Решение № 240 от 23.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Русе, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря В.ена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520105733 по описа за 2025 година

Ц. Д. Т. твърди, че случайно разбрала за образувано изпълнително дело №******* по описа на ЧСИ с рег.№914, по което бил наложен запор върху движими вещи (пари), касаещи Договор за наем на ниви. Поддържа, че наемните вноски са нейна собственост, а не на длъжника по изпълнителното дело – В. Д. Г..

Пояснява, че с длъжника са брат и сестра, но живеят в различни населени места. Въз основа Договор за замяна и представителство, сключен на ******г., В. Г. предоставил на ищцата паричните вноски от всички договори за наем на земеделски земи, а в замяна той получавал земеделска продукция и храна. В подкрепа на това обстоятелство, представя 3 договора за наем на земя и разходни касови ордери, от които е видно, че получава парите.

Заявява, че ОДМВР – ******** е взискател по посоченото изпълнително дело, инициирано с молба от ******г., в която дирекцията визирала начини на изпълнение, между които „изпълнение върху парични вземания на длъжника“. На база това искане, съдебният изпълнител наложил запор с изх.№*******г. върху имуществото на ищцата. Предвид полученото запорно съобщение ЗП Р.К. изплатил на Ц. Т. наем с 305.10 лева по-малко от уговорения в Договор за наем изх.№******г. за стопанската *******г. Сумата била удържана на два пъти: 16.67 лева на *******г. и 288.43 лева на *********г. С молба от ******г. ищцата уведомила първия ответник, че изпълнението е насочено срещу нейно имущество, но въпреки това, ОДМВР – ******** не оттеглила искането за запор върху това имущество.

НАП се присъединила като взискател по правилата на ДОПК и не подала изрична молба за изпълнение по реда на чл.426 ГПК, но молителката приема, че отговаря солидарно с ОДМВР – ********, съгласно чл.440, ал.2 и ал.3 ГПК за всички вреди, които са й нанесени.

1

Счита, че длъжникът В. Д. Г. няма вина за запорното съобщение и за претърпените от нея вреди, свързани с него. След действията на ЧСИ уведомила брат си, че не би могла да изпълнява задълженията си, произтичащи от сключения с него договор и не може да му предава земеделската продукция, съобразно договореното.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че имуществото (паричното вземане) върху което е насочено изпълнението със Запорно съобщение изх.

№*******г. по изпълнително дело №******* по описа на ЧСИ с рег.№914 – 1/6 идеална част от наем по договори за наем на земеделска земя – ПИ в местностите „******“ и „**********“, село **********, община **********, област ********* не принадлежи на длъжника В. Д. Г., а е собственост на Ц. Д. Т..

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ОДМВР – ******** е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно недопустимостта и неоснователността на претенцията.

Приема иска за недопустим, тъй като ищцата търсела защита по исков ред, непредвидена в закона, срещу твърдяна процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Приема, че на практика Ц. Т. не оспорва наличието на изпълняемо право в полза на ОДМВР – ********.

Счита, че договорите за замяна и представителство не касаят правото на собственост, а уреждат взаимоотношенията между две лица.

В срока по чл.131 ГПК ответникът ТД на НАП ******, офис ****** НАП е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на иска.

Пояснява, че според нормата на чл.458 ГПК, държавата е винаги присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението, т.е. съдебният изпълнител е спазил закона, като е присъединил НАП като взискател по образуваното при него изпълнително дело.

Заявява, че до настоящия момент по сметка на НАП не са постъпвали суми от разпределения на ЧСИ.

Счита, че като присъединен по право всизкател НАП не отговаря за евентуалните вреди, причинени на ищеца, както и за съдебно – деловодните разноски по делото.

Ответникът В. Д. Г. е депозирал отговор на исковата, в който излага доводи досежно допустимостта и основателността на претенцията.

Заявява, че искът е допустим, тъй като всяко лице, чиято собственост – парично вземане е засегнато от изпълнението има правен интерес да установи, че е собственик на паричното вземане.

Предвид наличието на облигационна връзка, основана на договора за замяна и представителство, поддържа, че паричното вземане не е негова собственост, а собственост на ищцата. Изяснява мотивите за сключване на договора, а именно желанието му да получава ползата от дела си от имотите като екологично чиста земеделска продукция, която сестра му предоставяла, а не като парично вземане. Поддържа, че сестра му изпълнявала 2 задълженията си, произтичащи от контракта.

Ц. Т. го уведомила, че за земеделската *******г. не може да изпълни задължението си, поради неправомерен запор на сумата, съответстваща на дела му.

