Решение № 11 от 18.03.2022, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Търговище, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ

Членове:

ЙОРДАН П. ИВАНОВ

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора М. К. Ал. като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Частно наказателно дело № 20223500200037 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПОУНПМАС/.

Образувано е въз основа на постъпило удостоверение по чл. 6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27. 11. 2008 год. за прилагане принципа на взаимно признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции и заверено копие на съдебен акт – Наказателна присъда № 203 от 10. 11. 2021 год. от Трибунал ВЪЛЧЕА – Наказателно отделение - Румъния, по дело № 380/90/2021 год. Адм. на лични данни № 4088, влязло в сила на 07. 12. 2021 год., спрямо българския гражданин Г. ИВ. Г., с ЕГН **********.

В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Търговище изразява становище за наличие на визираните в закона основания за признаване и изпълнение на съдебния акт на Република Румъния. Пледира да бъде адаптирани наложените пробационни мерки, като се наложи пробационна мярка по чл.42а, ал.2 т.1 от НК - „задължителна регистрация по настоящ адрес“

Осъденото лице Г.Г. редовно призован, се явява лично и с адвокат Е. Р. от АК Търговище, признава присъдата и е съгласен да бъде изпълнена. Предоставя на съда каква пробационна мярка да бъде наложена.

СЛЕД ПРЕЦЕНКА на материалите по делото и становищата на страните, изразени в съдебно заседание, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Постановената спрямо осъденото лице Г. наказателна присъда, издадена в държава членка на ЕС - Република Румъния е изпратена за признаване и изпълнение в Окръжен съд 1

Търговище.

От служебно изисканата справка за постоянен и настоящ адрес на осъденото лице Г.Г. установено безспорно, че местоживеенето на същият е в гр. Търговище, с постоянен и настоящ адрес ул. „********“ № ****, ет.****, което и определя ОС Търговище като родово и местно компетентен съд, съгласно чл. 8 от ЗПИИСРРПОУНПМАС.

От съдържанието на изготвеното по

ЗПИИСРРПОУНПМАС се установява следното: образец

Удостоверение по чл.

6

С наказателна присъда № 203, произнесена на 10. 11. 2021 год. от Трибунал ВЪЛЧЕА, Наказателно отделение - Румъния по дело № 380/90/2021, влязла в сила на 07. 12.

2021 год. с изтичане срока на обжалване, без да е била обжалвана, българският гражданин Г. е бил признат за виновен в това да е извършил от фактическа страна следното:

През периода 16. 17. 2019 год., заедно с подсъдимия В. В., е въвел в Румъния и в последствие транспортирал на румънска територия от западната граница до територията на град Калиманещи, окръг Вълчеа, количеството от 694 грама опасни наркотици, съответно канабис.

Така посоченото от фактическа страна поведение на българския гражданин е квалифицирано като покриващо признаците на две престъпления по наказателния закон на Румъния, а именно:

1/ престъпление „международен трафик“ на опасни наркотици, предвидено съгласно чл. 3, ал. 1 от Закон 143/2000, което се наказва с се наказва с „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години и забрана на определени права и

2/ трафик на опасни наркотици, предвидено съгласно чл. 2, ал. 1 от Закон 143/2000, което се наказва с „лишаване от свобода“ от 2 до 7 години и забрана на определени права.

И за двете престъпления се прилага чл. 38 от НК на Румъния – съвкупност от престъпления.

Съгласно посочените в Наказателната присъда, приложена към Удостоверението обстоятелства Г.Г. е признал извършването на престъпленията, заявявайки следното:

„Заедно в В.В. работихме известно време в Германия и живеехме под наем в жилище, което се ползваше също и от полски гражданин, който ни беше преотдал под наем стая, т.е. къщата се е ползвала от тримата. На 15. 11. 2019 год. с моя приятел решихме да се прибираме у дома в България, но преди да тръгнем реших да открадна нещо от това жилище. И така докато търсех в една от стаите, забелязах торба, съдържаща няколко пакета трева за пушене.

