Решение № 421 от 22.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. София, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20241100505352 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Столична община срещу решение № 21265/22.12.2023 г., постановено по гр.д. № 38656/2022 г. по описа на СРС, 81 състав, с жалбоподателят е осъден да заплати на ЗД Е.“ АД на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 2994,18 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди на застрахованото при ищеца МПС „Пежо“ с рег. № *******, вследствие настъпило застрахователно събитие на 16.10.2021 г. в гр. София, жк. „Хиподрума“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2022 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 145,55 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от 25.01.2022 г. до 18.07.2022 г.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Излага доводи, че по делото не бил несъмнено доказан фактическият състав на вземането и отговорността на Столична община за причинените вреди, поради което моли въззивния съд да отмени решението и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли изцяло предявените искове. В условията на евентуалност прави искане съдът да намали 1 присъденото обезщетение, поради прекомерност на същото. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЗД Е.“ АД оспорва въззивната жалба и моли решението на Софийски районен съд да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството пред въззивната инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, с която ЗД Е.“ АД е предявило срещу Столична община осъдителни искове за заплащане на сумата 2994,18 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди на застрахованото при ищеца МПС „Пежо“ с рег. № *******, вследствие настъпило застрахователно събитие – падане на дърво върху автомобила на 16.10.2021 г. в гр. София, жк. „Хиподрума“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2022 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 145,55 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от 25.01.2022 г. до 18.07.2022 г.

Ищецът „ЗД Е.“ АД твърди в исковата си молба, че по договор за застраховка имущество „Каско” на МПС“ на лек автомобил с рег. № ******* е заплатил на застрахованото лице сума в размер на 2 994,18 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети на посоченото МПС, настъпили в резултат на застрахователно събитие – падане на дърво върху паркираното МПС на 16.10.2021 г. в района на жк.

„Хиподрума“, гр. София. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът, в качеството му на стопанин на пътя, на който е настъпило процесното събитие, както и че процесната вещ /дърво, намиращо се в жк. „Хиподрума“, гр. София/ е публична общинска собственост, съответно задължение на ответника е да упражнява надзор по отношение на нея. Сочи, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на сумата от 2994,18 лева. Твърди, че поканил ответника да му заплати посочената сума, но последният не сторил това, поради което я претендира, ведно с обезщетение за забавеното й плащане.

Ответникът Столична община оспорва наличието на твърдяното от ищеца 2 застрахователно правоотношение, механизма на събитието, причинната връзка между него и причинените вреди, както и размера на вредите. Навежда доводи за неизясняване на фактическата обстановка за настъпване на произшествието, в частност относно мястото на настъпването му. Евентуално моли за намаляване размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди като прекомерно.

Съгласно чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работа за причинено от действия или бездействия на лица, на които е възложена тази работа, при или по повод на изпълнението й.

Предпоставките за реализиране на тази отговорност са: възлагане на работа от ответника, деяние на изпълнителя, вреда за ищеца, причинна връзка между деянието и вредата.

Ето защо, за основателност на исковете в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 49 ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД и конкретно - че в резултат на падане на дърво, са настъпили посочените в исковата молба вреди на МПС, вследствие на което са нанесени имуществени вреди на застрахованото при него лице, като в изпълнение на договорното си задължение, ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в посочения размер, което отговаря на действителните вреди.

За доказване на фактическия състав на вземането, по делото е разпитан свидетелят Л.К.В., който сочи, че на процесната дата бил паркирал автомобила си на ул. „Добри Войников“ в ж.к. „Хиподрума“, до един трафопост На обяд излязъл и имало дърво, което се намирало на единия тротоар, което било паднало върху автомобила му, в резултат на което били причинени увреждания на същия.

Така дадените показания на свидетеля се потвърждават от приетото като доказателство по делото удостоверение от МВР, ГД "Пожарна безопасност и защита на населението", СД "Пожарна безопасност и защита на населението", както и от заключението на изслушаната съдебно – автотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение, вредите по автомобила в са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото произшествие.

С оглед посоченото и като се вземе предвид съвкупната преценка на събраните доказателства, се налага извод, че на 16.10.2021 г. в района на жк. „Хиподрума“ до бл.

