Решение № 418 от 03.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова в присъствието на прокурора П. Г. И. като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100601802 по описа за 2026 година

С присъда от 12.05.2025г., постановена по НОХД № 18175/2024г. на СРС, НО, 14-и св подсъдимият С. И. К. на основание чл.304 от НПК е признат за невиновен в това, че на 12.07.2023г., в неустановен момент за времето от 00:15ч. до 02:30ч, в гориста местност край село Лозен, се заканил с престъпление против личността на Б.К.С., с убийство с думите:

„Сега ще те оставя тука. Сега ще те гръмна.“, след което насочил пистолет „Берета“, Elite 2, черен на цвят към С. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, т.1 вр. ал.1 от НК.

Срещу присъдата е постъпил протест и допълнение към него, в които се иска отмяна на атакуваната присъда поради нейната неправилност. Излагат се съображения в подкрепа на обвинителната теза и наличието на достатъчно доказателства, установяващи извършването на престъплението по чл.144, ал.3 от НК от страна на подс. К..

В проведено на 17.03.2026г. разпоредително заседание въззивният съд е преценил, че за изясняване на релевантната фактическа обстановка не се налага събирането на гласни доказателствени средства.

В хода на съдебните прения представителят на СГП моли съдът да уважи протеста и да признае подсъдимия за виновен. Акцентира на обстоятелството, че за осъществяване престъпния състав на заканата не е необходимо заканата да е възбудила основателен страх, а да е могла по своето съдържание и контекста, в която е била отправена, да възбуди такъв, какъвто е и процесният случай. В заключение моли съдът да отмени изцяло протестираната присъда и да признае подсъдимия за виновен,

Защитата на подсъдимия в лицето на адв.Т. заявява, че първоинстанционният съд 1 подробно е обсъдил наличната доказателствена съвкупност, видно от която деянието не е осъществено. Намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна, съответно - моли съдът да я потвърди изцяло.

В правото си на лична защита подс. К. изразява съгласие със заявеното от защитника си, а в правото си на последна дума заявява, че не е заплашвал момичето, като самият той я е закарал до районното управление, където пострадалата е подала сигнала.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите изложени във въззивния протест и допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна поради следните съображения:

Всички доказателствени източници са били подложени на задълбочен и внимателен анализ от първоинстанционния съд, обсъдени са както поотделно, така и в тяхната съвкупност, при спазване на правилата на формалната логика. Нито едно доказателство или доказателствено средство не е подценено или надценено, нито пък му е придадено съдържание каквото няма. Вътрешното убеждение на контролираната инстанция по обстоятелствата, включени в предмета на доказване, така както той е бил очертан с обвинителния акт, е формирано въз основа на валидни доказателствени източници, при спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК.

Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Без да бъдат преповтаряни изводите на контролирания съд, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, свързани с интерпретацията на така установените фактически и правни изводи, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:

След цялостен анализ на събраната по делото доказателствен съвкупност съставът на районния съд е достигнал да правилни и законосъобразни изводи, като е приел от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. И. К., с ЕГН **********, е роден на **** г. в гр. Първомай, българин, българско гражданство, средно образование, разведен, реабилитиран, живущ в гр.

София, ул. ****. Подсъдимият К. и свидетлката Б.К.С. се запознали в началото на 2023 г., когато св. С. започнала да работи в заведението на подс. К. - обект за бързо хранене, намиращ се в сградата на „Софарма“ до КАТ-София. Впоследствие между тях възникнали интимни отношения. На 12.07.2023г., около 00:15 часа, подсъдимият се обадил на пострадалата С. и й казал да излезе пред дома й в с. Казичене, ул. ****, за да си поговорят.

Свидетелката С. се съгласила, излязла от дома си и се качила в паркирания пред дома й автомобил марка „Мерцедес“, модел „GLЕ 350“, с рег. № ****, собственост на подсъдимия.

Под седалката на автомобила подсъдимият държал притежаван от него въздушен пистолет марка „Beretta“, модел „Elite II“. Двамата потеглили с автомобила и отишли в намираща се до с. Лозен гориста местност. След като пристигнали на мястото и слезли от автомобила, св.

С. видяла съобщения в мобилния телефон на подсъдимия, между нея и подсъдимия възникнал словесен конфликт, при който двамата започнали да си разменят обиди и заплахи.

