Решение № 6334 от 22.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6334 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Г.а като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело № 20251100509572 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 11350/13.06.2025 г., постановено по гр. д. № 3260/2025 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от Х. Й. Г. срещу „АПС Бета България“ ЕООД искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че Х. Й. Г. не дължи на „АПС Бета България“ ЕООД сумата 2282,28 лв., ведно със законната лихва, смитано от 02.04.2010 г. до изплащане на вземането, и сумата 706,57 лв.

– неолихвяеми вземания, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20247860400536 по описа на ЧСИ М.М., с рег. № 786 на КЧСИ, въз основа на изпълнителен лист от 27.11.2007 г., издаден по ч.гр.д. № 25915/2007 г. на СРС. Ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението е обжалвано от ищеца Х. Й. Г. като неправилно и незаконосъобразно, с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се уважат предявените искове.

В жалбата се излага възражение, че в мотивите на решението неправилно е описана фактическата обстановка по делото – неправилно било прието, че с разпореждане на ЧСИ М. М. от 22.06.2017 г. по изпълнително дело № 20097860400942 е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД, като се изтъква, че видно от съдържащите се в това изпълнително дело документи разпореждането на ЧСИ за налагане на запор е с дата 22.06.2018 г. Поддържа се, че неправилното отразяване на годината, в която 1 е извършен изпълнителния способ запор върху банковите сметки на длъжника в посочената банка, влече след себе си неправилност на изложените правни изводи на първоинстанционния съд относно преценката дали са изтекли давностните срокове или са настъпили основания за прилагане на перемпция. В този смисъл неправилни били и констатациите на съда, че след 26.06.2025 г. давността е прекъсвана многократно с молби, подавани от взискателя до ЧСИ, съответно с предприетите от ЧСИ действия в тази насока.

На следващо място въззивникът излага оплакване за неправилност на изводите на съда относно правното значение на настъпилата перемпция. Изтъква се в тази връзка, че когато изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, всички извършени от действия от съдебния изпълнител след прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона са незаконосъобразни. С прекратяването по право поради перемпция на изпълнителното производство се обезсилвали и вече предприетите по делото изпълнителни действия. По тези съображения въззивникът счита, че предприетите последващи действия на ЧСИ М.М. по изп. дело 20097860400942/2009 г. не могат да възстановят прекратеното по силата на закона изпълнително производство. С оглед на това исканията на взискателя след 14.03.2018 г., респ. след 07.07.2021 г., както и всички предприети от ЧСИ процесуални действия след 14.03.2018 г., били незаконосъобразни и невалидни, поради което те не можели да произведат като последица прекъсване на погасителната давност по отношение на вземането. На следващо място въззивникът навежда възражение, че съдът неправилно е посочил в мотивите си, че е налице възлагане на ЧСИ от взискателя по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Нито в молбата за образуване на изпълнителното дело от 07.09.2009 г., подадена от „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, нито в молбата за конституиране на цесионера „АПС Бета България“ АД, не било налице изрично възлагане на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ, по силата на което той да е предприемал изпълнителни действия. Въззивникът навежда и оплакване за неправилност на извода на съда за неотносимост към предмета на спора на изложените от ищеца доводи за липса на уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането чрез цесия. Изтъква се в тази връзка, че след като цесията не е била съобщена на длъжника – в изпълнителното дело лисвало съобщение от ЧСИ до длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията на кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на „АПС Бета България“ ЕООД, това прехвърляне не е породило действие спрямо длъжника, поради което и претендираната от него сума е недължима.

Възиваемият „АПС Бета България“ ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от Х. Й. Г. срещу „АПС Бета България“ ЕООД иск за признаване за установено, че не дължи вземането по изпълнителен лист от 27.11.2007 г. на СРС по гр.д. № 25915/2007 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20247860400536 по описа на ЧСИ М. М., с рег. № 786 на КЧСИ, а именно: за сумата 2282,28 лв., ведно със законната лихва, смитано от 02.04.2010 г.

2 до изплащане на вземането, и сумата 706,57 лв. – неолихвяеми вземания.

В исковата молба се твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист от 27.11.2007 г. по молба на ответника е образувано изпълнително дело № 20247860400536 по описа на ЧСИ М. М.. По изпълнителното дело било изпратено запорно съобщение до работодателя на ищеца „Пролам“ ООД с наложен запор върху трудовото му възнаграждение.

Ищецът твърди, че не е имал никакви взаимоотношения с ответника „АПС Бета България“ ЕООД. Изтъква, че не е бил уведомен за договора за прехвърляне на вземания, с който ответникът е придобил права от „Транс Юръп“ ЕАД /с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит" ЕАД/, поради което това прехвърляне няма действие спрямо него и претнедираната от ответника сума е недължима. На следващо място ищецът изтъква, че възможността на ответника да събира чрез принудително изпълнение вземането си по договора и по изпълнителния лист от 27.11.2007 г., издаден по ч.гр.д. № 25915/2007 г. на СРС, е погасена по давност. Сочи, че последното извършено след образуването на изпълнителното дело по молба на „Транс Юръп“ ЕАД действие по изпълнителното дело е молба от 30.12.2009 г., като от този момент до 20.05.2016 г. не са предприемани никакви изпълнителни действия.

