Определение № 17 от 19.01.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17 гр. Сливен, 19.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева

Членове:

Ваня Анг. Маркова

Пламен Д. Стефанов като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20262200600027 по описа за 2026 година Производството е по чл. 243, ал.8 от НПК.

С Определение рег. № 1010/05.12.2025г. по ЧНД № 1367/2015 г. по описа на Районен съд - Сливен е потвърдено Постановление на РП - Сливен от 27.10.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1784/2024 г. по описа на РУ на МВР-Сливен, образувано за това, че за периода от месец ноември 2023г. до м. ноември 2024г. включително в гр. Сливен, след като е бил осъден да издържа свой низходящ – детето си А.Г.М. – роден на 26.01.2011г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от М. М.

Й., в която се апелира към продължаване на разследването, т. е иска се отмяна на съдебното определение и на постановлението на РП - Сливен за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото за допълнително разследване.

В жалбата се твърди, че бащата на детето Г.М.Г. е лично уведомен от жалбоподателката чрез социална мрежа – „WhatsАpp“ за Решението на испанския съд и Г. е запознат с решението много преди М. Й. да сезира РП Сливен .

Навежда оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на определението на Районния съд, като сочи, че от наличната по делото кореспонденция по линия на международното сътрудничество под № 18/25Е между РП - Сливен и Окръжна прокуратура - Алсира, Кралство Испания, може да се направи извод, че решението на испанските съдебни власти е влязло в сила. Този извод според жалбоподателката се извежда от писмото на испанските власти до Районна прокуратура - Сливен, в което е посочено, че към 27.05.2025г. присъдата не е влязла в сила, но в отговора на испанските власти е допълнено, че още същия ден, Окръжна прокуратура - Алсира предприема действия по процедура за уведомяване чрез обяви, публикувани в „TEJU“. Прието е, че след публикуването на обявата в „ TEJU“, решението 1 влиза в сила в 7-дневен срок от посочената дата.

В жалбата си срещу постановлението на РП - Сливен, Й. твърди, че ответника лъже, дава лъжливи показания, както и че преди са водели дело за паспорт на детето, като той отново посочвал, че не е известен. Твърди, че Георги Г. иска решение, постановено от България и умишлено бави процедурите, за да навърши детето пълнолетие и да не му изплаща издръжка.

Окръжен съд - Сливен, като обсъди материалите по делото, оплакванията в жалбата и извърши проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалваното определение, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Жалбата следва да се приеме за ДОПУСТИМА, макар същата да е подадена от Й. в лично качество, а не като законен представител на непълнолетния пострадал А.Г.М., роден на 26.01.2011г., който реално се явява пострадал от разследваното престъпление.

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Досъдебното производство е било образувано за това, че за периода от месец ноември 2023 г. до м. ноември 2024 г. включително в гр. Сливен, след като е бил осъден да издържа свой низходящ, детето си - А.Г.М., роден на 26.01.2011г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК. По досъдебното производство няма привлечено обвиняемо лице.

Установената в хода на досъдебното производство фактическа обстановка, отразена в Постановлението на Районна прокуратура - Сливен е възприета изцяло от Районния съд. Накратко тя е следната:

От месец май до месец юли 2010г. свидетелката Милена М. Й. и св.

Г.М.Г. живели на семейни начала, от съжителството им се родило дете - техния син А.Г.М., роден на 26.01.2011г.

През 2022 г. св. Й. живеела със сина им Ал. в Кралство Испания, там завела дело за родителски права и месечна издръжка необходима за отглеждането на сина им.

С Присъда № 74/2023 издадена на 03.10.2023 г. от първоинстанционния съд в гр. Хатива по заведеното от Й. срещу бащата на детето Г.М.Г. вербално дело № 952/2022г. е постановено: Възлагат родителската власт на непълнолетното дете на двамата родители, въпреки че упражняването й е изключително поверено на майката; Възлага се попечителство над непълнолетния на майката, без да се установява режимна свиждане на бащата; Установява се задължението на бащата Г.М.Г. да плаща издръжка за детето в размер на 600 евро на месец, която да се внася през първите пет дни на всеки месец по сметката, посочена от майката, която ще се актуализира ежегодно в зависимост от промените, регистрирани от IPC.

Присъдено е също така, бащата Г.М.Г. да бъде отговорен и за плащането на 50% от абсолютно необходимите извънредни разходи на непълнолетното дете, при наличие на документално основание.

Към 27.05.2025 г. постановената присъда все още не е била влязла в сила, тъй като Г.М.Г. е бил в неизвестност и Испанските съдебни власти са пристъпили към уведомяване чрез обяви публикувани в „TEJU”.

Независимо, че присъдата не е влязла в сила, след като се прибрала в България, жалбоподателката Й. на 09.10.2024г. подала жалба в Районна прокуратура - Сливен срещу бащата на детето св. Г., че не изпълнява 2 задължението си да плаща издръжка на детето им. Към жалбата е приложила Присъда № 74/2023 издадена на 03.10.2023 г. от първоинстанционния съд в гр.

Хатива - вербално дело № 952/2022г.

При така приетото за установено, за да прекрати наказателното производство, прокуратурата е счела, че обвиняемият не е извършил престъпление по чл.183 ал.1 от НК, доколкото присъдата не е била влязла в сила и Г. не е бил уведомен официално за постановената присъда.

