Решение № 137 от 13.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Благоевград, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева при участието на секретаря КатерИ. Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20241200501058 по описа за 2024 годИ.

Производството е образувано по въззивна жалба на Е. В. Г., ЕГН **********, гр. **, против решение №260/05.08.2024г на РС-Петрич по гр.д.

№1803/23г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр. осн. чл.258 и сл. от ГПК.

С атакуваното решение е уважен предявения от ищците отрицателен установителен иск за собственост и е оставено без уважение искането на ответника за заплащане на необходимите разноски за запазване на имота.

Недоволна от постановеното решение е останала жалбоподателката, която го счита за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска неговата отмяна, отхвърляне на исковите претенции и уважаване на възражението за заплащане на необходими разноски, ведно с разноските по делото.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа законосъобразността на решението, за което също подробно се аргументира.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при 1 съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.Поради това и при отсъствието на нови доказателства настоящият състав намира за безпредметно детайлното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е установила родствените връзки, по силата на които ищците И. С. А., ЕГН **********, С. С. С., ЕГН **********, и С. К. К., ЕГН **********, К. С. К., ЕГН ********** и И. С. К., ЕГН ********** (последните трима по заместване на Р. С. К., ЕГН **********, почИ.ла на **г), С. Т. С., ЕГН ********** и Ц. Т. Х., ЕГН ********** (последните две по заместване на С. И.Т., почИ.ла на 03.11.1964г) са наследници на С. И.ов А., ЕГН **********, почИ.л на **г (вж.у-ние за н-ци изх.№269/15.02.2023г, издадено от ОбщИ.-Петрич).

Съгласно нотариален акт №45, дело №106/1988г по описа на ПРС С. И.ов А. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: дворно място в чертата на гр.Петрич, при съседи: улица, В.Г.Г., Т.Н.Б., А.И. и Х. „отаков“(първата буква на фамилията не чете), цялото от 155 кв. м., заснето по плана на град Петрич като имот пл.№2859 (два хиляди осемстотин петдесет и девет), целият имот от 155 (сто петдесет и пет) кв.м., ведно с паянтова жилищна сграда в него, който имот, ведно с имот пл.№2858 се отрежда в съсобственост - парцел V (пети) в квартал 166 (сто шестдесет и шести).

С нотариален акт №134, дело №474/1992г по описа на ПРС на 06.08.1992г С. И.ов А. и П. В. А.а продават на С. Т. Т., Ц. Т. Т. и Х. Т.Т. 1/3 (една трета) идеална част от дворно място, представляващо парцел V (пети), имот №2859 (две хиляди осемстотин петдесет и девети), кв.166 (сто шестдесет и шести) по плана на гр.Петрич, с обща площ 155 (сто петдесет и пет) кв.м., ведно с 1/3 (една трета) идеална част от паянтова жилищна сграда, построена в него.

С нотариален акт №177, дело №295/1993г по описа на Петрички районен съд на 19.03.1993г ответникът Е. В. Г. е закупила от В.Г.Г. и Е.С. Г. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място с пл.№2858, 2 с площ от 125 кв.м., което място заедно с имот пл.№2859 образуват парцел V в кв.166 по плана на гр. Петрич, заедно с построената в имот пл.№2858 жилищна сграда.

Съгласно констативен нотариален акт №48, дело №47/21г на нотариус Е.В., ответницата Е. В. Г. е призната за собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Петрич, с площ от 178кв.м., с номер по предходен план: 2859, кв.166, парцел ., подробно описан.

От удостоверение изх.№31/10.03.2023 г. на ОбщИ. Петрич се установява, че поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.Петрич, отразен на скица №15 - 27191/15.01.2020 г. на СГКК гр.Благоевград е идентичен с поземлен имот №2859, кв.166, описан в нотариален акт №134, том II, дело № 474/1992 г., който имот заедно с поземлен имот №2858 са урегулирани в УПИ 2858, 2859, кв.166 по действащия към момента регулационен план. Според удостоверението границата на поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Петрич не се припокрива напълно с границата на имота по предходния план, поради което е налице разлика в площта.

Св.С.А. (син на ищеца И.А.) разказва подробно за отношенията си с Л.А.

(син на ответницата Е.Г.), които отношения обаче са ирелевантни по делото и не следва да се обсъждат. Заявява, че през последните 11-12г не е виждал ответницата Е.Г. да владее и посещава процесния недвижим имот.Св.Г.Г.,св.

В.Н., св.Д. и Д. също потвърждават, че не са виждали ответницата Е.Г. в имота.

При тези данни РС обосновано е счел за доказани предпоставките на отрицателния установителен иск по чл.124, ал. 1 ГПК и е уважил ищцовата претенция, като същевременно с отхвърлил ответниковото искане за заплащане на необходими разноски във връзка с имота. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са основани на закона, теорията и константната съдебна практика, поради което и по арг. от чл. 272 ГПК препраща към тях.