141, гр. София е настъпило събитие – падане на дърво върху паркираното МПС рег. № 3

*******, собственост на Л.К.В., в резултат на което на същото са причинени щети, изразяващи се в увреждане на таван, задна врата стъкло, заден ляв калник, задна врата стъкло, предна лява колона и преден капак.

По делото е безспорно установено, че към датата на събитието процесното МПС е било застраховано по имуществена застраховка „Каско“ в ищцовото дружество, като в изпълнение на договорното си задължение последното е заплатило на собственика застрахователно обезщетение в размер на сумата 2994,18 лева.

Въззивният съд намира, че настъпването на процесния инцидент по описания в исковата молба начин /падане на дърво върху паркиран автомобил/ и настъпването на щетите по автомобила са в причинна връзка с бездействието на служители на ответната община във връзка с нормативно установените задължения за поддържане на озеленените площи на територията на общината.

Съгласно разпоредбата на чл. 61 ал.1 от ЗУТ в териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване - чл.61 ал.2 от ЗУТ. По смисъла на чл. 61 ал.3 от ЗУТ озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси са допълващи зелената система. Зелените системи и озеленените площи се устройват в съответствие с общи и подробни устройствени планове,а проектите за тях ,задължително се придружават от справка за картотекираната растителност и геодезическо заснемане, заверени от общинските органи по озеленяване - чл.63 ал.4 от ЗУТ.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината организира съставянето и актуализирането на публичен регистър на озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета и на дървета с историческо значение в общината, а задължение на общинския съвет е да приеме наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината - чл. 62, ал.10 от ЗУТ. Такава наредба е приета с решение на Столичния общински съвет от 11.10.2007 г.

Съгласно чл. 31 от Наредбата на Столична община за изграждане, опазване и поддържане на зелената система, поддържането на озеленените площи е дейност, която се ръководи и осъществява от специализирани общински структури. Тя е непрекъснат процес с агробиологичен, строителноремонтен характер, осигуряващ необходимите условия за комплексно функциониране на елементите на зелената система. Съгласно §1, т. 9 от ДР на Наредбата на СО „озеленени площи” са всички озеленени площи по смисъла на ДР, т. 4 от Закона за устройството и застрояването на 4

Столична община /ЗУЗСО/, включително и единната съвкупност от растителност и свързаните с тях невегетативни елементи /алеи, площадки, перголи, паркова мебел, водни ефекти, градинско осветление и т.н./, както и вегетативните площи, разположени в контура на застрояване – върху тераси, покриви и фасади. Според т. 4 от ДР на ЗУЗСО „озеленени площи” са всички съществуващи или предвидени с устройствения план територии и поземлени имоти с ландшафтно-екологична, защитномелиоративна, рекреативно-естетическа или друга специфична функция.

Съгласно чл. 44, ал. 1 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на СО, на територията на СО се забранява отсичане или изкореняване на дълготрайни дървета и храсти, независимо от собствеността на имота, в който се намира. Съгласно чл. 44, ал. 2 по изключение растителността се премахва в изрично посочените хипотези, първата от които е – при наличие на изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура. В ал. 3 и ал. 4 на чл. 44 са предвидени условията и редът за кастрене и премахване на дървета, независимо от собствеността им – при доказана необходимост и след експертна оценка, респ. експертно становище на специализираните общински органи. В следващите разпоредби подробно е регламентирана процедурата по кастрене и премахване на дървета, която се осъществява от съответните общински органи при спазване на строго определени правила.

Контролът за изпълнението на посочената наредба се осъществява то кмета на СО, от заместник-кмета по направление „Зелена система, екология и здравеопазване”, главния архитект, кметовете на райони, директора на ДЗС и директора на Столичен инспекторат – чл. 55.

Съгласно чл. 14 от действащата Наредба № 1/10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, издадена от министъра на териториалното развитите и строителството, в общинските озеленени площи и насажденията по улици, алеи и площади, предприятията /фирмите/ по озеленяване извършват периодично поддържане на всичките им структурни елементи.