Определение № 1221 от 10.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1221 гр. София, 09.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20231000500687 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

С разпореждане № 260078 от 6 януари 2023г. по т. д. № 349/2019г.

Софийски градски съд, ТО, 9 състав, е върнал исковата молба вх. № 24551/21.02.2019г. на В. Г. Б. и прекратил производството по делото, по съображения, че не са изпълнени указанията му за отстраняване на нередовности на исковата молба, последно дадени с разпореждане от 12.10.2022г.

Разпореждането се обжалва с частна жалба от ищеца В. Г. Б.. С доводи, чу разпореждането е незаконосъобразно, тъй като е отстранил нередовностите на исковата молба при допуснати технически грешки при изпълнение на указанията на съда, иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Един от ответниците – насрещни страни, с които е възникнало процесуално правоотношение - „Бартер“ ЕООД е оспорил частната жалба с доводи, че неяснотите и противоречията в исковата молба не са отстранени, като въпреки многократно даваните в ущърб на ответника указания към ищеца, изявленията му не позволяват да се очертае ясно предмета на делото, така че да стане ясно и каква защита да се предприеме.

Частната жалба е допустима - подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване, от легитимирана страна и правото на жалба е упражнено с 1 редовна жалба в срок. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

В обобщен вид ищецът В. Б. е посочил, че е цесионер на вземане с длъжник управителят на ответника „АВ Трейдинг“ ООД И. Б., което е било прекратено по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК и обявено в ликвидация. Двамата ответници сключили договор за ипотека на 26.02.2015г. във формата на нотариален акт № 14, том I, рег. № 760, дело № 11/2015г. за обезпечаване на вземане за неустойка по договор от 19.01.2012г. за строителство. Ищецът поддържа, че няма валидно задължение, което да се обезпечи, въпреки това след принудително изпълнение ответникът „Бартер“ ЕООД е придобил принадлежащите на „АВ Трейдинг“ ООД имоти. Постановленията за възлагане били нищожни, тъй като нямало изпълняемо право и тъй като договорът за ипотека е относително недействителен като увреждаща ищеца сделка. Първоначалният петитум е съдът да прогласи относителната недействителност на договора за ипотека, в резултат от което и нищожността на постановленията за възлагане. В отговор на указания на съда за уточняване на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, ищецът е посочил, че поддържа недействителност на ипотечния акт, тъй като няма вземане, което да се обезпечи, договорът за ипотека противоречи на закона и няма основания за сключването му, нищожна била и заповедта за изпълнение, издадена по симулативен процес, а „алтернативно“ сочи, че договорът за ипотека уврежда кредитора. Формулиран е петитум да се прогласи относителна недействителност на договора за ипотека , „алтернативно“ да се установи симулативност на заповедното производство и да обяви нищожност на влязлата в сила заповед за изпълнение. Посочено е, че постановленията за възлагане нямало да ползват ответника „Бартер“ ЕООД. В последваща молба ищецът е уточнил, че „Бартер“ ЕООД е привиден кредитор, тъй като паричното задължение е несъществуващо поради недействителност на сделката, „от една страна сделката е нищожна, от друга е увреждаща“, поради което и искането му може да не се приеме за “алтернативно“, а да е резултат от уважаване на основния иск по чл. 135 ЗЗД и да е свързано с прогласяване на недействителността на извършените от съдебния изпълнител прехвърляния с постановления за възлагане. В две последващи молби (от 05.06.2019г. и от 08.07.2019г. ) е посочил, че поддържа исковата молба за нищожност само за едно от цитираните от него постановления за възлагане с 2 предмет описан апартамент № 13. След връчване на преписи от исковата молба на ответниците и предприемане на процесуална защита и защита по същество срещу нея от страна на „Бартер“ ЕООД (другият ответник е признал иска), в допълнителна искова молба ищецът е посочил, че договорът за строителство, чиято дата била недостоверна, с оглед предмета си не е сключен и в изискуемата от закона нотариална форма.

