Решение № 370 от 16.12.2020, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№370 гр. Добрич, 16.12.2020 г.

ДОБРИЧКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА при секретаря МАРИЯ

МИХАЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия Т. МИЛЕВА административно дело №194 по описа за 2020 г. На Добричкия административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).

Образувано е по жалба на Н.Г.В. ***, подадена чрез адв. М. В. - ДАК против АУЗ №19623-1/30.12.2019 г. на Дирекция „МДТ“ община Добрич, изменен с Решение по чл.155 от ДОПК №94Н-00-16#1/21.02.2020 г. с който са начислени такси битови отпадъци /ТБО/ за недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ЖК „Строител“ №69, ет.7, ап.27 за периода 01.01.2014 г. – 31.10.2014 г. в размер на 342,40 лева и лихва ТБО за периода 01.07.2014 г. – 30.12.2019 г. в размер на 191, 11 лева.

В жалбата се излагат съображения, че АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК е издаден на 30.12.2019 г., като към този момент е изтекла погасителната давност за задължеието за ТБО и задължението за лихви ТБО. Сочи се, че административният орган не е извършил прецизна проверка по казуса, като не е установил, кое е данъчно задълженото лице за посочения период. Ревелират се доводи, че процесният имот е възложен с Постановление за възлагане на частен съдебен изпълнител на 02.10.2014 г., и от тогава жалбоподателят не е собственик на имота. Моли да се отмени АУЗ в тази му част. Претендират се сторените по делото разноски.

В с.з., оспорващият, чрез адв. В., поддържа подадената жалба. Излага подробни съображения за приложението на чл.111 от ЗЗД. Релевира доводи, че е бил лишен от правото си да се позове на изтекла погасителна давност пред частния съдебен изпълнител и той е превел суми само за заплащане на ДНИ, но не и за ТБО. Твърди се, и че не е бил уведомен от органа за преведените суми и поради това е нарушил закона.

В представените писмени бележки по делото се настоява че производстото пред административния орган се е развило при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Моли, да се отмени оспорвания административен акт и преписката да се върне на административния орган за произнасяне по същество на спора.

Ответникът – Директора на Дирекция „МДТ“ гр. Добрич, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане да се потвърди АУЗ, като законосъобразен и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. В хода по същество изразява становище, че следва да бъде изменен АУЗ, като се вземе предвид заключението на вещото лице. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Административен съд Добрич, след като прецени твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Позовавайки се на подадените декларации по чл. 14 от ЗМДТ и на обстоятелството, че не са внесени дължимите суми за ДНИ и ТБО за недвижимите имоти, Марина Пенева на длъжност ст. инспектор Дирекция "Местни данъци" при Община Добрич с оспорения АУЗД е установила дължимостта и размера на задълженията за ДНИ И ТБО за следните недвижими имоти: недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ул. „Боряна“ №5, вх. А, ет.1, ап.1 с данъчна оценка 10 150, 30 лв. и недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ЖК „Строител“ №68, търговски обект, данъчна оценка 56

722,60 лв., както следва:

ДНИ – главница в размер на 199,18 лв, лихва – 29,95 лв. и ТБО – главница 3 493,81 лева и лихва 1 484.03 лева.

Актът е връчен на жалбоподателя по пощата на 07.01.2020 година и е обжалван пред Директора на отдел "МДТ" при Община Добрич, изпълняващ функциите на решаващ орган в общинската администрация на 08.01.2020 година.

Решаващият орган се е произнесъл в срока по чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 146 от ДОПК, във връзка с чл. 9б и чл.

4, ал. 1 от ЗМДТ. С Решение по чл.155 от ДОПК, №94Н-00-16#1/21.02.2020 г. е изменен Акт за установяне на задълженията по чл.107, ал.3 от ДОПК, издаден от Марина Илиянова Пенева – ст. инспектор в Дирекция МДТ, като са приети възраженията в жалбата, че за част от задълженията е изтекла давността, както и е прието от органа представеното Постановление за възлагане на недвижим имот от ЧСИ Н. Ников от 11.09.2014 г., за имота в гр. Добрич, ЖК „Строител“, бл.69, което е предоставен в собственост на „Л-С-КОМЕРС“ ООД. Прието е, че за недвижимия имот в гр. Добрич, ул. „Боряна“ №5, вх.А, ет.1, ап.1 е погасена по давност ТБО за периода 01.07.2011 г. – 13.05.2012 г; за недвижим имот, в гр. Добрич, ЖК „Строител“ бл.69 е прието, че по давност е погасена ТБО за 01.07.2011 г. до 31.12.2013 г. в размер на 1 049,61 лева и лихви ТБО към 30.12.2019 г. в размер на 766,08 лева. АУЗ е отменен и в частта на начислените ДНИ за имота, след възлагането му. Посочено е че задълженията са в общ размер на 533,51 лв., от които ТБО 342,40 лева и лихва 191,11 лева.