Малко след това двамата отново се качили в автомобила, като св. С. казала на подсъдимия, че ще се оплаче от него в полицията. Като чул това, подсъдимият закарал с автомобила си св. С. до сградата на 08 РУ-СДВР, където тя казала, че подсъдимият се е заканвал с убийство и е насочвал пистолет спрямо нея, като бил съставен протокол за разпит в качеството й на свидетел, с което било образувано досъдебно производство по случая. Малко по-късно на 2 същата дата - 12.07.2023 г. подсъдимият К., който все още се намирал в близост до 08 РУСДВР бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа, при което предал на полицейски служител при 08 РУ-СДВР притежавания от него въздушен пистолет марка „Beretta“, модел „Elite II“, с фабричен № D22016803. Впоследствие в хода на досъдебното производство била изготвена балистична експертиза с предмет на изследване предадения от подсъдимия пистолет, който представлява стандартен въздушен пистолет, който е предназначен за стрелба със стоманени топчета „BBs“ и не е огнестрелно оръжие по смисъла на закона. След случилото се подсъдимият и пострадалата св. С. продължили отношенията си, като няколко дни след това отишли заедно на почивка. Съгласно заключението на изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия същият е психично здрав, при него не е налице синдром на зависимост към алкохол или други психоактивни вещества. По време на инкриминираното деяние подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като психичното му състояние не се явява пречка за неговото участие във всички фази на наказателното производство.

При пострадалата св. Б.К.С. се установява, че не са налице качествени нарушения в психичното й функциониране, като С. притежава психична годност за даване на достоверни свидетелски показания, като не са налице пречки за участието й във всички фази на наказателното производство. Не е изпитала витален, а ситуативен страх, който не е екстремен или реален страх и може да бъде преработен от минути до часове. При св. С. не са налице данни за избягващо поведение, тъй като непосредствено след деянието е продължила да общува с подсъдимия. Не е налице и промяна в начина й на живот след инкриминираната дата - пострадалата не е сменила жилището си, а работата й е сменена, но не по нейна инициатива. Според експертите няма данни при С. да е налице завишена манипулативност и склонност към лъжа и изопачаване, тя е човек на фактите, склонна е да ги съобщава без да ги надстроява и променя.

Изложената фактическа обстановка въззивният съд, подобно на първата инстанция, прие за установена след анализ на събраните в хода на съдебното следствие, а именно: гласни доказателствени средства: обясненията на подс. К., свидетелските показания на Г. Т., вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК, на Б. С., вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.1 и ал.4 от НПК; Писмени доказателства: справка за съдимост, протокол за доброволно предаване, както и способи за доказване: заключение от изготвена комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на св. С., заключение от изготвена комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на подс. К., заключение от изготвена допълнителна съдебно психиатрична и психологична експертиза на св. С.; заключение от балистична експертиза, както и други, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Изложените обективни факти показват, че тезата в обвинителния акт, отнесена до авторството на деянието в лицето на подсъдимия К., е вероятна, но не и единствено възможна. Истината като отражение на външно проявени човешки действия обаче винаги е обективна и конкретна, а не вероятна и възможна. Съгласно константната практика на ВКС в наказателния процес е допустимо изграждането на всякакви хипотези при планиране и провеждане на разследването, но правно значение имат само онези, които са проверени и подкрепени с конкретни и безусловни доказателства. Едва тогава хипотезата губи характера си на предположение и се превръща във фактология на престъплението. При липсата на такива доказателства, както това е в разглеждания случай с тезата на прокуратурата, хипотезата остава едно от възможните предположения за събитието на престъплението и не може да обуслови постановяването на осъдителна присъда.

Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна относно деня и мястото на инкриминираното деяние, естеството и динамиката на разгърналите се във времето 3 отношения между подс. К. и св. С., както и осъществената между тях двамата среща през инкриминираната вечер. Това, което остава недоказано и правилно е било забелязано от страна на СРС, е именно изричането на заканителните реплики от страна на подсъдимия по адрес на пострадалата и съответно, ако са били изречени, дали последните са могли да възбудят основателен страх у св. С..

Първоинстанционният съд е изпълнил процесуалните си задължения за всестранно, обективно и пълно обсъждане на показанията на свидетелката С. както дадени при нейния разпит в хода на съдебното следствие, така и от приобщените чрез прочитането им протоколи от разпити по досъдебното производство, вкл такъв, даден пред съдия по реда на чл.223 от НПК. Показанията на С. относно това дали наистина е имало отправени закани от подс К. и неговите действия в този план, са непоследователни и вътрешно противоречиви, доколкото в съдебно заседание С. излага една доста по-различна и смекчена версия за хода на събитията, както и обяснение, че в хода на предходните разпити не е казала истината. Поради тази непоследователност показанията на С. следва да се ценят внимателно. В тази дейност въззивният съд, подробно на районния, намира, че следва с по голяма степен на достоверност да приеме показанията на свидетелката от съдебната фаза, които показания отстъпват от първоначалните обвинителни твърдения и като цяло са уклончиви относно това как точно се е държал подсъдимият и какво е казал и направил, както и до каква степен свидетелката се е уплашила и свързано ли е това със сериозни очаквания, че подсъдимият може да изпълни заканата. Самата С. заявява, че не е изпитала страх и това й твърдение правилно е съпоставено както с изготвената КСППЕ, така и с описанието, което С. дава на подсъдимия, а именно – описва го като неагресивен човек.