Несъстоятелни са оплакванията на жалбоподателката за недопустимост на атакувания акт. От събрания доказателствен материал по безспорен начин се доказа, че наследодателят на ищците С.А. се легитимира за собственик на 3 процесния недвижим имот с нотариален акт №45, дело №106/1988г., като с друг нотариален акт №134, дело №474/1992г същият е прехвърлил на С.Т., Ц.Т. и Х.Т. 1/3 ид.ч. от процесния имот. Така, по силата на наследствено правоприемство първите петима ищци, наследници на общия наследодател, са собственици на 2/3 ид.ч. от процесния имот, а последните две ищци Ц.Х. и С.С. на останалата 1/3 ид.ч. по силата на покупко-продажба. Същевременно ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за процесния недвижим имот. Горното безспорно обуславя наличието на правен интерес за ищците от предявяването на отрицателен установителен иск по отношение на процесния недвижим имот, доколкото ищците разполагат със самостоятелно право на собственост по отношение на имота, което право се оспорва от ответната страна (вж. т.1 на ТР№8/12г на ОСГТК на ВКС).

Ирелевантно е за наличието на правния интерес, а оттук и за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск, е обстоятелството дали ищците С.Т. и Ц.Т. са били в режим на граждански брак и дали придобитите от тях идеални части са в режим на СИО, доколкото по предявен от съпрузите иск за собственост на вещни права или имоти, придобити в режим на СИО, съпрузите са необходими, но не задължителни другари (вж.ТР№3/16г на ОСГК на ВКС). Ето защо и за съда изобщо не е било налице задължение да изследва брачния статус на посочените ищци, респ. да установява дали въпросните идеални части са придобити от ищците в режим на СИО. Въпросните обстоятелства не касаят редовността на исковата молба, поради което е и безпредметно тяхното изследване (вж.мотивите към цитираното ТР). Оттук и неоснователността на доводите на жалбоподателката за недопустимост на решението по отношение на последните две ищци, поради неизследване на въпроса за техния брачен статус и респ. поради предявяването на иска за идеалните части, които биха били притежавани от техните съпрузи.

Несъстоятелни са и доводите на жалбоподателката, че е придобила процесния имот по давност с непрекъснато владение в продължение на повече от 10г. Доказването на придобивното основание, посочено от нотариуса в констативния нотариален акт на ответната страна, предполага доказването на всички елементи от сложният фактически състав на придобивната давност: фактическото господство над веща, намерението за своене и изтичането на определен от закона (чл.79, ал.1 ЗС) 10-годишен срок. В случая обаче липсват 4 доказателства за осъществяването на сложния юридически факт на придобивната давност. Всички свидетели са единодушни, че не са виждали ответницата Е.В. в процесния недвижим имот, а разказват единствено за извършвани действия на нейния син (Л.А.) в имота. Единствено св.Д. сочи, че е виждал Е.В. да полива зеленчуци в имота. Това твърдение на въпросния свидетел обаче, противоречи на останалите разпитани по делото свидетели, които са в обратната насока, в т.ч. и на незаинтересованите от изхода на делото свидетели - Г., Н. и Д.. От друга страна, дори и да се приеме за факт, с посоченото твърдение не се установява сложния фактически състав на придобивната давност, тъй като не се установява начален момент на упражнявано владение и намерение за ползване на вещта като своя. Оттук и неоснователност на доводите на жалбоподателката, че същата е собственик на имота по силата на придобивна давност.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателката, касаещи отхвърления иск за присъждане на необходими разноски във връзка със запазване на вещта. По делото липсват каквито и да е доказателства ищцата да е направила каквито и да е разходи във връзка със запазването на имота, поради което правилно РС е отхвърлил искането за заплащане на необходимите разноски във връзка с опазване на процесния имот.

В този контекст атакуваният акт, като правилен и законосъобразен, ще следва да се потвърди изцяло.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката дължи на въззиваемите (с изключение на въззиваемата С.С.) направените по делото разноски пред настоящата инстанция, които според доказателствата възлизат на 1500лв, платени за адвокатско възнаграждение (вж.договора за правна защита и съдействие на л.29 от въззивното дело).

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260/05.08.2024г на РС-Петрич по гр.д.

№1803/23г по описа на с.с.

5

ОСЪЖДА Е. В. Г., ЕГН **********, гр.** №12, да заплати на И. С. А., ЕГН **********, гр.** №6, С. С. С., ЕГН **********, гр.** №6, С. К. К., ЕГН **********, гр.** №7, К. С. К., ЕГН **********, гр.**, И. С. К., ЕГН **********, гр.** и Ц. Т. Х., ЕГН **********, гр.** №32, сумата от 1500лв, представляващи направени по делото разноски пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6