Преди това бил употребявал канабис преди година за известно време, но се бях отказал от този навик.

Забелязвайки тази торба, реших да я открадна, затова я взех, сложих я в чантата си и тръгнах с В. за България. По пътя мисля, че когато напуснахме Германия, казал на В. В., че съм откраднал съответното количество трева за пушене.

Продължихме предвижването, влязохме в Румъния и по едно време, по пътя, спряхме да си починем, и заспахме в колата, пред хотел, отстрани от пътя. Искам само да спомена, че колата е на моя приятел и е била управлявана само от него, нямам шофьорска книжка“.

За извършените две престъпления, на българския гражданин Г. са наложени наказания, съответно – 2 години и 6 месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 3, ал. 1 от Закон № 143/2000 / за извършено престъпление международен трафик на опасни наркотици/ с прилагане на чл. 396, ал. 10 от НПК на Румъния и 1 година и 6 месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 2, ал. 1 от Закон № 143/2000 / за извършено престъпление трафик на опасни наркотици / с прилагане на чл. 396, ал. 10 от НПК на 2

Румъния.

На осн. чл. 38, ал. 2 и чл. 39, ал. 1, б. „б“ от НК на Румъния на подсъдимия В. е наложено най – тежкото наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, към което било добавено увеличение от 6 месеца лишаване от свобода, като следвало да се изтърпи 3 години лишаване от свобода.

Било постановено отлагане изпълнението на присъдата под надзор, с изпитателен срок от 4 години, като по време на срока на надзор осъденото лице е задължено да спазва следните надзорни мерки: а/ да се явява пред Пробационната служба Гюргево на датите посочени от нея; б/ да приема посещенията на пробационен служител, определен за надзора му; в/ да уведомява предварително за смяна на жилището и за всяко пътуване, което превишава пет дни, както и за връщането си; г/ да уведомява за промяна на работното си място; д/ да предоставя информация и документи, които да позволят контрола върху средствата за издръжка;

При извършената проверка по същество съдът установи, че са налице условията за признаване и изпълнение по чл. 14 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПОУНПМАС/.

І.1. Съдебният акт, изпратен за признаване и изпълнение се отнася за две, осъществени в идеална съвкупност деяния - 1/ престъпление „международен трафик“ на опасни наркотици, предвидено съгласно чл. 3, ал. 1 от Закон 143/2000 и 2/ трафик на опасни наркотици, предвидено съгласно чл. 2, ал. 1 от Закон 143/2000. Тези деяния съставляват престъпление и по законодателството на Р. България /въпреки, че няма изискване за двойна наказуемост – чл. 14, ал. 2, т. 5 ЗПИИСРРПОУНПМАС / – „Който без надлежно разрешително придобие или държи наркотични вещества или техните аналози с цел разпространение се наказва за високорискови наркотични вещества или техните аналози – с лишаване от свобода от 2 до 8 години и глоба от 5 /пет/ до 20000 /двадесет/ хиляди лева“, което съгласно фактическото му описание, изцяло покриват признаците на предвидено и по българското законодателство престъпление – по чл. 354а, ал. 1 от НК. Тоест, първото условие за признаване и изпълнение по чл. 14, ал. 1 от ЗПИИСРРПОУНПМАС е налице.

