Решение № 4141 от 12.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4141 гр. София, 12.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20231110210138 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Ц. И. с ЕГН – ********** с адрес *** чрез адв.Р. П. срещу Наказателно постановление /НП/ № 23- 4332 – 004553 от 23.03.2023 г., издадено от Началник група съм СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.

Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че отразеното в акта и наказателното постановление не отговаря на действителната фактическа обстановка, тъй като на посочената дата и място не е участвал в пътнотранспортно произшествие.

1

Въззиваемата страна – Началник група съм СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение бл.№ 201197 от 09.03.2023 г. на мл. автоконтрольор при Отдел „Пътна полиция” при СДВР е установено, че на 27.01.2023 г. около 14.40 часа в гр.София, жк.“Люлин“, жалб.М. Ц. И. с ЕГН – ********** управлявала л.а „*** с рег.№ *** и на паркинга на магазин „Кауфланд“ при извършване на маневра движение на заден ход, реализира ПТП в паркиран лек автомобил „*** с рег.№ ***, като нанася материални щети на задната дясна част, след което напуска мястото на ПТП без да уведоми службата за контрол на МВР по територия.

В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 40, ал.1, чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.

Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно постановление /НП/.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля В. Н. Ш., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото наказателно постановление като нарушена е посочена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП. Според същата преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

Съгласно ал.2 на същата разпоредба по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за 2 опасности.

Съгласно санкционната норма на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП наказва се с глоба 20 лв. водач, който нарушава правилата за движение назад.

На първо място нарушението на посочената разпоредба е описано в акта и наказателното постановление изключително лаконично, като единствено е посочено, че на паркинга на магазин „Кауфланд“ водачът на л.а „*** с рег.№ *** при извършване на маневра движение на заден ход, реализирал ПТП в паркиран лек автомобил „*** с рег.№ ***. По този начин не става ясно нито къде точно се е движел автомобила, нито кои точно правила за движение водачът е нарушил – тези по чл.40, ал.1 от ЗДвП, или тези по чл.40, ал.2 от ЗДвП.

С оглед горепосоченото съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление са издадени при неизяснена фактическа обстановка, което е рефлектирало върху отразеното в тях като описание на извършеното нарушение и дадената му правна квалификация. По този начин не са спазени изискванията на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт. В тази насока доводите на жалбоподателя се явяват основателни.

На следващо място от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин авторството на процесното нарушение.

Видно от показанията на свидетел В. Н. Ш. същата е очевидец на това как таксиметров автомобил, извършвайки маневра движение на заден ход удря друг паркиран автомобил, след което напуска. Известно време след това на паркинга се е появил собственикът на ударения автомобил, на когото тя разказала какво е видяла. Собственикът бил облечен в служебно облекло на „Кауфланд“. Същият влязъл в магазина, след което се върнал и казал, че знае регистрационния номер на таксиметровия автомобил, защото работят с определена таксиметрова компания. Когато на място пристигнали служители на пътна полиция св.Ш. написала сведение по случая, в което посочила рег.№ на таксито, който собственикът на ударения автомобил й посочил.

Съгласно изготвения протокол за ПТП лек автомобил „*** с рег.№ *** е бил паркиран, когато поради неизяснени обстоятелства е бил ударен от МПС, което напуска мястото на ПТП.

3

От горното съдът намира, че не е установен нито механизмът на причиняване на твърдяното пътнотранспортно произшествие, нито неговият автор.

На следващо място, относно вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП съдът намира от правна страна следното:

Съгласно цитираната разпоредба на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

На първо място, в издаденото наказателно постановление, не е отразено, че при произшествието са причинени само имуществени вреди. Такива дори не са описани в изготвените на място документи, като е посочено единствено в коя част на ударения автомобил са били разположени. Никъде не е отбелязано, че между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него.

По този начин липсва пълно, ясно и недвусмислено описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.

В административно-наказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Не само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на описание на конкретни факти относно вмененото нарушение, води до невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната 4 за нарушена правна норма.

С оглед гореизложеното, атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 23- 4332 – 004553 от 23.03.2023 г., издадено от Началник група съм СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя М. Ц. И. с ЕГН – ********** с адрес *** , на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5