С определение № 1970/11.05.2020г. исковата молба е върната частично - в частта по исковете за обявяване на нищожността на постановления за възлагане, извън това, визирано в уточнителните му молби, за което е посочил, че поддържа иска си. Със същия акт, като е приел, че е сезиран с иск да обявяване на относителна недействителност на договора за ипотека по смисъла на чл. 135 ЗЗД и иск за нищожност само на едно от постановленията за възлагане, съдът е представил пореден срок на ищеца да уточни исковата си молба, в този случай в частта по иска за нищожност на постановлението за възлагане, като изложи ясни твърдения, подвеждащи се под хипотеза на чл. 26 ЗЗД, както и да уточни твърденията си за симулативност и интереса си от иска и в условията на какво съединяване го предявява.

С молба от 20.06.2020г. ищецът е посочил, че правният му интерес произтича от възстановяване в патримониума на първия ответник на собствеността върху ап. № 13. Развил е съображения, че поради липса на вземане постановлението за възлагане е нищожно, „алтернативно“ материално незаконосъобразно, симулативно е заповедното производство и изпълнителиня процес, и иска за се установи нищожността му, „алтернативно“ материалната му незаконосъобразност.

С разпореждане № 9289/25.08.2020г. СГС е върнал исковата молба на ищеца в частта относно иска за прогласяване на нищожност на постановлението за възлагане. С отменящото го определение №

1183/29.04.2021г. по ч. гр. д. № 224/2021г. на САС, 3 търговски състав, е прието, че не е налице нередовност на исковата молба по този иск, който е с правна квалификация чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, предвид твърденията за привидност на ипотекарния кредитор, относно установяване несъществуването на вземане на „Бартер“ ЕООД за неустойка по договор за изграждане на сграда, сключен на 19.01.2012г., обезпечено с договора за 3 ипотека. САС е посочил и поредността, в която следва да се разгледат исковете – първи посоченият установителен иск, а като евентуален искът по чл. 135 ЗЗД, който предполага действителна правна сделка.

С протоколно определение от 12.10.2022г. СГС е предоставил 14 – дневен срок на ищеца, при, указани неблагоприятни последици при бездействие, да съобрази определението на САС и да конкретизира петитума на исковите си претенции и с оглед частичните прекратявания да посочи точно и ясно какъв е предметът на спора; цитирани са указанията на САС в каква поредност следва да се разгледат исковете. Позовайваки се на определението на САС, СГС е указал на ищеца да посочи и каква симулативност на придобивната сделка поддържа – абсолютна или относителна, като във втория случай посочи коя е придобивната сделка и връзката с привидната. С молба, в дадения срок ищецът е посочил, че иска установяване на несъществуването на вземането за неустойка, обезпечено с договорна ипотека, „предвид привидността на ипотекарния кредитор“. По „отношение на евентуалния иск по чл. 135 ЗЗД“ е посочил, че увреждащата сделка - договорът за ипотека - е сключена при условията на относителна симулация (привидност) с цел страните да прикрият безвъзмездното прехвърляне на ап. № 13, за да не се удовлетвори вземането на кредитора и да се улесни мнимия кредитор да се снабди с изпълнителен лист. Обобщено е от ищеца, че двата иска, въпреки посоченото по-горе в молбата за евентуалния иск, са предявени при условията на „комулативност“. Отново е даден срок на ищеца да уточни „каква симулативност на придобивната сделка претендира“, като е предупреден, че при бездействие производството по иска по чл. 26, ал.

2, предл. пето ЗЗД ще бъде прекратено. С молба от 15.11.2022г. ищецът е посочил, че договорът от 19.01.2012г. за строителство е нищожен поради неспазване на формата за сключването му и негова привидност. Заповедното производство също е симулативно и като кредитор ищецът има интерес да се признае несъществуването на вземането, въз основа на което е предприето принудителното изпълнение, и в резултат на това „собствеността ще се счита принадлежаща на първия ответник“. Посочил е, че „сме изправени пред хипотеза на абсолютна симулация“ – волята на страните е била да се прехвърли безвъзмездно процесният апартамент, а не да се договаря неустойка за неизпълнение на договор.

