Решение № 1599 от 02.12.2021, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№.........../........2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,

ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,

В публичното съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА

При участието на секретаря

ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1773/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на В.С.Д., предявена чрез пълномощник адвокат Д.П. ***, срещу мълчалив отказ на кмета на община Варна по подадено до него заявление рег. № АУ056724ВН/07.06.2021 г. за заверка на молба-декларация, необходима в охранително производство по издаване на нотариален акт по реда на чл. 587 ал. 2 ГПК за признаване на право на собственост по обстоятелствена проверка върху поземлен имот с идентификатор *** с площ 356 кв.м., находящ се в гр. Варна, кв. Виница, район „Приморски“, местност „Акчелар“, стар пл. № 490. Искането към съда е да отмени мълчаливия отказ като постановен в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и да върне преписката на административния орган със задължителни указания за извършването на поисканата административна услуга като съобразно с този изход на спора на жалбоподателката да се присъдят и всички направени съдебни разноски.

В съдебно заседание на 06.10.2021 г. жалбата се поддържа изцяло от пълномощника на жалбоподателката адвокат Д.П., която в пледоарията по същество моли съда при отмяна на мълчаливия отказ да й присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ал. 2 ЗАдв.

Кметът на община Варна – ответник по делото, не се явява и не се представлява в заседанието. От пълномощника му юрисконсулт Д.С. е постъпила писмена молба с. д. № 14444/04.10.2021 г., с която се оспорва изцяло основателността на подадената жалба по съображения, че в община Варна, отдел „Общинска собственост“, била открита процедура по проучване на собствеността върху имота и било изготвено възражение срещу издаването на скица за обстоятелствена проверка до приключването на тази процедура, тъй като имотът имал „белези на общинска собственост“, както и поради обстоятелството, че жалбоподателката не била доказала, че има правен интерес от извършването на административната услуга, тъй като не се била легитимирала пред административния орган като собственик на имота или като носител на ограничени вещни права върху него.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството: Образувано е пред родово и местно компетентния съд въз основа на предявена в преклузивния срок по чл. 149 ал. 2 АПК жалба на процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА по чл. 21 ал. 3 предл. последно АПК.

Относно наличието на мълчалив отказ и спазването на срока за оспорване по чл. 149 ал. 2 АПК решаващият съд съобрази следното: Мълчалив отказ има, когато за административния орган е налице задължение да се произнесе по отправено до него искане, но в законоустановения срок той не стори това. В този смисъл чл. 58 ал. 1 АПК изрично сочи, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ да се издаде актът. В случая за кмета на община Варна е било налице задължение да се произнесе по отправеното до него искане за заверка на приложената към заявлението молба-декларация като удостовери обстоятелството налице ли е акт за общинска собственост за индивидуализирания в молба-декларацията недвижим поземлен имот. Със заявлението административната услуга е поискана като обикновена, което ще рече, че спрямо нея е приложим стандартно установеният срок по чл. 57 ал. 2 АПК за издаване на акта до 7 дни от датата на започване на производството, която по смисъла на чл. 25 ал. 1 АПК е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, при който е подадено. Приложено към случая, това означава, че кметът на община Варна, явяващ се компетентен административен орган по смисъла на чл. 23 ал. 1 АПК, е следвало да извърши поисканата на 07.06.2021 г. административна услуга в срок до 14.06.2021 г. включително.

Като не го е сторил, кметът на община Варна е формирал, считано от 15.06.2021 г. мълчалив отказ по заявлението. Съгласно чл. 149 ал. 2 АПК от тази дата би следвало да започне да тече и преклузивният едномесечен срок за оспорване на мълчаливия отказ, който при това положение би трябвало да изтича на 15.07.2021 г. Според поставения върху жалбата регистрационен номер на община Варна, тя е подадена чрез административния орган чак на 30.07. 2021 г., но в случая не следва да се приеме за просрочена като се има предвид, че самата общинска администрация е въвела заявителката в заблуждение относно срока, в който кметът на община Варна трябва да се произнесе по искането, тъй като върху бланката на заявлението за обстоятелствена проверка изрично е посочено, че услугата по заверка на молба декларация за обстоятелствена проверка се извършва като обикновена за срок от 30 дни, в какъвто смисъл е и качената информация на сайта на община Варна /л.

