Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 141 от 13.03.2025, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Гражданско дело 1390/2024
Вид
Решение № 141
Подписан
13.03.2025
Състав
Иван Божиков Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.253 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.98 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Дупница, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Д. при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от Иван Б. Д. Гражданско дело №

20241510101390 по описа за 2024 година

„МАГ“ ООД, ЕИК 109569744, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1756, район Студентски, ***, представлявано от И. Р. К. - управител, е предявило срещу „Еко Анализ” ЕООД, ЕИК 126739106, със седалище и адрес на управление: град София, р-н Връбница пощенски код 1360, кв. Индустриална зона ОРИОН, 3020 № 34, ет. 4, иск с правно основание чл.108 ЗС вр. чл.92 ЗС. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор

***, построени в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бобов дол, и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху описаните сгради.

Ищецът твърди, че въз основа на постановление от 11.10.2022 г., издадено от ОС Кюстендил по т. д. № 3/2006 г. по реда на чл. 717з от Търговския закон, придобил право на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** /четири хиляди петстотин и едно, кадастрален район сто и едно, поземлен имот едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-10-27/08.04.2013 г. на началника на СГКК – Кюстендил, с адрес поземления имот: гр. Бобов дол, с площ: 204 308 кв. м. трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: със сгради и съоръжения за добив на полезни изкопаеми, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 147; при съседи ***,

***, ***,

***, 4501.4.107, ***, ***, ***, ***,

***. Въз основа на посоченото постановление ищецът придобил право на собственост и върху разположените в имота сгради.

Ответното дружество оспорва правото на собственост на ищеца върху три от сградите, намиращи се в имота: сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***. Ответникът основава претенциите си на постановление за възлагане на недвижим имот № 1

0456/2003/004328 от 17.08.2009 г., в което, както и в АДС № 22 от 28.06.1999 г., процесните сгради не са посочени.

Ищецът счита, че е придобил право на собственост върху посочените сгради на основание чл.92 ЗС.

В постъпилия писмен отговор се оспорва основателността на иска и се сочи, че въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот № 0456/2003/004328 от 17.08.2009 г. на Агенцията за държавни вземания, вписано в Службата по вписванията на 01.09.2009 г., и протокол за въвод във владение № 0456/2003/004350 от 24.08.2009 г., ответникът е придобил право на собственост върху обогатителна фабрика за въглища по б. „А“, т.2 от постановлението, със застроена площ 4076 кв.м. Фабриката включва множество сгради за преработка и обогатяване на въглища, които са технологично свързани и без тях фабриката не може да работи. Процесните сгради са съществували към момента на придобиване на собствеността от ответника и обслужват обогатителната фабрика: сграда с идентификатор *** и площ 18 кв. м. представлява автокантар, сграда с идентификатор *** и площ 36 кв. м. представлява назначение, сграда с идентификатор *** и площ 15 кв. м. представлява ж.п. кантар.

Трите сгради съществуват от построяването на обогатителната фабрика /1967 г./: ж.п. кантарът измерва въглищата, които се товарят на вагони и се извозват до ТЕЦ - Бобов дол, автокантарът измерва преработените и обогатени въглища, които биват превозвани като стоков фонд, а в назначението се назначават работниците на обогатителната фабрика. Тези три сгради са част от обогатителната фабрика, описана в буква А, №2 от постановлението за възлагане на недвижим имот № 045б/2003/004328/17.08.2009 г., въз основа на което обогатителната фабрика е придобита от „Еко Анализ" ЕООД. В постановлението е посочен акт за държавна собственост № 22 от 28.06.1999 г. за предприятието „Мини Бобов дол", като и в него процесните сгради не са описани конкретно; те са разположени под естакади с позиция № 53 от акта, включени в точка А/7 от постановлението. Естакадите, обозначени с № 53 в АДС №22 от 28.06.1999 г., попадат в границите на обогатителната фабрика за въглища със застроена площ 4076 кв.м., описани в буква А, №2 от постановление № 045б/2003/004328/17.08.2009 г. Процесните сгради се владеят от ответника, който ги е предоставил под наем на трето за спора лице.

Направено е и възражение, че продажбата, при която ищецът е придобил имота, не е обявена по посочения в ТЗ ред и при нарушение на чл.33 ЗС.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото е обявено за безспорно, че процесните сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор

***, намиращи се в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бобов дол, не са посочени нито в постановление за възлагане на недвижим имот № 0456/2003/004328 от 17.08.2009 г. на Агенцията за държавни вземания, нито в постановление от 11.10.2022 г. по т. д. № 3/2006 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, постановено на основание чл. 717з от Търговския закон, т.е. в актовете, съставляващи придобивните основания, от които черпят права страните по делото.

Видно от представения акт за частна държавна собственост №22 от 28.06.1999 г. за промишлена площадка на централно управление на „Мини Бобов дол“ ЕАД в землището на гр. Бобов дол, извън регулация, м. дере „Гребикал“, в него като една от сградите в имота, в т.18 от приложението е посочена обогатителна фабрика за въглища, описана като масивна пететажна с железобетонна конструкция, ЗП 4076 кв.м., РЗП 20 380 кв.м., с 12 бункера за въглища /готова продукция/ и 18 бункера за сурови въглища.

