Решение № 53 от 17.03.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Севлиево, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДиА. Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от ДиА. Р. Хубенова Гражданско дело № 20254230100896 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. Х. Й., насочена срещу Г. И. М., с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие нанесените му на 17.08.2023 г. травматични увреждания, изразяващи се в контузия на дясната ушна мида с кръвонасядане и болезненост в горната половина, кръвонасядане и оток на долния клепач на лявото око и на лявата скула, оток и кръвонасядене на горната устна вдясно с разкъсно-контузна рА. от вътрешната й стрА., болезнен оток зад лявата ушна мида - довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, в размер на 5112,92 евро /10 000 лева/, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 17.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за заплащане на сумата от 62,17 евро /121,60 лева/, представляваща обезщетение за търпени имуществени вреди, ведно със законна лихва върху главницата, считано от депозирането на исковата молба – 26.06.2025 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 17.08.2023 г. същият изпълнявал служебните си задължения, в качеството си на лесничей, началник на група за стопански услуги /ГСУ/ при ТП „Държавно 1 ловно стопанство Росица” към Северноцентрално държавно предприятие ДП гр. Габрово. Около 16:15 часа на път в село Стоките, община Севлиево, област Габрово, посока град Априлци, община Априлци, област Ловеч, спрял за проверка товарен автомобил натоварен с дърва, като междувременно на мястото, където ищецът бил спрял за проверка товарния автомобил, пристигнал ответникът - Г. И. М., видимо ядосан и агресивен.

Твърди се, че ответникът се опитал да осуети предприетите от ищеца действия във връзка с преките му служебни задължения. Неочаквано за ищеца ответникът посегнал и му нанесъл няколко последователни удара фронтално с юмруци в лицето и главата. Ищецът твърди, че усетил, че от лицето му потича кръв, но болката била толкова силна, че не знаел дали устата или носът му са разбити, силно го боляло и дясното ухо. По-късно вечерта ищецът почувствал и силно главоболие, не могъл да спи, като зад ушите усещал пулсиране и силна болка. Виело му се свят на моменти.

На следващия ден ищецът посетил отделението по Съдебна медицина при МБАЛ „Д-Р ТОТА ВЕНКОВА” АД, град Габрово, където било установено, че е получил следните увреждания: контузия на дясната ушна мида с кръвонасядане и болезненост в горната половина; кръвонасядане и оток на долния клепач на лявото око и на лявата скула; оток и кръвонасядане на горната устна вдясно, с разкъсно-контузна рА. от вътрешната й стрА.; болезнен оток за лявата ушна мида. При прегледа били констатирани и оплакванията на ищеца от главоболие, моментен световъртеж, безсъние и болките в ушите.

Ищецът посетил още същия ден и специалист невролог, като основната диагноза била множествени повърхностни травми на главата. Твърди се, че по мнение на невролога, в спешен порядък трябвало ищецът да се консултира и с хирург. По време на прегледа лекарят забелязал неволевите, повтарящи се бързи движения на очите на ищеца /нистагъм/, установил и охлузванията и рагадите в лявата му вежда и лявата орбита и отоците в дясната половина на лицето на ищеца.

Нанесената на ищеца черепно-мозъчна травма от ответника наложила ищецът да бъда приет за лечение в Хирургичното отделение на МБАЛ „Д-Р СТОЙЧО Х.” ЕООД, град Севлиево. Ищецът твърди, че заради побоя, нанесен по главата и тялото му, получил контузия на главата и комоцио на мозъка, 2 както и други травми като охлузвания, синини, отоци, хематоми и рагади в областта на ляво око, лява вежда и горна устна. Виело му се свят, имал позиви на гадене и повръщане, и остра болка в главата. Проведени били всички необходими изследвания на кръвта и урината, ЕКГ, направен бил и рентген на глава, резултатите от който установили мозъчно сътресение - лека степен.

Било проведено лечение чрез инжектиране на лечебни вещества и инфузия на електролити. След назначена терапия и препоръка за наблюдение и лечение от невролог ищецът бил изписан на третия ден от престоя си в болничното заведение.

В исковата молба се твърди, че ищецът не бил в състояние да се върне в нормалния ритъм на живот и излязъл в отпуск от 18.08.2023 г. до 19.09.2023 г.

/или общо за 33 календарни дни, от които 3 в болничен режим, а остА.лите 30 - в домашен/.

Ищецът излага твърдения, че вследствие на нанесените му травматични увреждания бил принуден да търпи продължителни болки и страдания: в първите няколко дни след нанесените му удари изпитвал болки и дискомфорт с висок по своята степен интензитет; изпитвал затруднения при дъвченето и приема на хрА.; избягвал да води разговори с хората около себе си, тъй като в повечето случаи се стеснявал и притеснявал. Твърди, че състоянието, в което се намирал, се отразило изключително силно върху психиката му, като се чувствал много притеснен и дори засрамен - не можел да се погледне в огледалото, което довело и до депресия. Ищецът твърди, че успял много бавно и постепенно да възвърне самочувствието си, като към днешна дата продължавал да се сеща за случилото се.

В исковата молба се твърди, че ищецът извършил разходи, във връзка с лечението, на стойност 62,17 евро /121,60 лева/, от които: сумата от 60 лева за издаване на медицинско удостоверение; сумата от 50 лева за медицински преглед и 11,60 лева - потребителска такса.

