Определение № 220 от 27.03.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 220 гр. Варна, 26.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Д. Д. Томова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000204 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.248 ал.1 ГПК.

Образувано е по подадена молба от адв.М. Д. от АК – Силистра за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

С решението съдът не е присъдил разноски по съображения, че ответникът е признал иска.

В молбата се излага становището, че такова признание на иска не е налице / признати са отделни факти по делото, а не самият иск/, но дори и ответникът да беше признал иска, същият не следва да бъде освободен от заплащането на адв.възнаграждение на процесуалния представител на ищцата за оказаната от него безплатна адв.помощ, тъй като отсъстват двете кумулативно изискуеми предпоставки за това : ответникът да е признал иска и с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. Самото извънсъдебно поведение на банката ежемесечно да подава информация до Централния кредитен регистър за ищцата като длъжник и/или поръчител по процесния кредит, за който е издаден процесния изпълнителен лист, е достатъчно основание за завеждане на делото, тъй като накърнява интересите на ищцата и й пречи да ползва в пълен обем гражданските си права, като прави правното й положение несигурно. Позовава се на произнесено в този смисъл определение № 60360/08.11.2021г. на ВКС, ІV г.о., постановено по 1 ч.гр.д. № 4112/21г. Моли решението да бъде изменено и му бъде присъдено адв.възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., изчислено съобразно материалния интерес по делото по реда на чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ и по всеки предявен и уважен иск поотделно в общ размер на 95 269,44лв за първа инстанция и още толкова за втора инстанция, или общо за двете инстанции – 190 538,88лв.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по молбата страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

Молбата е подадена в срок от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява частично основателна, по следните съображения :

Действително в цитираната от адв.Д. казуална практика касационната инстанция е приела, че подаването от банката на информация до Централния кредитен регистър за дължимост от ищеца на погасени по давност задължения, без подаване на информация за тяхното отписване, е достатъчно основание за се приеме, че ответникът е станал причина за завеждане на делото и правилно е осъден да заплати разноски. В този смисъл тезата на адв.Д. за отсъствието на първата изискуема кумулативна предпоставка за освобождаване на ответника от разноски по чл.78 ал.2 ат ГПК може да бъде споделена, тъй като в процесния случай едно от основанията за завеждане на делото е именно додадената от банката информация за наличие на дълга в ЦКР.

Начинът за изчисляване на дължимото му се адв.възнаграждение обаче съдът не споделя. Редът по чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ за определяне на размера му се прилага когато предмет на исковата защита е самото материално право и/или правоотношение. В случая съдът се е произнесъл не досежно съществуването или не на самото вземане на банката, на самия дълг в материалноправно отношение, а по възможността този дълг да бъде събран по принудителен ред. С решението е отречена исковата защита на правото на банката да събере вземането си, а не самото негово съществуване – теза, с която ответникът е изразявал съгласие през целия 2 исков процес. При това положение размерът на дължимото адв.възнаграждение следва да бъде определен като за неоценяем иск по чл.7 ал.1 т.4 на Наредба № 1/2004г. за МРАВ. Вземайки предвид фактическата и правна сложност на делото, обема на предоставената правна помощ, броя на съдебните заседания и спецификата на проведеното съдебно производство в двете му фази съдът определя възнаграждение на процесуалния представител на ищцата в размер на по 1 000лв за всяка инстанция или общо за двете инстанции - 2 000лв. В този размер молбата следва да бъде уважена.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 344/11.12.2023г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, постановено по в.т.д. № 204/23г. в частта за разноските, в следния смисъл :

ВМЕСТО : Разноски не се присъждат

ДА СЕ ЧЕТЕ : ОСЪЖДА РАЙФАЙЗЕНБАНК България, ЕАД, ЕИК 831558413 да заплати на адв.М. Д. Д. от АК – Силистра, в качеството му на процесуален представител на ищцата Д. П. Г. адв.възнаграждение за първа инстанция в размер на 1 000лв и за втора инстанция в размер на 1000лв, или общо за двете инстанции – 2 000лв. по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.

Определението може да се обжалва с частна жалба по реда на чл.248 от ГПК пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3