Ответникът счита, че взискателя има вина за тази ситуация, тъй като не коригирал исканията си, относно действията на ЧСИ. Последният също носел отговорност защото на два пъти бил уведомен, че паричното вземане не е собственост на длъжника. Твърди, че както собствената му идеална част от имота, така и добивите от нея (храната или полагаемия дял от рентата) са несеквестируемо имущество по смисъла на чл.444, т.2 и т.5 ГПК. В тази връзка сочи, че е земеделски стопанин и равностойността на храната, която получава вместо рентата, последната в размер на 305.10 лева е под социалния минимум за изхранването на 1 човек месечно.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

На ******г. между В. Д. Г. – упълномощител и Ц. Д. Т. – упълномощена е сключен договор, наименован „Договор за замяна и за представителство“, от съдържанието на който може да се направи извод, че В. Г. упълномощил ищцата да сключва договори и управлява собствената му 1/6 идеална част от следните земеделски земи: нива в местността „******“ с площ 4 дка, съставляваща имот №********** и нива в местността „**********“ с площ 20.404 дка, съставляваща имот №*********, находящи се в землището на село **********, община **********, област *********. Страните постигнали съгласие упълномощената да получава наема, дължим по всички договори във вид на земеделски продукти или храна или пари, касаещи 1/6 идеална част от имотите, собственост на упълномощителя, като наемната цена в пари ставала собственост на упълномощената, а в замяна упълномощителя следвало да получава от упълномощената обезщетение във вид на храна.

В периода м.февруари ****г. – м.март ********г. описаните земеделски земи са били предмет на три договора за наем, сключени със ЗП Р.К., всеки със срок 1 стопанска година.

Земеделският производител изплатил на ищцата сумите: 1708 лева – рента за стопанската *****/****г.; 1831 лева – рента за стопанската ****/*********г. и 1526 лева – рента за стопанската *******г.

Приложени са разписки, подписани от Ц. Т. и В. Г. за предадени хранителни продукти (компоти, консерви и зеленчуци). В разписките се сочи, че продуктите са предадени от ищцата на В. Г. в качеството му на съсобственик на 1/6 идеална част от земеделските земи, като обезщетение за земеделската година, във вид на храна.

През м.ноември ********г. ЗП Р.К. превел по сметка на ЧСИ В. Н. общо 305.10 лева.

Като основание за преводите се сочи: „И.Д. *******“.

На ******г. ищцата уведомила ОДМВР – ******** – взискател по изпълнително дело №******* по описа на ЧСИ с рег.№914, че изпълнението е насочено срещу нейно имущество и поискала да оттегли искането за запор върху вземането.

В хода на производството е допуснат разпита на М. В. Д. – майка на ищцата Ц. Т. и ответника В. Г., чиито показания подкрепят твърденията изложени от ищцовата страна 3 относно наличието на уговорка между свидетелката и децата й, по силата на която наемните вноски от съсобствените земеделски земи остават в собственост на дъщеря й, която се задължила да предоставя екологично чисти плодове и зеленчуци, с парична равностойност, съответстваща на припадащия се дял на ответника от наемното плащане. През м.март *********г. В. Г. и сестра му сключили писмен договор в тази насока, наречен договор за замяна и представителство. М. Д. поддържа, че дъщеря й стриктно изпълнявала задълженията си и снабдявала с екологично чисти продукти брат си. Пояснява, че ищцата поддържа собствена градина, в която отглежда плодове и зеленчуци, чрез които изпълнява задълженията към брат си и майка си. При предаване на продукцията, страните изготвяли разписки. Заявява, че В. Г. посещава земеделските земи два – три пъти годишно, следи как вървят есенниците, брануването и почвата след оранта. За стопанската ********* – ********г. ответникът не получил хранителни продукти от сестра си, тъй като ЧСИ Н. запорирал припадащата му се от рентата идеална част. Свидетелката заявява, че продуктите, които синът й получава, въз основа договора, сключен с ищцата са жизнено важни за прехраната му. Изяснява, че земеделските земи и до настоящия момент са в съсобственост между нея, ищцата и ответника Г., тъй като не са извършвани разпоредителни сделки с тях.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск с правно основание чл.440 ГПК.

Искът по чл.440 ГПК е предвиден като защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица. Съгласно ТР №3/10.07.2017г. по ТД №3/2015г. на ВКС, ОСГТК, искът може да бъде предявен от всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението. Затова е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителни действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението.

Правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл.440, ал.1 ГПК, а само обуславят правния интерес от предявяването му. Целта е при уважаване на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи принудително изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на третото лице.

В случая са налице процесуалните предпоставки, обуславящи допустимостта на иска – висящо изпълнително производство, с предмет принудително изпълнение на парично притезание; насочване на изпълнителните действия върху вземане на длъжника; наведени твърдения, че осъществяваният изпълнителен способ засяга правата на трето за изпълнението лице, което отрича правата на длъжника върху вземането (парична сума, съставляваща равностойността на дела на длъжника от наемна вноска).

По същество съдът намира претенцията за неоснователна по следните съображения:

Договорът за замяна и представителство, на който ищцата основава претенцията си е непротивопоставим на взискателя в изпълнителното производство, тъй като не прехвърля 4 собствеността върху земеделската земя, а само създава облигационно право върху бъдещи вземания. По правната си природа този договор представлява комбинация от цесия (прехвърляне вземане за наем) и замяна/продажба (предоставяне на хранителни продукти).

Наемната вноска е добив от вещта и принадлежи на собственика на земята (чл.93 ЗС).

Уговорката, че парите от наемната вноска стават собственост на ищцата, обвързва единствено ищцата и ответника В. Г., но няма вещноправен ефект спрямо трети лица (взискатели). Запорът обхваща вземането на длъжника към неговия наемател и тъй като В. Г. остава собственик на земята, той е титуляр на вземането за наем.