І.2. Следва да се посочи също, че изпратената за признаване и постановяване изпълнението и присъда, несъмнено съставлява Решение по смисъла на чл. 3, т. 5 от ЗПИИСРРПОУНПМАС, тъй като е „окончателен съдебен акт .. , с което - б.“б“ се налагат пробационни мерки“, а наложените по изпратената за признаване и постановяване за изпълнение присъда мерки, попадат изцяло в обхвата на посочените в чл. 4 от ЗПИИСРРПОУНПМАС видове мерки и по-конкретно – по чл. 4, т .5 - „задължение на осъденото лице да се отчита в определени часове пред определен орган; по чл. 4, т. 9 „задължение на осъденото лице да съдейства на пробационен служител или на представител на социалната служба, който носи отговорност по отношение на осъдени лица; по чл. 4, т. 1 - задължение на осъденото лице да информира определен орган за всяка промяна в мястото си на пребиваване или в местоработата си; по чл. 4, т. 8 – задължение на осъденото лице да извършва труд в полза на обществото;

І.3. Осъденият Г., както се отбеляза по-горе има местоживеене на територията на Република България и се явява в съдебното заседание, тоест се е върнал и е изпълнено кумулативното изискване по чл. 14, ал. 3 от ЗПИИСРРПОУНПМАС за признаване на изпратената присъда;

ІІ. Не са налице, на следващо място основания за отказ по чл. 15, ал. 1, т. 1 – т. 9 от 3

ЗПИИСРРПОУНПМАС.

1. Представеното удостоверение по чл. 6 от ЗПИИСРРПОУНПМАС е пълно и е налице съответствие между него и съдебния акт – процесната наказателна присъда;

2. Република България е държавата, чийто гражданин е осъденото лице и в която то има местоживеене, съответно се намира на нейна територия;

3. Не е налице хипотезата на чл. 14, ал. 4 от посочения закон, поради което е безпредметно обсъждането и, тъй като се касае за лице, което има местоживеене и се намира на територията на Република България - същият посочи, че живее в гр. ******** където живее и семейството му.

4. Изпратената за признаване и изпълнение наказателна присъда се отнася до мерки, за които липсват изразени от Република България при приемането на ЗПИИСРРПОУНПМАС резерви или декларация, относно неизразена готовност за упражняване на надзор;

5. Признаването не е в противоречие с принципа „ne bis in idem“, тъй като от данните от изпратената за признаване наказателна присъда е видно, че Г. е лице, което „няма криминално минало“ , поради което и липсва основание да се счита, че би имало опасност от накърняване посочения принцип, гарантиращ, че едно и също лице няма да бъде наказвано два пъти за едно и също деяние;

6. Както се посочи, съдебният акт е постановен във връзка с деяние, което съгласно описаните му признаци съставлява престъпление и по българското законодателство – по чл.

354а, ал. 1 от НК, респективно е наказуемо и по българското законодателство;

7. Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност съгласно българското законодателство, тъй като съгласно влизането на присъдата в сила - 07. 12. 2021 год. към момента на постъпване на искането в РБ – 11. 03. 2022 год. не са изтекли предвидените в чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК две години, съставляващи предвидения давностен срок за погасяване изпълнението на наказание, в случаите, когато, както е в настоящата хипотеза, наказанието /наложените в определения двугодишен срок на надзор пробационни мерки/ е различно от лишаване от свобода.

8. Осъденото лице, съгласно данните за самоличността му е 27 годишен /роден е на 10.06.1999 год./ и съгласно българското законодателство - чл. 31, ал. 1 от НК несъмнено е пълнолетен и с оглед социалния му статус, не е лице, което се ползва с имунитет по българското законодателство;

ІІІ. Не са налице и отрицателните предпоставки за признаване, свързани с гарантирането на процесуалните права на осъденото лице, тоест не са налице основания за отказ по чл. 15, ал. 1, т. 10 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС. Видно от описанието на процедурата и редът за постановяване на присъдата в приложеното Удостоверение по чл. 6 от закона, осъденото лице Г. се е явил лично на съдебното заседание, не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок.

ІV. Не са налице и отрицателните предпоставки за признаване по чл. 15, ал. 1, т. 12 и т. 13 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС, свързани с продължителността на пробационните мерки и местоизвършване на престъплението, тъй като видно от описанието на инкриминираните действия, същите са извършени изцяло на територията на издаващата държава и определената обща продължителност на надзорните пробационни мерки, не е по-малка от 6 месеца.