19 от делото/. Съдът категорично не възприема тезата на общинската администрация, че тази административна услуга се извършва стандартно в 30-дневен срок. След като законодателят изрично е предвидил за извършването й 7-дневен срок като в случая не става въпрос и за регламентираното изключение в чл. 57 ал. 3 АПК, тъй като заверката на молба-декларацията изисква единствено справка в регистрите за общинска собственост дали имотът фигурира там като общински, то именно 7-дневен е срокът, в който услугата трябва да се извърши като обикновена. Независимо от това, след като администрацията е посочила на заявителката друг по-дълъг срок за извършване на услугата /30 дни/, то началната дата, от която следва да започне да се брои едномесечният срок по чл. 149 ал. 2 АПК, трябва да е тази, следваща датата на изтичането на указания 30-дневен срок, или това е 08.07.2021 г., при което едномесечният срок по чл. 149 ал. 2 АПК изтича на 09.08.2021 г. /тъй като 08.08.2021 г. е неделя, почивен ден/. При това положение подадената на 30.07.2021 г. жалба по реда на чл. 152 ал. 1 АПК е в рамките на срока по чл. 149 ал. 2 АПК. Да се възприеме в случая обратното - че срокът по чл. 149 ал. 2 АПК следва да се брои при съобразяване на законно уредения срок по чл. 57 ал. 2 АПК, в който административната услуга поначало подлежи на извършване, а не на посочения от общината срок би следвало да означава неблагоприятните последици от грешките на администрацията да се понасят от гражданите.

По основателността на жалбата съдът прие за установено следното:

С подадено до кмета на община

Варна заявление рег. № АУ056724ВН/07.06.2021 г. жалбоподателката В.С.Д., действаща чрез пълномощника си адвокат Д.П., е поискала да й се завери приложената към заявлението молба-декларация за признаване на право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка досежно ПИ с идентификатор *** с площ 356 кв.м. в гр.

Варна, кв. „Виница“, местност „Акчелар“. Към заявлението са приложени и следните документи: 1/ даденото на адвокат П. нотариално заверено пълномощно рег. № 2261/22.12.2020 г.; 2/ издаденото от директора на Дирекция „Местни данъци” в община Варна удостоверение рег. № МД-Т21005620ВН/01.06.2021 г., според което ПИ*** е деклариран по реда на ЗМДТ от В.С.Д. с декларация вх. № **********/26.04.2021 г. като е заведен с партиден номер 5305Н437602;

3/ актуална скица на имота, издадена от СГКК – Варна, според която този имот е с неустановен собственик и без данни за носители на ограничени вещни права като номерът му по предходен план е 490. Освен изброените документи по делото е представен и приобщен към доказателствения материал и фискалният бон за заплатената по сметка на община Варна такса от 180 лв. за извършване на административната услуга /л. 20, заверено копие на документа/.

Според данните по преписката първото административно-производствено действие, което е предприето по заявлението е почти месец след подаването му, когато на 05.07.2021 г. директорът на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопанска дейност” в община Варна е изпратил до началника на Общинска служба по земеделие – Варна писмо рег. № АУ056724ВН_001ВН/05.07.2021 г. с искане да удостовери има ли постъпили заявления за признаване и възстановяване на правото на собственост върху процесния ПИ *** като е посочил, че по одобрения със заповед № РД-06-7706-319/29.11.2006 г. на областния управител на област с административен център Варна ПНИ на СО „Акчелар“ НИ 782 е с площ 596 кв. м. и е записан на неидентифициран собственик, а впоследствие началникът на СГКК – Варна е издал на основание пар. 4к ал. 8 т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ заповед № 18-7600/12.10.2017 г. за изменението на ПНИ на СО „Акчелар“ в частта за НИ 782, чиято площ е намалена със заповедта на 356 кв.м. при запазване на данните в регистъра на имотите, че е с неидентифициран собственик. Съгласно писмото ПИ *** с актуалната си площ от 356 кв. м. е идентичен с част от НИ 782 по ПНИ на СО „Акчелар“, идентичен с част от ПИ 443 по предходен КП на местност „Акчелар“, записан в регистъра към КП на А.С.Д. на основание нот. акт № 26, т. ХХІ, и с части от ПИ 208 и 357 /стари имотни граници/ по ПКП към ПНИ като имот 208 /стари имотни граници/ е записан в регистъра на имотите към ПКП на ПНИ на лицето Х.В., а имот 357 /стари имотни граници/ – на Н.К.М..