Извършеното след това на 11.11.2015 г. изпълнително действие – запорно съобщение до предишния работодател на ищеца „Гершман и ко“ ООД било незаконосъобразно, тъй като е извършено по време на прекратено по силата на закона изпълнително дело поради перемпция. Всички извършени след 30.12.2011 г. по предходното изпълнително дело, което е прекратено по силата на закона, били извършени без правно основание. Релевира се довод, че приетите изпълнителни действия след прекратяването по силата на закона изпълнителни действия, като незаконосъобразни, не прекъсват давността. Следващото изпълнително дело било образувано през 2024 г. Ищецът поддържа, че цялото вземане по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 25915/2007 г., не подлежи на принудително изпълнение.

С определение № 7018/11.02.2025 г. е прекратено производството по делото в частта по предявените искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 150 лв., представляваща разноски по изпълнителното дело, и сумата 770,99 лв., представляваща начислени такси по Тарифата по ЗЧСИ, дължими към 28.11.2024 г.

С писмения си отговор ответникът оспорва иска. Излага възражение, че започналата да тече на 26.06.2015 г. петгодишна погасителна давност е била прекъсвана многократно с предприемането от кредитора на действия по събиране на вземането. Навежда довод, че настъпването на перемпция е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта на предприетите принудителни действия, с които е прекъсвана давността за изпълняемото право. Излага и довод, че без значение за основателността на иска с правно основание чл. 439 от ГПК е установяването на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД за извършената цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането.

Възивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК. С този иск се предоставя 3 възможност на длъжника да оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо на изпълнителното основание, т.е. новонастъпили факти.

Правната квалификация на предявената претенция като такава по чл. 439 от ГПК се извежда от твърденията в исковата молба, че срещу ищеца е образувано изпълнително производство от ответника – взискател за вземания по издаден изпълнителен лист, и че не дължи на ответника сумите по изпълнителния лист поради липсата на надлежна материална легитимация на ответника като негов кредитор, обусловена от неуведомяването му от ответника – взискател по изпълнението за прехвърлянето на вземанията на лицето, в чиято полза е издаден изпълнителния лист, както и паради това, че вземанията са погасени по давност, изтекла след издаването на изпълнителния лист. Оспорването от ищеца на вземането на ответника по изпълнителния лист е основано именно на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно извършена цесия на вземането в полза на новия взискател след издаване на изпълнителния лист, за която ищецът – длъжник по изпълнението не е бил надлежно уведомен, и погасяването по давност на вземането по издадения изпълнителен лист. При така изложените твърдения на ищеца и отправеното искане следва, че се касае за оспорване на изпълняемото право на ответника за сумите, за които е бил издаден изпълнителния лист от 27.11.2007 г., издаден по гр.д. № 25915/2007 г. на СРС, въз основа на който е предприето принудително изпълнение, което оспорване е предмет на специалния отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.

Неоснователно е въведеното от ищеца с исковата молба и поддържано във въззивната жалба възражение, че не дължи на ответника сумата по издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство срещу него, поради ненадлежното уведомяване за извършената цесия след издаване на изпълнителния лист.

Съгласно чл. 429, ал. 1 от ГПК частните правоприемници на взискателя могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, като приемството се установява с писмени доказателства. Тази разпоредба въвежда изключение от правилото, че страните в изпълнителния процес са тези очертани от титула на изпълнение. В случая ответникът „АПС Бета България“ е частен правоприемник на титуляра по издадения изпълнителен лист „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД по отношение на вземането по този изпълнителен лист, по силата на договор за цесия от 23.02.2015 г.

По силата на общото правило на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие за длъжника от деня на съобщаването му от цедента или овластено от него лице.

Установеното изискване за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да го защити от ненадлежно изпълнение на задължението му.

В случай като настоящия, когато вземането е прехвърлено в хода на образувано изпълнително производство, отчитайки спецификите и предназначението на изпълнителния процес като форма на принудително удовлетворяване на изпълняемото право, предприетото от съдебния изпълнител действие по конституиране на друг взискател съобразно 4 разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от ГПК, е действие, което е неотносимо към материалните предпоставки за наличие на правото, както и за дължимостта на вземането, което длъжникът следва да погаси принудително. Цедентът има право да замести цесионера по висящия изпълнителен процес само на основание представения договор за цесия. Основателността на иска по чл. 439 от ГПК не може да бъде свързана с действията на съдебния изпълнител по осъществяване на принудителното изпълнение, а само с конкретни новонастъпили факти, рефлектиращи пряко към наличието на самото изпълняемо право. Промяната в страните в изпълнителното производство не заличава това право, то продължава да съществува и да е обект на принудително изпълнение, предмет на образуваното изпълнително дело. При конституирането на нов взискател, на мястото на стария, изпълнителното дело е висящо между конкретни страни, а като правна последица от уважаване на иска по чл. 439 от ГПК е отричане на самото изпълняемо право и съответно прекратяване на изпълнението, т.е. прекратяване на изпълнението и срещу цедента, който е инициирал това производство. С оглед на това без значение за основателността на иска по чл. 439 от ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е установяване на надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл. 99, ал.4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му - в този смисъл е решение № 209 от 28.11.2018 г. по търг. дело № 2530/2017 г., І т.о. на ВКС. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол. В изпълнителното производство задължението се изпълнява принудително чрез съдебния изпълнител, което изпълнение освобождава длъжника, при което немислимо е той да изпълни в полза на предишния кредитор.