Произнасяйки се по депозирана жалба от свид. Й. против

Постановлението на РП –Сливен, Районният съд е споделил крайния извод на прокурора, възприемайки същата фактическа обстановка, като е изложил правни съображения. Посочил е, че се касае за липса на субективния елемент на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, доколкото от събраните по досъдебното производство доказателства е видно, че св. Г. не е участвал в производството по делото в Испания, нито е получил по надлежния ред постановената срещу него присъда и поведението му не е виновно. В конкретния случай липсва пряк умисъл за бездействието/неплащането на определената издръжка и с факта, че присъдата не е влязла в сила, липсва начален момент на неплащане на издръжката. В заключение, Районният съд е приел за законосъобразен крайния извод на прокурора.

Фактическата установеност на районния съд е правилна и същата почива на обективен и логически издържан анализ на доказателствата.

Действително се установява, че към момента на подаване на образуване на досъдебното производство 11.12.2024г. присъдата с която св. Г. е бил осъден да изплаща издръжка на детето си не е била влязла в сила. Извода на съда, както и на Районна прокуратура - Сливен се е базирал на получения в хода на разследването от испанските власти отговор на запитването на Районна прокуратура-Сливен /л. 169-182 от ДП/.

Правните съображения на Районния съд изцяло се споделят и от настоящата инстанция.

В допълнение, следва да се посочи следното:

Хагският протокол от 2007 г. определя приложимото право към задълженията за издръжка и всяко съдебно решение за издръжка, постановено от съдилищата на държавите членки, се ползва със свободно движение в Европейския съюз и може да бъде изпълнено във всички държави членки, без допълнителни формалности. С измененията на ГПК/ДВ бр.100/2010/ е приета Глава 58а, за признаване и изпълнение на съдебни решения въз основа на Регламент /ЕО/ № 4/2009 г. на Съвета, от 18 декември 2008 г., относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка. Разпоредбите на Глава 58а са в сила от 18.06.2011 г., от която дата се прилага Регламент /ЕО/ № 4/ 2009 г. Глава 58а от ГПК регламентира процедура по признаване и изпълнение на съдебни решения по задължения за издръжка между държави - членки на ЕС, приложима в Република България, считано от 18.06.2011 г., която е съобразена с възприетото становище на държавите - членки в Конвенцията за международно събиране на издръжка за деца и други членове на семейството, т.нар. Хагска конвенция от 2007 г. и Протокола за приложимо право към задълженията за издръжка /Хагският протокол от 2007 г./ Кралство Испания и Република България са сред държавите - членки, за които се прилага Хагският протокол от 2007 г. и които 3 са обвързани от него. Съгласно Регламент /ЕО/ № 4/2009 г., решение, постановено в друга държава – членка, обвързана от Хагския протокол, се признава в друга държава членка, без процедура по екзекватура и без възможност за оспорване на неговото признаване. Такова решение се изпълнява, без да е необходима нарочна декларация за изпълняемост.

Уредбата, въведена с Регламент /ЕО/ № 4/2009 г., се явява специална спрямо тази на Регламент /ЕО/ № 44/2001 г., относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела и отменя разпоредбите му по този въпрос.

В тази връзка относно възражението на жалбоподателката за влизане в сила на присъдата на Испанския съд, следва да се отбележи, че има основание нейното твърдение, че след процедурата по уведомяването чрез обяви в TEJU, в Кралство Испания, решението влиза в сила. От направената справка от настоящата инстнция се установява, че TEJU, в Кралство Испания е начин за връчване на съдебни решения и присъди когато адреса на ответника е неизвестен или той не може да бъде открит. Доколкото в отговора до РП - Сливен е посочено, че на 27.05.2025г. се пристъпва към обява в TEJU, в Кралство Испания, може да се предполага, че присъдата е влязла в сила. Обстоятелството обаче, че присъдата е влязла в сила има значение за периода след този момент, но не и за периода през който е водено разследването за деяние по чл. 183 ал.1 от НК.

След влизането в сила на присъдата, което следва да бъде надлежно удостоверено, жалбоподателката има възможност да предприеме действия за изпълнение на това съдебно решение /разпоредбата на чл. 622а от ГПК, сочи че "съдебното решение, постановено в друга държава –членка на Европейския съюз, подлежи на изпълнение, без да е необходимо издаване на изпълнителен лист"/, както и за търсене на наказателна отговорност от Г. за неизпълнението му.

В конкретния случай обаче св. Г. не е надлежно уведомен за решението на испанския съд, не е взел участие в производството , за процесния период за който е образувано досъдебното производство не е било влязло в сила, поради което не можа да бъде търсена наказателна отговорност от св. Г. за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

На следващо място, неоснователно е и възражението, че св. Г. е уведомен лично от нея чрез социална мрежа – „WhatsАpp“, доколкото социалната мрежа не е надлежен начин за уведомление. За влязлото в сила решение, св. Г. може да бъде уведомен, чрез нотариус или след образуване на изпълнително производство.

Поради изложеното, настоящата инстанция приема за правилни изводите на районния прокурор и първоинстанционния съд, че по делото няма данни за извършено от обективна и субективна страна престъпление по 183 ал.1 от НК в гр. Сливен от св. Г. за периода от месец ноември 2023 г. до месец ноември 2024 г. включително.

По делото са събрани всички относими към правния спор писмени и гласни доказателства. Фактическата обстановка е безспорно установена. Няма данни за съществуването на други доказателства, които биха въвели до нови обстоятелства. Такива не сочат и в жалбата на пострадалата. Подлежащите на проверка постановление на прокурора и определение на районния съд са мотивирани и при изготвянето им не са допуснати процесуални нарушения.

Ето защо, обжалваното определение на районния съд следва да се 4 потвърди.