Решение № 364 от 02.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. София, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Букова

Членове:

Емилия Колева

Петър Гунчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600408 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 327 и сл. от НПК.

С присъда от 04.03.2022г. по НОХД № 4543/20г., Софийски градски съд е признал подсъдимия К. А. Н. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. „б“, вр. Ал. 1, б. „в“, вр. Чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване, както и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС, за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ. Приспаднато е времето, през което подсъдимият Н. е бил с мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА и ДОМАШЕН АРЕСТ.

Съдът се е произнесъл и по разноските и веществените доказателства по делото.

С присъдата подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 342, ал. 3 от НК, че деянието е извършено умишлено и че представлява особено тежък случай, както и по обвинението, че е нарушил 1 разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от НК.

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от прокурори от СГП, в който се твърди, че присъдата в оправдателната си част, както и в частта, в която е индивидуализирана санкцията спрямо подсъдимия Н., е неправилна и незаконосъобразна. В протеста и допълнението към него се излагат подробни съображения, че правилно от страна на първоинстанционния съд са възприети фактическите обстоятелства, обуславящи отговорността на подсъдимия Н., но е неправилен изводът, че деянието непредпазливо. Поддържа се, че деянието е извършено при форма на вината евентуален умисъл, поради което адекватната правна квалификация е тази по чл. 342, ал. 3 от НК. Според обвинението това е така, доколкото подсъдимият е съзнавал опасността с поведението си да предизвика ПТП, но се е отнесъл безразлично към тази опасност, което е довело до настъпилите последици. В същото време, Н. не е имал модел как да предотврати съставомерния резултат, като е разчитал единствено на шанса в тази насока, което изключва правната хипотеза деянието да е извършено при форма на вината самонадеяност. Излагат се и подробни съображения относно употребените от подсъдимия наркотични вещества. Според прокуратурата, налице е квалифициращото обстоятелство, деянието да съставлява „особено тежък случай“, с оглед естеството на извършеното и застрашаването на множество лица. Поради това се моли за постановяване на присъда, с която извършеното от подсъдимия да бъде квалифицирано по чл. 342, ал. 3 от НК, като наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА бъде увеличено до размер, над средния, предвиден в тази разпоредба, както и наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.

Алтернативно се моли за изменение на присъдата, в случай че съдът възприеме за правилна дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, като наказанията бъдат увеличени, предвид превеса на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия Н., чрез защитника му адв. Т., в която се твърди, че същата е неправилна, незаконосъобразна, поради допуснати нарушения както на процесуалния, така и на материалния закон, както и че наложеното наказание на подсъдимия се явява явно несправедливо. Излагат се съображения относно нарушения на 2 правилата за установяване на наркотичните вещества в кръвта на подсъдимия, като в същото време, цялата Наредба № 1 /2017. е атакувана от страна на подсъдимия и защитата му. В жалбата се твърди, че не са отчетени в достатъчна степен данните за личността на Н. и поведението му след деянието, поради което наложените му наказания се явяват несъразмерно тежки. Моли се за отмяна на присъдата, постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан изцяло по повдигнатото срещу него обвинение или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно се моли за изменение на присъдата, като бъдат намалени размерите на наказанията.

С жалба срещу присъдата, частният обвинител К. Ц., чрез поверениците си адв. С. и адв. К., твърди, че при постановяването й, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Моли въззивния съд да приеме, че деянието е извършено при форма на вината „евентуален умисъл“, тъй като са налице всички предпоставки затова. Акцентира се на обстоятелството, че няма как да има увереност, че резултатът ще бъде предотвратен, което изключва възможността за наличие на самонадеяност.

Поради това се моли за изменение на присъдата в посочения смисъл.

Срещу присъдата е постъпила и жалба от адв. М., повереник на частния обвинител Б. Ц., с която се твърди, че присъдата, в оправдателната си част е неправилна и незаконосъобразна, което е довело и до неправилна индивидуализация на наказанието. Излагат се съображения, че деянието е извършено при форма на вината „евентуален умисъл“, с оглед установената употреба на наркотични вещества, тяхното въздействие върху организма на подсъдимия. Поради това се моли за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 342, ал. 3 от НК, като бъде увеличено наказанието му до размер, близък до горната граница, предвидена за така квалифицираното деяние.

В разпоредително заседание на 16.05.2022г. и в съдебно заседание на 06.10.2022г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

3

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на САП поддържа подадения протест, като моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия Н. за виновен в извършване на престъплението по чл.

342, ал. 3 от НК, за каквото деяние в съда е внесен обвинителният акт. Излага подробни съображения относно разликите между самонадеяността и евентуалния умисъл като форми на виновно поведение и счита, че обстоятелствата по делото налагат извод че деянието е осъществено при форма на вината именно евентуален умисъл. Акцентира в тази насока на употребата на 3 вида наркотични вещества, открити в кръвта на подсъдимия, на двукратното превишаване на разрешената скорост за движение, както и на непредприемането на никакви действия за предотвратяване настъпването на инцидента. Според прокурора, подсъдимият не е имал каквито и да било основания, от които да предполага, че резултатът може да бъде избегнат, което, съгласно съдебната практика, представлява допускане на обществено опасните последици. В пледоарията си се спира върху дадените от подсъдимия обяснения, като намира тезата за несъзнателния прием на наркотичните вещества за недостоверна с оглед установената концентрация.