Според съдържанието на приложеното по преписката писмо рег. №

АУ056724ВН_002ВН/05.07.2021 г. до всички тези лица при позоваване на чл.

26 АПК е публикувано по реда на чл. 18а ал. 10 АПК обявление за постъпилото заявление с дата на публикуването 29.06.2021 г. и с валидност на публикацията до 07.07.2021 г.

Наред с това до Д.А.Д., А.А.Д. и

Н.А.Д., които съгласно приложеното по преписката удостоверение изх. № 22226/24.09.2020 г. наред със заявителката В.С.Д. са наследници по закон на записания в регистъра към стария КП на местност „Акчелар“ собственик на ПИ 443 А.С.Д., е било изпратено уведомително писмо рег. № АУ056724ВН_005ВН/29.07.2021 г. за постъпилото заявление за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка.

В отговор на полученото писмо рег.

№ АУ056724ВН_001ВН/05.07.2021 г. началникът на Общинска служба по земеделие – Варна е изпратил до директора на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопанска дейност” в община Варна писмо изх.

№ РД-12-02-1369/1 от 19.07.2021 г., с което го е информирал, че в регистъра на имотите и собствениците към КВС в ОСЗ – Варна няма данни за постъпили реституционни претенции и постановени решения за ПИ ***.

Наред с това началникът на отдел

„Общинска собственост“ в Дирекция „ОСИСД“ при община Варна е изпратил по повод на постъпилото заявление писмо рег. № АУ056724ВН_004ВН/27.07.2021 г. до отдел „Земеделие“ при община Варна, според което за процесния ПИ *** до 01.06.1996 г. не е съставян Акт за държавна собственост, нито за него е извършвано отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. Посочено е още, че от отдел „Общинска собственост“ е изготвено писмо-възражение до СГКК – Варна срещу издаването на скица за имота, тъй като е с белези на общинска собственост. Писмото до началника на СГКК – Варна също е приложено по административната преписка като според поставения върху него регистрационен номер ОСИСД21001233ВН_002ВН/09.03.2021 г. то датира още от 09.03.2021 г. С него началникът на СГКК-Варна е уведомен, че в Дирекция „ОСИСД“ е открита процедура по проучване на собствеността върху ПИ ***, във връзка с което директорът на Дирекция „ОСИСД“ е възразил срещу издаването на скица за извършването на обстоятелствена проверка за собствеността върху имота.

Възприетата въз основа на доказателствения материал по делото фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

По въпроса защо в случая към момента на подаване на жалбата е налице мълчалив отказ на сезирания с искането за извършване на административната услуга административен орган съдът е изразил становище по-горе в мотивите на решението, поради което няма да го повтаря.

Съгласно чл. 170 ал. 2 АПК, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице предпоставките за издаването му. В случая за удовлетворяване на отправеното до кмета на община Варна искане, което е за извършване на административна услуга по смисъла на пар. 1 т. 2 б. „в” ДР ЗА, е необходимо единствено наличието на установен пред административния орган правен интерес на заявителката. Според очертаните със заявлението предметни предели на искането административната услуга е сведена до заверка на приложената към него молба-декларация по чл. 587 ГПК в удостоверителната й част досежно обстоятелството актуван ли е процесният ПИ *** като общинска собственост със съставен за целта акт за общинска собственост.