Решение № 7600 от 25.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7600 гр. ***, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20231110157935 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ** „*** срещу ****, с правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че **** дължи следните суми: сумата от 968,54 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски по щета № *** за ПТП, настъпило на 19.12.2018г. около 11:45 часа при движение по бул. "***" в посока от ул. "***" към ул. "***, срещу блок № ** и на около 50 метра от светофарната уредба, при което лек автомобил "***", модел "***", рег. № **, е попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие-дупка, и на автомобила, застрахован по застраховка "Каско" при ищеца, са нанесени имуществени вреди, ведно със законна лихва за период от 24.07.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата 303,47 лева, представляваща мораторна лихва за период от 20.07.2020г. до 20.07.2023г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 41387/2023г. по описа на СРС, 25-ви състав.

Ищецът твърди, че на 19.12.2018г., около 11.45 ч., на територията на ****, при движение по бул. „***“ в посока от ул. „***“ към ул. „***“, срещу блок № ** и на около 50 метра от светофарната лек автомобил марка „***“, модел „***“ с ***, собственост на „***“ АД, преминал през несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно, като реализирал ПТП с материални щети по автомобила. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие била образувана щета № *** по имуществена застраховка „Каско на МПС“, полица № ********** със срок на валидност от 13.07.2018г. до 12.07.2019г. Сочи, че вложените части и материали за извършване на ремонт на лек автомобил „***“, модел „***“ с **** възлизат на 958,54 лева. Сумата била изплатена с платежно нареждане № *** Поддържа, че с изплащането на обезщетението встъпва в правата на увреденото лице и придобива право на регрес срещу отговорното за настъпване на увредата лице - ****, за сумата о т 968,54 лева, включително 10,00 лева за извършени ликвидационни разноски по претенцията. Твърди, че ответникът бил поканен да възстанови изплатеното обезщетение с покана, получена на 29.01.2019г., като до настоящия момент плащане не било извършено.

Претендира лихва за забава в размер на 303,47 лева за периода от 20.07.2020г. до 20.07.2023г. Излага съображения, че се касае за реализирано ПТП на път, стопанисван от ****. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът **** подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е налице дупка на пътното платно, която да е станала причина за твърдяното в исковата молба увреждане. Посочва, че съставеният протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила относно описания механизъм и щетите. Счита за недоказано наличието на процесното препятствие. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между механизма на ПТП, вредите и поведението на ответника. Оспорва процесните вреди да са настъпили от описаното в исковата молба ПТП. Релевира възражение за съпричиняване с оглед което оспорва иска и по размер като необосновано завишен. Сочи, че водачът на увреденото МПС не е управлявал същото със скорост, съобразена спрямо пътния участък и условия. Оспорва получаването на регресна покана от ищеца. Искането към съда е да отхвърли предявените искове, респективно за присъждане на сумата в намален размер поради съпричиняване. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищцовото дружество адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ангажирането на отговорността по 410 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл. 45, ал.

2 от ЗЗД.

В настоящия случай с определение от 02.02.2024г. по чл. 140 ГПК, в което е обективиран проектът за доклад по чл. 146 ГПК, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 08.04.2024г., е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и водача на увредения автомобил, извършеното от ищеца плащане на обезщетение в размер на 958,54 лева, както и че бул.

„***“ се стопанисва и поддържа от ****.

Освен безспорния им характер гореописаните обстоятелства се установяват и от приетия препис от Комбинирана застрахователна полица ********** за застраховки Каско и Злополуки /*** от 12.07.2018г., видно от която лек автомобил „***“, модел „***“ е бил застрахован при ищцовото дружество с клауза „Пълно каско“ и допълнителни договорености- Автомобилен асистанс за чужбина, със срок на застрахователно покритие от 13.07.2018г. до 12.07.2019г., както и от платежното нареждане от 10.01.2019г. за извършен превод в полза на собственика на лекия автомобил.

