Решение № 1027 от 25.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1027 гр. С., 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000501446 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 260154 от 12 януари 2022г. по гр. д. № 1388/2021г.

Софийски градски съд, ГО, 2 състав, е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да плати на Ю. Н. Г. сумата 30 000,00 лева - обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 11.04.2016г. на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) плюс законната лихва от 15.10.2020г. до окончателното изплащане; 768,75 лева - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; на адвокат С. К. Н. – 1 297,50 лева адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; на СГС – 675,00 лева държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, като отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000,00 лева до пълния предявен размер от 40 000,00 лева; осъдил ищцата да заплати на ответника сумата 81,25 лева - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищцата Ю. Н. Г. срещу решението по гр. д. № 1388/2021г. на СГС, ГО, 2 1 състав в отхвърлителната му част. С доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение като резултат на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението и вместо това уважаване на иска му в пълния предявен размер от 40 000 лв.

Насрещната страна ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е подало също въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, но в осъдителната му част, - с оглед оплакванията срещу него и искането към съда. С доводи, че обжалваното решение е постановено при непълнота на доказателствата, а и нарушение на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД , иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска.

Ю. Н. Г. не е подала отговор на въззивната жалба на ответника.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищцата е възникнало вземане по чл. 432, ал. 1 КЗ в размер на 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие вида и характера на доказаното по делото увреждане - травматично изкълчване на дясната акромиоклавикуларна става (лопаткова става) с патоморфологично разкъсване на ставната капсула и акромиоключичните лигаменти, при което акромиалният край на ключицата е бил изместен нагоре с разкъсани и корако-клавикуларните връзки; претърпените болки и страдания; продължителността и интензивността им; характера на предприетото лечение; общата продължителност на възстановителния период, възрастта на ищцата към датата на ПТП, икономическите условия в страната към датата на увреждането и размера на застрахователните лимити, наличния козметичен дефект и леката неравност в зоната на импланта, необходимостта от чужда помощ по време на възстановяването, както и въздействието на ПТП върху психоемоционалното й състояние, израз на което е преустановяването на управление на мотоциклет. Съдът е приел, че възражението за съпричиняване, изразяващо се в управление на мотоциклета от страна на ищцата с превишена и несъобразена скорост, е неоснователно като недоказано.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от 2 решаващата си дейност счита същото и за правилно.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.

В разглеждания случай, въпреки че решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищцата част е обжалвано изцяло, жалбоподателят – ответник не обжалва приетото относно осъществено противоправно поведение на застрахован при него водач, а концентрира оплакванията си върху принос на пострадалата към вредоносния резултат и завишаване на присъденото й обезщетение, поради което въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че ищцата е пострадало лице от ПТП, станало на 11.04.2016г., от което й е причинено телесно увреждане, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП ( чл. 429 – 437 вр. чл.

477 и сл. КЗ).

Спорно във въззивното производство, съобразно оплакванията във въззивните жалби, е какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията, понесени от ищцата, чиято легитимация като пострадало лице от ПТП е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетението, се оспорват по същество като необосновани, съотв. поддържа се неправилно като резултат приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като жалбоподателят- ответник намира 3 определеното от съда обезщетение за завишено, а ищцата поддържа във въззивната си жалба, че същото е занижено. Спорен е и въпросът за съпричиняването на вредоносния резултат. В срока за отговор на исковата молба ответникът е релевирал възражения за съпричиняване, основани на поведението на пострадалата, която според него е управлявала мотоциклета си с превишена и несъобразена с терена скорост. От оплакванията му във въззивната жалба може да се направи извод, че ответникът изразява недоволство от отхвърлянето на това негово защитно средство, поддържайки, че съдът не е анализирал заключението на авто-техническата експертиза, че водачката на мотоциклета е имала възможност да предотврати удара чрез пълно спиране от момента на възприемане на другия участник в ПТП.

От събраните гласни доказателства чрез разпита на св. И. – очевидец на ПТП, е установено, че сутринта около 9 ч. през 2016г. двете с ищцата управлявали мотоциклети със скорост около 30 км/ч, били в пълна екипировка, тъй като тръгнали за участие в телевизионно предаване като представителки на „жени на мотори“, и в посока Суходол от черен път до автоборса отдясно излязла кола, „буквално от нищото“, – е заявила свидетелката, и блъснала Ю. в зоната на гумата и крака й, като моторът паднал надясно и се изпързалял в насрещната лента, а Ю. се изтъркаляла; в първия момент тя казала, че нищо й няма и затова не извикали линейка, но след около 15 минути започнала да се оплаква и заедно с член от екипа на предаването, в което трябвало да участват, я закарали в Пирогов, където й направили снимка, а приятели взели моторите им, после ищцата постъпила в болница “Сердика“.

