Решение № 3657 от 03.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3657 гр. Пловдив 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330117745 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от И. А. Б., с ЕГН: **********, с адрес:

Гр. П., ул.*** № *, депозирана чрез адв. Н. П. от АК - С. против Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Славянска“ № 1, представлявано от Министъра на правосъдието, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминацията.

Ищецът твърди, че в периода *** до *** е работил при ответника, с място на изпълнение на служебните му задължения в териториално поделение на ГДИН към Министерство на правосъдието – затвора в гр. П. Сочи, че същият бил назначен със заповед на Министъра на правосъдието на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за държавния служител на длъжността „****** (******)“ в Затвора гр. П.като заповедта на същия била връчена на ****** г., в която заповед му било определено основно месечно възнаграждение в размер на 961 лв. Излага, че със заповед на Министъра на правосъдието основното му възнаграждение било увеличено на 1057 лв., считано от ***** г., съгласно посочената заповед. Ищецът сочи, че служебното му правоотношение с ответника било прекратено на ****** г. по взаимно съгласие на страните.

Ищецът излага, че в системата на ГДИН дейността, свързана със длъжността специалност „******“ в различните териториални поделения на 1 дирекцията се изпълнява от две категории, неравнопоставени според ищеца служители, назначени на различни длъжности, които извършвали еднакъв и равностоен труд, а именно такива, които са назначени на длъжността „******/******“ по реда на Закона за държавния служителите и други, назначени на длъжността „****** (******)“, по отношение на който приложение намират разпоредбите на ЗМВР. Според ищеца и двете категории служители в ГДИН, независимо от длъжността, на която са назначени и нейното наименование полагат еднакъв труд, но същият бил заплащан от работодателя и орган по назначаването различно. Ищецът твърди, че като назначен на длъжността „******“ по Закона за държавния служител е бил поставен в неравностойно положение спрямо служителите, полагали същия труд при ищеца, но назначени по реда на ЗМВР и заемащи длъжността „****** (******)“.

Посочва, че в резултат на осъщественото от страна на ищеца спрямо него неравностойно третиране, същият претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи разликата между получаваните от ищеца основно допълнително възнаграждение и тези, които за същия период са получили служителите при ответника като заемали длъжността „****** (******)“ и по отношение на които приложение намират ЗМВР.

В исковата молба подробно се описват разликите в съответните възнаграждения, които получават двете категории държавни служители, като ищецът обобщава, че за него са налице пропуснати ползи от дискриминационното отношение на ответника, които възлизат на сумата в общ размер на 3000 лв. за периода от *** до ***

Сочи се, че служителите, спрямо които се прилага ЗМВР, получавали и допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 2 на сто от основното месечно възнаграждение за всяка година стаж, но не повече от 40 на сто, каквото възнаграждение не е получавал ищецът, поради което същият пропуснал да обогати своя патримониум със сумата от 30 лв. месечно от неполучено допълнително възнаграждение, което възлиза на 900 лв. за целия исков период от *** до *** Претендира също така сумата от 120 лв. месечно за процесния период, представляваща левовата равностойност на безплатната храна или дневен порцион.

На следващо място, ищецът претендира, че бил дискриминиран от ответника, доколкото като служител, заемащ длъжността експерт „******“ по Закона за държавния служител получавал ежегодно по 250 лв. за представително облекло, докато служителите при ответника полагащи същия труд, но назначени по реда на ЗМВР, получавали ежегодно парична сума за представително облекло в размер на 400 лв. По описания начин ищецът претендира, че ежегодно бил дискриминиран от ответника, като претендира под формата на обезщетение разликата за получените суми за облекло в размер на 450 лв. за целия исков период.

Претендира също така и заплащането на парична сума в размер на 500 лв. годишно, представляваща обезщетение за неизползваните от ищеца 10 дни редовен годишен отпуск и по 5 дни допълнителен отпуск за 2017 г.; 6 дни 2 допълнителен отпуск за 2018 г.; 7 дни допълнителен отпуск за 2019 г.; 8 дни допълнителен отпуск за 2020 г.; 9 дни за 2021 г. и 10 дни за 2022 г., доколкото ищецът имал трудов стаж трета категория преди назначаването му при ответника или общият размер на претендираното обезщетение за имуществени вреди от неизползвания от ищеца реИщецът сочи още, че поради проявеното дискриминационно отношение от страна на ответника, не са му били заплатени и сумите 80 лв. са осигуряване на предпазни средства очила за периода от *** до *** г., както и по 4 лв. на месец за същия период за работа в условията на йонизиращи лъчения, които общо възлизат за периода в размер на 80 лв. редовен и допълнителен платен годишен отпуск възлиза на сумата от 1500 лв.

Общият размер на всички претърпени от ищеца имуществени вреди от неравностойното третиране възлизали в общ размер на 8230 лв. за целия исков период от *** до ***

Ищецът претендира и законната лихва върху главницата от 8230 лв. от датата на изпадане в забава, т.е. денят на увреждането. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на ответника, депозиран чрез стр. юрк. Ч..