Спорни между страните са обстоятелствата, касаещи механизма на настъпване на вредите, размерът на същите, както и вината за настъпване на процесното ПТП. По тези въпроси съдът намира следното:

2

Въпросът за обстоятелствата, при които е настъпило произшествието се изяснява от приетото писмено доказателство – протокол за ПТП № ** от 19.12.2018г., съставен от служител на КАТ ОПП СДВР. Видно от протокола, местопроизшествието е посетено на място от служителя на КАТ и така представеният протокол е съставен от длъжностно лице в рамките на неговите правомощия, поради което представлява по своята същност официален удостоверителен документ относно направените от длъжностното лице констатации. В частност от така приетия протокол за ПТП се установява, че на 19.12.2018г. около 11:00 часа лек автомобил „*** ***“, рег. № *** се движи по бул. „***“ с посока от ул. „***“ към ул.

„***“ и срещу № **, превозното средство е преминало през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Видимите увреждания по МПС съгласно протокола за ПТП са: предна дясна гума и **на дясна гума. Механизмът се установява и от изслушаните по делото свидетелски показания на водача на увредения автомобил- И. М..

Свидетелят М. е посочил, че управлявал лек автомобил ***, попаднал в дупка, обадил се на КАТ и дошла патрулна кола. Твърди, че имал две наранени гуми, като мисли че признали само едната. Сочи, че ПТП-то настъпило през светлата част на деня, близо до кръстовищеимало две ленти, едната за направо, а другата за наляво. Дупката била някъде на средата на пътното платно като не била сигнализирана.

Съдът кредитира свидетелските показания като достоверни и добросъвестно дадени с оглед тяхното съответствие по отношение на механизма на ПТП с протокола за ПТП, останалите писмени доказателства по делото, както и с експертното заключение по назначената САТЕ.

С оглед гореизложеното съдът намира наличието и механизма на ПТП за безспорно установени по делото.

Относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и претендираните вреди, съдът кредитира изцяло изготвеното експертно заключение по допуснатата САТЕ, като пълно, ясно и компетентно изготвено и съответстващо на останалия доказателствен материал по делото. Според заключението на вещото лице щетите по лек автомобил „*** ***“ се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 19.12.2018г. произшествие в гр. ***.

По делото се установи и размерът на причинените от ПТП вреди. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Експертът е посочил, че към датата на събитието лек автомобил „*** ***“ бил на 5 месеца и 16 дни от датата на първоначалната регистрация. Вещото лице е посочило, че стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 1150,25 лева.

На следващо място по делото е безспорно обстоятелството, че улицата, на която е реализираното произшествието, представлява част от уличната мрежа на населеното място съгласно чл. 77 ЗУТ – публична общинска собственост по смисъла на 3, ал. 2 ЗОС, поради което следва да се приеме, че **ължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта на улицата е именно ответникът ****. В случая ПТП-то е настъпило на бул. „***“, 3 което е общински път и пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е именно ответникът. Според § 1, т. 19 ППЗДвП , "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая, установената дупка представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според чл.

52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си, какъвто в случая не се установи да е имало, а в тежест на ответника е да установи това обстоятелство с оглед доказаното съществуване на процесната дупка на собствения на ответника път. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя, вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им, е довело и до неизпълнение на **ължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди при процесното ПТП.

Относно възраженията на ответника, че не било отчетено овехтяването на автомобила, както и твърденията, че липсват данни увредените части да са били в изрядно състояние преди настъпването на ПТП, съдът намира, че с оглед на обстоятелството, че към датата на ПТП автомобилът е бил на 5 месеца и 16 дни от датата на първоначалната регистрация вредите по него не са настъпили вследствие на овехтяване на гумите, респ. липсват доказателства за това по увредените части да е имало увреждания преди инцидента.

На последно място, релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите е неоснователно. На първо място, въведеното от ответника възражение е бланкетно, доколкото се твърди, че ако е имало препятствие на пътя, то същото е било видимо и е следвало да бъде избегнато от водача, ако същият е управлявал с подходяща скорост.

Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В конкретния случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха каквито и да било данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за съпричастност на водача на увреденото МПС към възникването на вредите и техния обем, а това обстоятелство е в доказателствена тежест на ответника, разпределена му с проекта за доклад. По делото не се установи, че водачът на автомобила е управлявал същия с несъобразена скорост, респ. че е могъл да предотврати реализирането на пътно-транспортно произшествие.