 16231.20 лева, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и възстановяване на въззивника на длъжността по първоначално сключения трудов договор-

,,Ръководител екип–супервайзор“ в отдел ,,Продажба на тютюневи изделия“, код по НКДП 2421-5030.

Претендира присъждане на съдебно- деловодни разноски за двете инстанции. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответното дружество, с който същата се оспорва изцяло.

На първо място се възразява срещу наведените във въззивната жалба твърдения за процесуални нарушения, допуснати от първоинстанцинния съд.

Посочва се, че последното, получено от И. брутно трудово възнаграждение, се явявало това за м. януари 2020г., като в посочената във фиша сума се включвали редица възнаграждения, които нямали постоянен характер.

Навеждат се доводи, че съгласно

Допълнително споразумение №2120/19.04.2019г. и сключения между страните трудов договор, с постоянен характер по смисъла на чл.17 от НСОРЗ, се явявали единствено основното месечно възнаграждение и допълнителното такова за придобит трудов стаж и професионален опит.

Заявява се, че след като първоинстанционният съд уважил иска за признаване уволнението за незаконно и възстановил ищеца(въззивник) на работа, то за него не било налице правен интерес от обжалване на решението в тази част. Развиват се подробни съображения в тази насока.

Направено е възражение за прекомерност за претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Въззивна жалба вх.№260656 от

14.08.2020г. е подадена от ,,ЕКСПРЕС ЛОГИСТИКА И ДИСТРИБУЦИЯ“ ЕООД, ответник в първоинстанционното производство, чрез пълномощника – адв.П.Р.-САК.

Със същата се обжалва решението в частта, с която районният съд е уважил исковата претенция с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

Жалбоподателят намира решението на първоинстанционния съд в обжалваната част за необосновано, неправилно и незаконосъобразно.

Изразява се несъгласие с изводите на съда, че по делото не били представени доказателства относно постъпването на ищеца на работа на новата длъжност. В тази връзка се заявява, че страните сключили Допълнително споразумение №2120/19.04.2019г, с което се променяла длъжностната характеристика.

Твърди се, че работодателят изпратил

Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ до ТД на НАП за преназначаване на И.И. на длъжност ,,Регионален мениджър продажби-печатни издания“. Пояснява се, че тъй като работникът бил в отпуск по болест до 22.04.2019г.(болничен лист №Е196281297), последният постъпил на посочената длъжност след тази дата.

Жалбоподателят намира, че неправилно районният съд приел, че работодателят не предоставил възможност на ищеца да престира труд на новата длъжност.

Подчертава, че страните сключили трудов договор на основание чл.70 от КТ, със срок на изпитване. Работникът постъпил на работа на 23.04.2019г. и считано от посочената дата започнал да тече и уговореният в полза на работодателя срок.

Твърди, че новият трудов договор бил прекратен със заповед на 30.04.2019г., по реда на чл.71,ал.1 от КТ, като ищецът имал възможност за посочения период да докаже качествата си за изпълнение на съответната длъжност.

Излага аргументи. Позовава се на съдебна практика.

Развива съображения във връзка с правната природа на иска по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и неговия акцесорен характер. Навежда доводи за недоказаност на исковата претенция, Посочва, че по делото не се установило обстоятелството дали работникът се регистрирал в Бюрото по труда, както и дали същият е работил по друго трудово правоотношение за процесния период.

Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции.

Претендира присъждане на направените в двете инстанции разноски.

В срока по чл. чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло.

Навеждат се доводи за неоснователност на изложените от въззивника съображения. Направено е обобщение на представените от страните по делото доказателства във връзка с твърдени факти и обстоятелства.

Развиват се подробни съображения за основателност на исковите претенции.

Въззивните жалби са редовни и допустими. Подадени са в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

Разпечатката съдържа 60 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad41c24f-9b3e-4474-8c0c-61534da13d62