С отговора на исковата молба се поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че със заповед от ****** г. на Министъра на правосъдието ищецът бил назначен на работа при ответника на длъжността „******/ ******“ по реда на Закона за държавния служител. Ответникът излага, че служителите, назначени по реда на Закона за държавния служител и тези по ЗМВР нямат едни и същи длъжностни задължения, следователно и не може да става въпрос за дискриминация и различно заплащане на един и същи труд. Ответникът сочи, че ищецът е бил третиран наравно с всички други служители, назначени по реда на Закона за държавния служител, като паралелът със служителите, назначени по реда на ЗМРВ, бил ирелевантен. С оглед на изложеното настоява предявените искове да бъдат отхвърлени, като претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание на 03.07.2024г. съдът е допуснал на основание чл.214, ал. 1 от ГПК изменение на предявените искове чрез увеличаване на техния размер, като предявеният осъдителен иск за сумата от общо 8230 лева /осем хиляди двеста и тридесет лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди — пропуснати ползи, от дискриминационно третиране от работата му при ответника на длъжността „******информационни технологии“ спрямо други служители, упражняващи длъжността „****** - ******, с които е изпълнявал еднакъв и равностоен труд се счита предявен за сумата в общ размер на 33 260, 14 лева, както следва:

За сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващо се в разликата между полученото от ищеца основно трудово възнаграждение за периода от *** до ***г. и основното трудово възнаграждение, получавано на основание чл.177, 3 ат. 1 от ЗМВР от служителите, изпълняващи при ответника длъжността „****** ****** ******”, с които ищеца е полагал еднакъв или равностоен труд се счита предявен в размер на 12 239. 00 лева.

За сумата от 900 лв. (деветстотин лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващо се в неполучените от ищеца допълнителни възнаграждения за прослужено време по чл. 178, ал. I ,т.

1 от ЗМВР за периода *** до ***, получени от служителите, изпълняващи длъжността „****** ******”, с които ищецът е полагал еднакъв или равностоен труд се счита предявен в размер на 7 628, 58 лева.

За сумата от 2000 лева (две хиляди лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващо се в неполучената от него левова равностойност на храна по чл.23, ал. I от ЗИНЗС, за периода *** до ***, получена от служителите, изпълняващи длъжността „****** ******”, с които същият е полагал еднакъв или равностоен труд, се счита предявен в размер на 5 940, 00 лева.

За сумата от 450 лв./четиристотин и петдесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващо се в разликата между получените от него ежегодни суми за облекло за периода от *** до *** г.. и паричните суми за облекло, получени от служителите, изпълняващи длъжността „****** ******”, с които същият е полагал еднакъв или равностоен труд се счита предявен в размер на 770, 00 лева.

За сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващо се в левовата равностойност на разликата в размера на редовния платен годишен отпуск, ползван от ищеца и размера на редовния и допълнителния платен годишен отпуск по чл.189, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗМВР, на който са имали право служителите, изпълняващи длъжността „****** ******” при ответника, с които същият е полагал еднакъв или равностоен труд, за периода от *** до *** г. се счита предявен в размер на 6 317, 56 лева.

За сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за имущетвени вреди — пропуснати ползи, изразяващо се в полагащите му се средства за осигуряване на лични предпазни средства /очила/ за периода - *** и ***г вкл., се счита предявен в размер на 280, 00 лева.

Сумата от 80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващо се в полагащите му се допълнителни възнаграждение от 4 лева на месец за работа в йонизиращи лъчения за периода *** до ***г. се счита предявен в размер на 84 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На ******г. ищецът И. Б. подал заявление за участие в обявен конкурс на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗДС и чл. 13, ал. 1 от НПКДС, за заемане на 1 длъжност " ******" (******) в затвора в гр. П.II-ра категория към ГД "ИН" при МнП, длъжностно ниво: 10, съгласно класификатора на длъжностите на 4 държавните служителите по чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗИНС, с което заявил желанието си да заема горната длъжност при ответника /л. 238 от делото/.

След спечелване на обявения конкурс, в периода от *** до *** ищецът Б. е работил при ответника, с местоизпълнение на служебните му задължения в териториалното поделение на ГДИН към МП – затвора гр. П. като същият е бил назначен със Заповед № ******/****** г. на Министъра на правосъдието на осн. чл. 9, ал. 1 от Закона за държавния служител на длъжностна "****** ******" в затвора гр. П.с определена и основна месечна заплата в размер на 961 лева.

На ****** г. МнП със Заповед № ******, е изменил предходна заповед № *** от *** като е отменил предходното приложение № 1 към чл. 6, приложение № 2 към чл. 8, и е утвърдил новите такова, считано от 01.01.2018 г. За длъжности "******" от 4-7 степен, с образователна степен "Бакалавър", заемани в ГДИН, са предвидени следните възнаграждения: за 4-та степен – 1089 лв., за 5-та степен – 1045 лв., за 6-та степен 1026 лв., и за седма степен 1009 лв. За същите длъжности, но в териториално поделение, е предвидено основно възнаграждение от 1119 лв., 1026 лв., 1009 лв. и 987 лв.

На ****** г. със Заповед МнП е наредило изплащане на държавните служите със статут по ЗДС от ГД "ИН" и териториалните служби, да им бъдат изплатени финансови средства за закупуване на представително облекло за 2018 г. За ръководни длъжности са предвидени 450 лв., а за експертни 250 лв.