Във връзка с нанесения побой била сезирА. Районна прокуратура Габрово, и било образувано ДП. Въз основа на внесен обвинителен акт от Районна прокуратура - Габрово срешу Г. И. М., било образувано НОХД № 255/2024 г. по описа на Районен съд – Севлиево, като с влязло в сила на 17.07.2024 г. Определение № 39 било одобрено споразумение по същото наказателно дело, по силата на което ответникът Г. И. М., роден на ***** г. в 3 гр. Севлиево, бил признат за виновен в това, че при форма на вината - пряк умисъл, на 17.08.2023 г. в с. Стоките, общ. Севлиево, чрез нА.сяне на удари с юмрук в областта на лицето, причинил на ищеца А. Х. Й., в качеството му на длъжностно лице „Лесничей/Началник Горско стопански участък” при ТП Държавно ловно стопанство „Росица” - гр. Севлиево, лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК - контузия на дясната ушна мида с кръвонасядане и болезненост в горната половина, кръвонасядане и оток на долния клепачна лявото око и на лявата скула, оток и кръвонасядане на горната устна вдясно, с разкъсно-контузна рА. от вътрешната й стрА., болезнен оток зад лявата ушна мида, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено при и по повод изпълнение на службата на Й. във връзка с извършване проверка на товарен автомобил марка „Ман”, с peг.№ ***********, натоварен с дървен материал, както виновен в това, че противозаконно пречил на орган на властта - на А. Х.

Й. - назначен на длъжност „Лесничей/ Началник горско стопански участък”, да изпълни задълженията си - да извърши проверка на товарен автомобил марка „Ман”, с рег.№ ***** натоварен с дървен материал, с цел констатиране и документиране на евентуално допуснати административни нарушения по „Закона за горите”, като наредил на шофьора Р.М.Б. да напусне с автомобила мястото на проверката.

Претендира се от съда да се осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие нанесените му на 17.08.2023 г. травматични увреждания, изразяващи се в контузия на дясната ушна мида с кръвонасядане и болезненост в горната половина, кръвонасядане и оток на долния клепач на лявото око и на лявата скула, оток и кръвонасядене на горната устна вдясно с разкъсно-контузна рА. от вътрешната й стрА., болезнен оток зад лявата ушна мида - довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, в размер на 5112,92 евро /10 000 лева/, ведно със законната лихва, считано от датата на уврежданието - 17.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за заплащане на сумата от 62,17 евро /121,60 лева/, представляваща обезщетение за търпени имуществени вреди, ведно със законна лихва върху главницата, считано от депозирането на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се направените по делото разноски.

4

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който ответникът, чрез пълномощника си, счита, че предявеният иск е допустим и частично основателен.

В отговора се посочва, че ищецът работи като лесничей в ТП ДЛС „Росица”, а ответникът бил съдружник и съпруг на управителя на „Глобал Лес Индъстри” ЕООД - гр. Севлиево, като притежавали гори, от които добивали дървен материал за производството. Твърди се, че при инициирани проверки от А. Х. Й. три пъти били задържани камиони на дружеството, заедно с трупите, като камионите стояли по няколко месеца прибрани в склад на Горското заедно с материала и не можело да се осъществява пълноценно дейността.

На 17.08.2023 г. шофьорът на товарния автомобил се обадил на ответника, че ищецът отново спрял камиона за проверка. Ответникът и съпругата му били наблизо и отишли, за да видят какво става. Ответникът твърди, че ищецът му отговорил, че ще се проверяват, че ответникът ще види вече, и че ищецът щял да го „приключи”, да фалира ответника. Ищецът влязъл в камиона и взел горската марка на съпругата на ответника, без да има право на това. Посочва се, че тези думи и действия засегнали и афектирали ответника и той нанесъл на ищеца два или три удара с юмрук в главата, в областта на лицето, като твърди, че ударите не били силни и не довели до падането му на земята. Причинените увреждания били установени в хода на наказателното производство. Ответникът оспорва обстоятелството, че ищецът е получил мозъчно сътресение.

Сочи, че обезщетението за претърпените вреди на ищеца следвало да се определи в рамките на 300-500 лева, което следвало да бъде намалено тъй като ищецът предизвикал ответника с лични нападки. Моли съда да уважи частично предявения иск и се претендират разноски.

В о.с.з. ищецът – лично и чрез процесуалния си представител, иска от съда да уважи така предявените искове и претендира заплащане на сторените по делото разноски.

В о.с.з. ответникът – лично и ответникът и чрез процесуалния си представител признава иска за неимуществени вреди в размер от около 300 – 500 лева, като моли за отхвърляне на горницата, като претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по 5 делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

За установяване на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД по делото ищецът, по пътя на пълното и главно доказване, следва да установи наличието на противоправно поведение на ответника, претърпените вреди, техния размер, и причинна връзка между тях и поведението, както и вина, което се предполага. Събирането на доказателства в този смисъл е в тежест на ищеца.

По делото не е спорно, че с влязло в сила Определение № 39, инкорпорирано в протокол от 16.07.2024 г., е одобрено споразумение по НОХД № 255/2024 г. по описа на Районен съд – Севлиево, по силата на което ответникът Г. И. М., роден на ***** г. в гр. Севлиево, бил признат за виновен в това, че при форма на вината - пряк умисъл, на 17.08.2023 г. в с. Стоките, общ.

Севлиево, чрез нА.сяне на удари с юмрук в областта на лицето, причинил на ищеца А. Х. Й., в качеството му на длъжностно лице „Лесничей/Началник Горско стопански участък” при ТП Държавно ловно стопанство „Росица” - гр.