2

От постановление за възлагане на недвижим имот № 0456/2003/004328 от 17.08.2009 г. на публичен изпълнител при Регионална дирекция – София на Агенцията за държавни вземания се установява, че с него на основание чл.253 ДОПК е възложена на „Еко Анализ” ЕООД обогатителна фабрика за въглища /б.А, т.2/ в землището на гр. Бобов дол, извън регулационния план, в м. дере „Гребикал“ - масивна пететажна, с железобетонна конструкция, с позиция 18 в АДС №22, ЗП 4076 кв.м., РЗП 20 380 кв.м., с 12 бункера за въглища /готова продукция/ и 18 бункера за сурови въглища, при граници: от изток – промишлен път, от запад – ж.п. линия, от север – паракотелно, от юг - ж.п. линия. Въз основа на постановлението с протокол от 24.08.2009 г. на публичния изпълнител е извършен въвод във владение на „Еко Анализ” ЕООД върху описаната обогатителна фабрика.

От постановление от 11.10.2022 г. по т. д. № 3/2006 г. по описа на ОС - Кюстендил се установява, че с него по реда на чл. 717з от Търговския закон поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бобов дол е възложен в собственост на „МАГ“ ООД /л.197 от делото/, като съгласно описанието в постановлението на съда имотът представлява промишлена площадка на централно управление на „Мини Бобов дол“ ЕАД, застроена със сгради и съоръжения с производствено, складово, административно, битово предназначение, обслужващи и др.

Постановлението е влязло в сила на 28.10.2022 г.

Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, процесните сгради са разположени под естакади -лентови транспортьори, довеждащи въглища до обогатителния цех и след това като готова продукция до бункери за товарене. Сграда с идентификатор *** е едноетажна, с помещение за оператор, отчитащ резултатите от претеглянето на автомобилни товари; пред нея е съоръжението на автокантара, върху което спират товарните автомобили за претегляне. Сграда с идентификатор *** представлява две калканно долепени сгради с различна височина; по-ниската се състои от помещение, ползвано за почивка и хранене от работници, а по високата се състои от складово помещение. Сграда с идентификатор *** е едноетажна, с помещение за оператор, отчитащ резултатите от претеглянето на вагони; пред нея е съоръжението на ж.п. кантара - платформа, върху която се разполагат за претегляне вагони.

В съдебното заседание вещото лице е уточнило, че на процесните авто- и ж.п. кантар се извършва претеглянето на въглищата след обогатяването и натоварването от бункерите на съответното превозно средство. Самите кантари са извън процесните сгради, а в сградите се намират устройствата за измерване на теглото на превозните средства и на товарите.

Показанията на разпитаните по делото свидетели са непротиворечиви и от тях се установява, че процесните сгради конструктивно не са свързани с други сгради или съоръжения, но обслужват дейността на обогатителната фабрика: на авто- и ж.п. кантара се претеглят преминалите през обработка във фабриката въглища, предназначени за продажба, като в сградите непосредствено до платформите за претегляне на съответните превозни средства се намират устройствата, отчитащи теглото на товарите, а постройката за назначение се ползва за инструктаж, за почивка и хранене от работещите при бункерите за въглища.

С оглед изложеното, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС и ищецът следва да докаже чрез способа на главното и пълно доказване качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание – чл.92 ЗС, както и, че ответникът владее процесните постройки.

Ответникът носи доказателствена тежест за установяване на фактите, на които основава възраженията си – че процесните постройки са предназначени да обслужват обогатителната фабрика, негова собственост.

3

По делото се установи, че след проведена публична продан по реда на ДОПК на 17.08.2009 г. ответното дружество е придобило собствеността върху обогатителна фабрика, обхващаща постройки и съоръжения /естакади, бункери за въглища/, намиращи се в поземлен имот с идентификатор ***, правото на собственост върху който впоследствие - на 28.10.2022 г., е придобито от ищцовото дружество.

Процесните сгради не са описани в актовете, от които черпят права страните по делото, като ответникът твърди, че не представляват самостоятелни обекти на право на собственост, а обслужват дейността на придобитата от него обогатителна фабрика. Ищецът не е изложил твърдения за предназначението на сградите.

От събраните по делото доказателства се установи безспорно, че сграда с идентификатор *** е част от съоръжението на автокантара, с който се претегля предназначената за продажба продукция на обогатителната фабрика; сграда с идентификатор *** се състои от стая за инструктаж и почивка на работници на обогатителната фабрика и от склад на обогатителната фабрика; сграда с идентификатор *** е част от съоръжението на ж.п. кантар, с който се претегля предназначената за продажба продукция на обогатителната фабрика.

Поради това всички претендирани от ищеца постройки представляват сгради на допълващото застрояване - спомагателни, обслужващи постройки към сграда на основното застрояване, в случая – описаната обогатителна фабрика. Тези постройки не могат да имат самостоятелно значение, те са принадлежност към основната сграда по смисъла на чл.98 ЗС и следват главната вещ, освен ако не е постановено или уговорено друго. В конкретния случай в постановлението за възлагане на недвижим имот № 0456/2003/004328 от 17.08.2009 г. на публичния изпълнител липсва изрично изключване на обслужващи дейността на обогатителната фабрика постройки. Поради това всички сгради и съоръжения, обслужващи дейността на това предприятие /несъмнено и трите процесни сгради имат такова предназначение/ са принадлежност към обогатителната фабрика и следват собствеността върху нея. Ирелевантна за предназначението на сградите е тяхната конструктивна обособеност от останалите съоръжения на фабриката, предвид безспорно установените описани по-горе обслужващи функции.

В този смисъл са и разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГК. Предвид несамостоятелния характер на описаните в исковата молба постройки, на общо основание те следват собствеността на сградата, която са предназначени да обслужват, и за тях е приложима разпоредбата на чл.98 ЗС, като е без значение обстоятелството, че тези сгради не фигурират в постановлението за възлагане на публичния изпълнител.