От показанията на св. М., приятел на ищцата, с която се запознали „покрай моторите“, е установено още, че той отишъл на място веднага след инцидента, на Ю. видимо нищо й нямало физически, но тя била в шок, моторът й бил от другата страна на платното, а тя била до него, свидетелят преместил мотора, а Ю. закарали в Пирогов. На следващия ден я закарал в болница „Сердика“, тъй като казала, че не се чувства добре и там я приели за операция, след което се възстановявала около 6 месеца. Свидетелят, свидетелката и други близки й помагали, той пазарувал, а Ю. вече изпитвала страх да управлява мотор и от време на време изпитвала и болки в дясната ръка, която била водещата й. След катастрофата тя станала по –сприхава, а преди това била весел човек.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска 4 експертиза е установено по делото, че по време на претърпяното ПТП ищцата е получила травматично изкълчване на дясна акромиоклавикуларна (лопатково-ключична) става, като са разкъсани ставната капсула, акромиоключичните лигаменти, акромиалният край на ключицата е изместен нагоре, като при дисклокацията са разкъсани и корако – клавикуларните връзки. Първоначално е приложено имобилизационно лечение с превръзка тип Dessault, след което е преценено, че степента на разместване е голяма и са налице индикации за оперативно лечение. Направена е открита репозиция и фиксация по метода AC TightRope, а в зоната на костното раздробяване е направена автоостеопластика със спонгиозна кост, взета от акромиона, пострадалата е носила превръзка 30 дни, след което е подлежала на рехабилитация и физиолечение. Остатъчни белези са цикатрикса от операцията и леката неравност по горната страна на ключицата в зоната на импланта. Болките в началото са били остри и са се засилвали след травмата и операцията поради травматичния хематом и оток, и проникването през меките тъкани, до пълното възстановяване ищцата е изпитвала леки болки, към м.11.2021г., когато е извършен преглед, е с възстановени активни движения в пълен обем., не се очаква да има болки и страдания. Операцията (при допусната грешка в епикризата, в годината – записана е 2014г. вместо 2016г., която е коригирана в представената във въззивното производство епикриза, представена с цялата история на заболяването, създадена в болничното заведение) е извършена в МБАЛ „Сердика“ ЕООД (тази хоспитализация е отразена и в масивите на НЗОК) при условията на отложена спешност и извършването й на 3 постравматичен ден не се е отразило на възстановяването на функцията и постоперативният клиничен резултат е отличен. 6 - месечният период на възстановяване е съизмерим със среден срок на възстановяване. В съдебно заседание вещото лице е изяснило значението на ключицата като единствената свързваща кост между скелета на горния крайник и останалата част на осевия скелет – ролята й е за осъществяване на функцията на раменната става, затова при млади хора е особено важно да се извърши операция и да се намести добре ставата, е обобщил експертът.

От заключението на изслушаната по делото автотехническа експертиза, изготвено въз основа на двустранния протокол за ПТП, съставен от участниците, и въз основа на свидетелките показания на св. И., фактическите констатации, въз основа на които не са оспорени, от които и 5 въззивният съд изхожда в решаващата си дейност, - е установено, че на 11.04.2016г. около 8.30ч., в светлата част на денонощието, лекият автомобил, с който е станало процесното ПТП, се е движил отдясно наляво напречно спрямо посоката на движение на мотоциклета, управляван от ищцата, като е навлязъл в платното за движение от път между автокъщи, извършвайки маневра „влизане в завой“ наляво, за да пресече пътната лента на мотоциклета и да продължи в пътната лента за насрещното движение, като преди удара автомобилът се е движил с 17 км/ч, а мотоциклетът, движещ се в собствената лента, с 25 км/ч. Опасната зона на мотоциклета за пълно спиране е 7, 24 м за 2, 24 сек. Когато челната част на л.а. е навлязла в пътната лента на мотоциклета, в този момент водачката му не е имала възможност да предотврати удара, докато водачът на л.а. е имал възможност да предотврати удара чрез пълно спиране. Прието е още в заключението, че в мига, в който водачката на мотоциклета е възприела идващия отдясно автомобил, водачката му е имала възможност да предотврати удара чрез спиране. Вещото лице е изяснило в съдебно заседание, че дори, когато началната част на автомобила е пресичала границата на пътното платно, ищцата не е имала видимост към него, като мястото, откъдето е излязъл автомобилът, е пространство между дворове на автокъщи, което завършва в черен път, и отляво и отдясно има места за паркиране пред автокъщите. Вещото лице, въпреки уточнението му, че ищцата не имало видимост, сочи, че тя е могла да види автомобила, когато се е показал между двата двора и е имала възможност да реагира.