Същото се сочи и относно твърдяното заспиване на подсъдимия, доколкото същото се опровергава от заключенията както на приетата КМАТЕ, така и от обяснения от вещите лица ефект на наркотичните вещества с оглед времето на приема им. По изложените съображения прокурорът счита, че са налице предпоставките за различни изводи от тези на първоинстанционния съд, които биха довели до различно и по-правилно приложение на материалния закон, приемайки, че деянието е извършено при условията на евентуален умисъл, с оглед допускането на настъпването на обществено опасните последици. Счита също така, че деянието покрива характеристиките на особено тежкия случай, с оглед спецификите на извършването му – превишената скорост, поставянето в опасност на множество лица, комбинираната употреба на 3 вида наркотични вещества По изложените съображения прокурорът моли въззивния съд, да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия Н. за виновен в извършването на престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „в“, предл. 2, вр. ал. 1, предл. 3 от НК и му наложи наказание около минималния размер с оглед санкционната част на състава, който предвижда наказание от 15 до 20 години лишаване от свобода, като го лиши доживот от 4 право да управлява МПС. Алтернативно моли, в случай че съдът приеме правната квалификация на първоинстанционния съд, да увеличи наложеното наказание над средния размер, предвиден в посочената норма, като потвърди присъдата в останалата част.

Повереникът на частните обвинители Б. Ц. и Ц. К., адв. М., поддържа подадената жалба и моли съда да уважи същата, като остави жалбата на подсъдимия Н. без уважение. Повереникът счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и същата се явява безспорна. Що се отнася до основния спорен въпрос по делото, а именно – формата на вината, поддържа, че деянието е извършено от подсъдимия Н. при условията на евентуален умисъл.

Излага подробни съображения относно приетите от страна на подсъдимия наркотични вещества и защо не следва да се кредитира версията му относно начин на прием, при който той не е съзнавал това, че същите ще се открият в пробите му и могат да повлияят на поведението му. Поради това счита, че той сам се е поставил в състояние, при което да не може да упражнява дейност по управление на лек автомобил Счита, че с оглед обективираните действия на подсъдимия, който е вменяемо лице, не се констатират никакви реални обстоятелства, на които той да е разчитал, така, че фаталният инцидент да бъде избегнат, което води до извод за наличието на евентуален умисъл.

Акцентира на обстоятелството, че автомобилът на подсъдимия Н. е бил изправен, като в същото време, не следва да бъде кредитирана версията му за заспиване, тъй като се опровергава от останалите събрани по делото доказателства. Поради това повереникът счита, че подсъдимият е имал възможност да предотврати фаталния удар, но не го е сторил, което обуславя именно формата на вина евентуален умисъл, доколкото не са налице конкретни обстоятелства, които да мотивират увереност, макар и погрешна, че същият няма да се случи. Що се отнася до евентуалното оказване на помощ на пострадалия, адв. М. счита, че с оглед квалификацията и обстоятелствата по делото, това обстоятелства е без значение за осъществяване състава на престъплението, доколкото смъртта на пострадалия е била неизбежна и не са налице пропуски в действията на медицинските специалисти от екипа на Спешна помощ. Следователно, дори и да се приеме оказването на такава помощ, това би имало отношение единствено към индивидуализацията на наказанието, но не и към съставомерността на деянието. По изложените съображения повереникът моли съда да възприеме 5 тезата, че деянието е извършено при форма на вината евентуален умисъл, което налага постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъплението така, както същото е квалифицирано с внесения в съда обвинителен акт.

Адв. К., повереник на частния обвинител К. Ц., поддържа подадената жалба и моли съда да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия Н. за виновен в извършване на престъплението по чл. 342, ал. 3, б. „в“, вр. ал.

1 от НК, като счита, че не са налице предпоставките по чл. 93 от НК за квалифициране на деянието като „особено тежък случай“. Пледира за индивидуализиране на наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, с оглед данните за личността на подсъдимия и поведението му след деянието, както и предвид процесуалното му поведение.

Според повереника, първоинстанционният съд е стигнал да необоснован извод, че деянието е извършено при форма на вината непредпазливост, което на практика води до противоречиви мотиви, в опита си да оправдае тази теза, която не отговаря на доказателствената съвкупност и установената фактическа обстановка.

Излага съображения относно употребените от подсъдимия наркотични вещества, като счита, че експертизите показват като време на тази употреба около 10 часа сутринта на инкриминираната дата и опровергават защитната теза на Н. за несъзнателен прием по време на празненството.