Решение № 982 от 17.05.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 982 гр. Бургас, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20212120106370 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯПЛЕВЕН“ ЕАД против ЕЛ. П. ХР., с която са предявени два установителни иска по чл.422 от ГПК.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете.

В съдебно заседание представител на ищцовото дружество не се явява. Преди заседанието, в който е даден ход на делото по същество, процесуалният представител на дружеството ищец депозира молба, с която заявява, че поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, в условията на евентуалност да се приеме, че сума за отопление на банята не се дължи.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на споразумителен протокол от 01.11.2016 г., сключен между дружеството ищец и представляващ ЕС с административен адрес гр. Плевен, ***, фактурирането на изразходваната от абоната топлинна енергия се извършва от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“ ЕАД на база предоставени данни за разпределението на отчетената от топломера в абонатната станция топлинна енергия от „***“ ЕАД от 01.10.2016 г. Отчитането се извършва месечно.

За процесния период (01.01.2019 г. – 05.03.2021 г.) ответникът е собственик на апартамент, находящ се в гр. Плевен, ***, ет.6. В това жилище няма водомери за БГВ и няма индивидуални разпределителни уреди (ИРУ). В банята няма монтиран отоплителен уред.

Жилището се намира в сграда-етажна собственост. За процесния период се твърди, че е доставяна топлинна енергия в това жилище, която е с цена по компоненти, както следва: суми за отопление с ИРУ (42,13 лева); сума за отопление в баня (342,84 лева); суми за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация (617,21 лева); суми за услуга дялово разпределение (6,02 лева).

1

Ищцовото дружество депозира срещу Х. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 934,32 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на адрес гр. Плевен, ***, ап. 6, за периода 01.01.2019 г. – 31.01.2021 г.; 73,56 лева, представляваща лихва за забава за периода от 04.03.2019 г. до 05.03.2021 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, по което е образувано ч.гр. дело № ***/2021 г. по описа на РС – Плевен, което е прекратено и изпратено по подсъдност на РС – Бургас, където е образувано ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на съда . По него е издадена заповед за изпълнение № ***/13.04.2021 г., с която е разпоредено Х. да заплати тези суми.

Тъй като тя е уведомена за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, ищцовото дружество подава исковата молба по настоящото дело.

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, на заключенията на вещите лица по назначените съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи и на показанията на свидетеля С. Д. Т..

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.288 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Според Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост (каквито са процесните), се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от ДР на ЗЗП.

Качеството на собственика на апартамента на потребител на услугите на ищеца следва от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, която предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. От тези разпоредби се налагат следните изводи:

От влизането в сила на общите условия е налице сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител – аргумент от чл.1 от Общите условия на дружеството ищец (за краткост ОУ ). Договорът при общи условия е регламентиран в чл.

16 ЗЗД, конкретизиран е в специалния ЗЕ и в ОУ (чл.1 – чл.3 от същите), които не предвиждат сключването на индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното дружество.

Само при прекратяване на топлоснабдяването на сградата при предпоставките на чл.

153, ал. 2 от ЗЕ (писмено съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, което е депозирано пред топлопреносното предприятие), каквото не е налице, се прекратява и договорът за продажба на топлинна енергия с всеки един от битовите клиенти по чл. 153, ал. 1 от ЗЕ – аргумент от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК.

Установи се , че в периода 01.01.2019 г. – 31.01.2021 г. Х. е собственик на имот, присъединен към абонатна станция, която е въведена в експлоатация, т.е. е страна в правоотношение с „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД. Тук се налага следното уточнение:

Х. не оспорва, че е собственик на имота, а това се установява и от справка от Агенцията по вписвания и от наложена от ЧСИ Петьо Петков възбрана върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.6 по КККР на гр. Плевен, с адрес гр. Плевен, ***, ет.3, ап.6. Тя знае, че притежава собственически права в имота, като без правно значение за наличие на облигационно правоотношение между страните е дали реално е обитавала имота 2 или не.

Задължението за заплащане на сумите за отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия възниква за потребителя в качеството му на етажен собственик в топлофицирана сграда. В настоящия случай е налице задължение за заплащане на разходите за общата топлоснабдителна инсталация етажна собственост, собствениците на която не са взели решение да се откажат от ползването на услугата доставка на топлинна енергия по реда на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реално ползване или неползване от собствениците или носители на вещни права върху отделните имоти.

Задължението се поражда от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може да се откаже. Пълен отказ от ползването й в такава сграда може да се извърши само в посочената хипотеза на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ, чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което 2/3 от собствениците или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия и декларират това писмено пред топлопреносното предприятие. В случая не са представени доказателства да е било взето решение на общото събрание на етажната собственост в този смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права, следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Поради изложеното Х., в качеството й на собственик на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, дължи суми за топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация.

Ответникът дължи суми и за дялово разпределение на основание чл. 61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването – отменена, считано от 24.03.2020 г., и чл.61, ал.1 от действащата от 24.03.2020 г. Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, според който дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. „***“ АД е вписано в публичния регистър, съгласно чл.139а от ЗЕ и разполага с технически средства и лицензиран софтуер за извършване на дейността.

В имота няма водомери. Следва да се посочи за периода 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. е начислена сума за отопление с ИРУ и сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, като е налице частично плащане. В този смисъл, може да се направи извод, че ответникът не оспорва, че дължи за този период суми именно за тези компоненти.

Установи се от показанията на свидетеля Т., че в банята на апартамента няма монтирана щранг-лира, която според т.18 от ДР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването представлява двутръбно гладко отоплително тяло, което е предвидено по проект да отоплява помещения, най-често разположени вертикално, едно над друго.

Вярно е, че вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза посочва в заключението си, че информацията, че в имота има монтирани три броя щранг-лири – в бокс-кухня, в баня и в тоалетна, му е предоставена от топлинния счетоводител, но експертът не е извършила оглед на имота. От друга страна, самото дружество ищец „признава“ в исковата молба, че в апартамента има само една щранг-лира. И според двете Наредби за топлоснабдяването пр и щранг-лира без уред за дялово разпределение инсталираната мощност се определя по изчислителен път. В случая обаче щранг-лира не се установи да има монтирана в имота, поради което за процесния период сума за отопление на банята в размер на 342,84 лева не следва да се начислява.

Съгласно чл.31, ал.1 от ОУ купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От тази разпоредба се налагат няколко извода, а именно: отчетният период е месечен; дължимостта на сумите не е обвързвана с предварително получаване на съобщение до длъжника. В случая приложение намира правилото, че „срокът кани вместо кредитора”, като след изтичането му длъжникът изпада в забава.

Общата дължима сума за реално доставена топлинна енергия за процесния период е 3

591,48 лева, като същата не е изплатена, поради което главният иск следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 934,42 лева.

По отношение на акцесорния иск:

Според разпоредбата на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (за краткост Закона), в редакцията му в периода 13.03.2020 г.

– 08.04.2020 г., брой 28 на ДВ, до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. Очевидно е, че законодателят не прави разлика от какво основание са възникнали задълженията. Ето защо за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. не може да се начислява лихва за забава върху вземането за главница.

Предвид изложеното акцесорният иск следва да бъде уважен за периода 04.03.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. до 05.03.2021 г., като изчислен от съда на основание чл.162 от ГПК е в размер на 52,85 лева, до който искът следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 73,56 лева, както и за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.

В хода на заповедното производство дружеството е направило разноски в размер на 75лева (25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение), като с оглед уважената част от исковете то има право на разноски за това производство в размер на 47,95 лева.