Решението е съобщено на оспорващия на 02.03.2020 г., като жалбата е подадена чрез Община Добрич до АС Добрич на 11.03.2020 г.

В съдебното производство от ответника е представена преписката по издаването на АУЗД. Представено е и копие от част от документите от изп. дело №20118100400366, които касаят погасените от частния съдебен изпълнител задължения към общината на Н.Г.В.. Видно от същите от ЧСИ е поискано от община Добрич на 01.10.2014 г. да бъде съобщено какви са дължимите МДТ от ипотекарния длъжник Н.В..*** е представила справка на ЧСИ от 18.10.2014 г., като в същата е посочила, че за периода 2008-2014 г. за недвижим имот в гр. Добрич, ЖК „Строител“ №69 са дължими ДНИ в размер на 506,50 лева главница и лихва в размер на 151,04 лева и ТБО за същия период в размер на главница 2 792,31 лева и лихва в размер на 856,74 лева.

С пл. нареждане от 27.11.2014 г. ЧСИ Н. Ников е наредил в полза на Община Добрич, за задълженото лице Н.Г.В., сумата от 657,54 лева, като е посочено, че същата е вид плащане с код 442100, т.е. за ДНИ.

При извършване на експертизата от вещото лице са установени още две платежни нареждания от дата 11.07.2012 г. на стойност 52,93 лева и от дата 26.11.2019 г. на стойност 247,75 лева.

От ответника са представани платежните нареждания с които от ЧСИ са заплатени задълженията на оспорващия за ДНИ.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати две съдебно-икономически експертизи. По първата се установява, че размерът на задълженията на В. за ТБО за периода 01.01.2014 г. – 31-.10.2014 г. е 342,40 лева и лихва за периода в размер на 191,11 лева. След запознаване с представените по делото доказателства и от вещото лице, съдът е назначил и допълнителна експертиза, която посочва, че остатъква от задължението за ТБО за горепосочения период е 94,65 лева и законна лихва в размер на 52,09 лева. Експертизата е приета от съда към доказателствения материал по делото.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното.

Жалбата е подадена от лице с правен интерес - адресат на акта. Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство, е подадена на в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок.

Относно компетентността и формата на АУЗД.

Според чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

Съгласно чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 - 5 от ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, сочи че в производствата по, ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно, ал. 4 служителите по, ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.

АУЗД е издаден от старши експерт в отдел "Местни данъци и такси" в Община Добрич, съобразно правомощията.

Оспореният акт е издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите служебно издава АУЗД, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В конкретния случай, актът е издаден след като е установено, че жалбоподателят не е заплатил в срок задълженията си за ДНИ и ТБО по отношение на процесните имоти.

АУЗД е издаден в писмена форма и съдържа всички реквизити на писмения административен акт, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК.

По отношение спазването на административнопроизводствени правила:

Съдът не установява и съществено нарушение на административно производствените правила, доколкото органът се е произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и при спазване на процесуалните правила. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК органът по приходите (в случая общински служител) издава акт за установяване на задължението служебно, в случаите, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.

По приложение на материалния закон, съдът намира следното:

Жалбоподателят по същество не оспорва фактическото предоставяне на услугите, включени в ТБО по събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци в депа, както и за поддържане на териториите за обществено ползване, т.е. задължението е безспорно по основание. Спорна е е дължимостта на ТБО за периода 01.01.2014 г. – 31.10.2014 г.

Претендира се, че е изтекла погасителната давност на първо място и на второ място, че Постановлението за възлагане от 11.09.2014 г. е влязло в сила на 02.10.2014 г. и от този момент, купувачът следва да заплаща всички данъци и такси.

Другото основно възражение, е че община Добрич е погасила само ДНИ от внесените суми, но не и ТБО, като се позовава на ДОПК и чл.19 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Добрич.

С оглед така очертаният спорен факт, съдът от правна страна намира следното:

Съгласно чл. 64 от ЗМДТ задължени за плащане на таксата са лицата по чл. 11 от ЗМДТ, която посочва като данъчно задължени субекти собствениците на недвижимите имоти. Началният момент на дължимостта на данъка, респективно на ТБО е уреден в чл. 15 от ЗМДТ. При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя - чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ. Следователно, прехвърлителят дължи данъка и ТБО до края на месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, т.е. правилно е определен крайния срок в Решението на Директора на МДТ.

Лишено от нормативно основание е оплакването на оспорващият В. за изтекла погасителна давност. Същият счита, че приложимата давност в случая е 3 години предвид периодичния характер на дължимите плащания, а не 5-годишната по ДОПК.

Тази теза са обосновава с постановено тълкувателно решение на ВКС.

Според чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл. 111 от същия закон с изтичане на тригодишна давност се погасяват: а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

В тълк. решение № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2011 е посочено, че след като разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД се отнася за изключение, то тя не следва да се тълкува разширително. Тя трябва да се прилага само за такива периодични плащания, които са подобни на наемите и лихвите.