Решение № 52 от 31.07.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. гр. Червен бряг, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. Дакова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Административно наказателно дело № 20254440200077 по описа за 2025 година

Съдебното производство е образувано въз основа жалба на М. А. М. ЕГН ********** от с.

*** против: Наказателно постановление № *** на Началника на РУ Червен бряг, с което му е наложено следното административно наказание: по чл.183 ал.3 т.6 от Закона за движението по пътищата - „Глоба“ в размер на 30,00 лв.

Жалбоподателят – редовно призован, не се явява лично, представлява се от процесуален представител адв. Ц. А. от АК-Плевен, който моли за отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно.

АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по основателността на така депозираната жалба. В придружаващо жалбата писмо с рег. № 374000-1838/12.03.2025 година моли съда да остави жалбата без уважение, като я счита за неоснователна и недоказана, а при направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение същото да бъде съобразено с Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Не се претендира от страните присъждане на разноски.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

На 24.12.2024г. инспектор към сектор РУ Червен бряг към ОД на МВР Плевен, е съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/, в който е отразил следните относими за процеса обстоятелства, намерили място в обстоятелствената част на 1 обжалваното наказателно постановление:

На 24.12.2024 г. в 22:25 часа, в гр.***, като водач на лек автомобил, ***, извършва маневра изпреварване при наличие на пътна маркировка М1 /единична непрекъсната линия/.

Като виновно нарушена законова разпоредба в АУАН се сочи: чл.6 т.1 от ЗДвП/Закон за движение по пътищата/.

Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното НП, предмет на настоящето наказателно производство.

С обжалваното Наказателно Постановление, административно наказващият орган е наложил административни наказания, в абсолютния законов размер, поради което и съдът не изследва приложението на правилата за индивидуализация на административното наказание, дефинирани в нормите на чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН.

Съдът възприема фактическата обстановка по делото от данните, внесени в процеса чрез следните доказателствени средства и доказателства: показанията на свидетелят В. Г. В. актосъставител, показанията на негов колега И. Г. С., свидетел по АУАН, АУАН, Заповед на Министъра на вътрешните работи относно правомощията на актосъставителя, както и на административно наказващият орган.

Във връзка с тази заповед, съдът не установява незаконосъобразност, преценявана през изискванията на чл.189 ал.1 и ал.12 от ЗДвП - или актът е съставен, а обжалваното НП издадено от компетентни лица, в кръга на правомощията им.

При предявяване на АУАН, правонарушителят и настоящ жалбоподател не е направил възражения, не са подадени писмени възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, поради което съдът следва да се произнесе по същество.

По отношение на нарушението на чл. 6 т.1 от ЗДвП, за което жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 183 ал.3 т.6 от ЗДвП, съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като нарушението в него не е описано в пълна степен, както в АУАН, а така също в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление.

Налагайки административно наказание, административно наказващият орган се е позовал на нормата на чл.183 ал.3 т.6 от ЗДвП, за която обаче в обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП не се изложени основни, характеризиращи състава на процесното нарушение елементи.

Вменява се, че на конкретна дата, място и час, жалбоподателят, като водач на посочено моторно превозно средство е извършил изпреварване в участък от пътя, в който тази маневра е била забранена, при наличие на пътна маркировка М1 /единична непрекъсната линия/,което поведение е относимо към посочената норма на чл. 6 т.1 /макар и обща такава, без съответно конкретизиране/от ЗДвП.

По административен начин /път/ се прилага разпоредбата съответно на чл. 183 ал.3 т.6 от 2

ЗДвП, който касае водач на МПС, който при неправилно изпреварване не е създал опасност за движението.

Така посочената последна същностна характеристика на административнонаказателния състав обаче не е посочена/описана/ нито в АУАН, нито в НП.

Това е съществено процесуално нарушение, тъй като законодателят е предвидил и друг административнонаказателен състав – по чл. 179, ал.1 т.5 от ЗДвП, предвиждащ завишена наказуемост на лице, което не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и други средства за сигнализиране правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.

Ето защо настоящият състав намира, че непосочването на един от двата елементи - опасност за движението или създадената непосредствена опасност за движението, не дава възможност да се извърши съдебен контрол относно това правилно ли е приложен административнонаказателния състав на чл. 183 ал.3 т.6 от ЗДвП.

В АУАН и НП е посочено, че на гореописаните дата и място жалбоподателят е предприел маневра изпреварване и я е завършил при наличието на пътна маркировка /ПМ/ М1.

Нарушението е квалифицирано в АУАН като такова по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а за него е наложена санкция по реда на чл. 183, ал.3, т. 6 от ЗДвП, които норми гласят:

Чл. 6 ЗДвП : „Участниците в движението:“ т. 1. „съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.“, а в Чл. 183, ал. 3 се посочва „Наказва се с глоба 30 лв. водач, който: т. 6 при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението.“

В същото време чл. 179, ал. 1 ЗДвП, която разпоредба неправилно според съда не е посочена от АНО гласи: „Наказва се с глоба в размер 150 лв.:“ т. 5 „който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението“.

Съгласно цитираното описание на нарушението според съда не става ясно в никаква степен и с оглед гарантиране на правото на защита на жалбоподателя, за коя хипотеза на изпреварване /правилно или неправилно, създаващо или не опасност за движението/ става въпрос. Именно последното е и същественото в случая. Актосъставителят, както и АНО е следвало да посочат словом, дали описаното поведение на водача представлява „неправилно изпреварване“ по смисъла на чл. 183, ал.3 от ЗДвП, респ. дали създава или не опасност, а не единствено цифрово да изпишат вярната според тях материалнправна норма. Даденото описание е непълно откъм признаци на деянието от обективна страна.

Нарушението не е и доказано от обективна страна, доколкото по-горе при анализа на доказателствата беше описано, че изпреварването е станало през зимата, в тъмната част на денонощието, което предполага, по ниска видимост на маркировката на пътното платно.

3

Ето защо, в обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право на разноски по реда на АПК. В настоящият случай жалбоподателя не предявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Водим от гореизложеното, съдът на основание чл.63, ал. 2, т.4 от ЗАНН, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** на Началника на РУ Червен бряг, с което на М.

А. М. ЕГН ********** от с. *** е наложено административно наказание по чл.183 ал.3 т.6 от Закона за движението по пътищата - „Глоба“ в размер на 30,00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Плевен в 14дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

4