След становище на ответника „Бартер“ ЕООД, че исковата молба 4 следва да се върне като нередовна, СГС е постановил обжалваното в настоящото производство разпореждане, като е приел, че въпреки указанията на САС ищецът е посочил, че предявява исковете при условията на кумулативност, не е уточнил петитима на исковата претенция по чл. 135 ЗЗД с оглед частичните прекратявания и множество противоречащи си молби, а по отношение на иска по чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД е въвел нови фактически обстоятелства относно липсата на форма.

Връщането на исковата молба е последица от процесуално бездействие на ищеца в резултат от неизпълнението на негово процесуално задължение процесуална тежест поради пропуска да се отстрани в предоставения срок констатираната от съда нередовност. За да субстанцира спорното право, така че съдът да даде правната му квалификация, ищецът следва да изложи всички факти, които биха позволили да се индивидуализира правото и които да оправдаят заявения петитум – искането към съда (чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК).

В случая, с оглед изложеното в обобщен вид развитие на производството и извършените от ищеца и от съда процесуални действия, САС намира, че обжалваното разпореждане подлежи на отмяна. Не са налице основания за връщане на исковата молба като изтъкнатите в разпореждането.

Главните твърдения на ищеца, въпреки използваните правни квалификации, необвързващи съда, се отнасят до несъществуване на обезпеченото вземане, оттук до липса на изпълняемо право и до лишено от правно основание прехвърляне с акт на съдебния изпълнител - постановление за възлагане, извършено в полза на привиден кредитор. Между обстоятелствата, на които се основава исковата претенция и искането, с което е сезиран съдът, ищецът допуска противоречия с подаването и на многобройни уточнителни молби в отговор на разпорежданията на съда.

След отмяната на разпореждането за частично връщане на исковата молба и предоставения на ищеца срок за уточняването на исковете, се налага извод, че търсената защита почива на твърдения за несъществуване на обезпеченото с ипотека вземане за неустойка, което се оспорва както поради привидност на договора за строителство, така и поради липса на форма за сключването му (на която ищецът се е позовал в допълнителната искова молба ). Естеството на търсената защита логично налага разглеждане първо на отрицателния установителен иск, с който ищецът отрича едно вземане, позовавайки се на 5 недействителност на договора, от който то произтича, а при отхвърлянето му разглеждане на иск, с който се иска обявяване на относителна недействителност на договор, която предпоставя действителна правна сделка.

Изхождайки от последното принципно правно положение и въз основа на изложените от ищеца, чрез представителя му по пълномощие, обстоятелства, в разглежданата хипотеза се налага извод, че ищецът всъщност не твърди наличие на действителна правна сделка по отношение на договора за ипотека, сключен с нотариален акт, и не иска обявяването й като недействителна по отношение на себе си по реда на чл. 135 ЗЗД (което, както се посочи, предполага действителна сделка), въпреки посочването, че сделката е увреждаща и противоречащи на твърденията му искания за „прогласяване на относителната й недействителност“. С многобройните молби и въвеждане на различни правни институти и твърдения за правните последици на крайните актове в заповедното производство и в последвалото и приключило принудително изпълнение, генерално ищецът счита, че договорът за ипотека е нищожен поради липса на вземане, което да обезпечава. Не може да се приеме, че е изразена воля за предявяване и на иск за разкриване на симулация по чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Позоваването на „привидност“ е относно качеството на кредитора, комуто са възложени имоти в изпълнителното производство, с което се свързва и твърдяната „нищожност“ на възлагателните постановления поради материална незаконосъобразност на изпълнителния процес. Във връзка с дадените от ищеца правни квалификации на исканията към съда следва да се съобрази и, че поначало алтернативното обективно съединяване на искове е недопустимо поради неопределеност на петитума на исковата молба, а е налице, когато ищецът предоставя на съда да разгледа и уважи един от съединените искове – да уважи било единият, било другият иск като спорните предмети са с равностойно за него значение, напр. при алтернативни задължения или при няколко конкуриращи се притезания или конкуриращи се основания, от които произтича едно и също право.