Определение № 102 от 08.04.2024, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 70/2024
- Вид
- Определение № 102
- Подписан
- 08.04.2024
- В сила
- 08.04.2024
- Състав
- МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА, БИСЕРА БОЯНОВА МАКСИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 102 гр. Търговище, 08.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРЯНА СТ. П. като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. П. Въззивно частно гражданско дело № 20243500500070 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба на от М. Л. Л. с ЕГН **********, процесуален представител на С. А. Й. против определение № 75 от 09.02.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 398/23 по описа на Районен съд – Попово, с което съдът е допълнил № определение 462/16.10.2023 г. и е присъдил възнаграждение за оказаната правна помощ на длъжника по делото, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., в размер на 50 лв.
В жалба се излагат съображения, че определението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Приложимата според жалбоподателя уредба, въз основа на която следва да се определи възнаграждение за оказаната правна помощ е Наредба № 1 от 9 юли, 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по-конкретно чл.
7, ал. 7. Цитираната норма предвижда възнаграждението за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение, да бъде определено по правилата на ал. 2, или в случая, възнаграждението следва да е в размер на 400 лв. Моли, постановеното определение да бъде отменено, като му бъдат присъдено допълнително възнаграждение, в размер на 350 лв.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като 1 съобрази доводите, изложени в частната жалба, счита, че подадената частна жалба е допустима, но неоснователна.
По фактите съдът съобрази следното:
Пред РС – Попово е образувано ч.гр.д. № 398/23г., по подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК от „Софийска вода” АД гр. С., против длъжника С.
А. Й. от гр.Попово. По делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 180/14.07.2023 г. От страна на длъжника е депозирано възражение по чл.414 от ГПК против заповедта. С оглед на това, съдът е указал срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането му.
Такъв иск не е бил предявен и заповедният съд е обезсилил издадената заповед. В последствие е подадена молба за изменение на определението, в частта относно разноските от адв.Михаил Л. от АК-С., който е оказал безплатна правна помощ на длъжника С. А. Й., с искане да му бъде присъдено възнаграждение в размер на 480.00лв., определено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. Съдът с атакуваното определение е присъдил възнаграждение, в размер на 50 лв., позовавайки се на Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, и Наредбата за заплащането на правна помощ.
От правна гледна точка съдът съобрази следното: В образуваното пред РС – Попово заповедно производство, длъжникът против когото е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение е упражнил правото си на защита, депозирайки възражение против издадената заповед по реда на чл.414 от ГПК. В това производство е бил представляван от процесуален представител, който съгласно приложения договор за правна помощ е оказал такава, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Безспорно е, а и съдебната практика е категорична, че в производството по издаване на заповед за изпълнение, при обезсилване на последната, има право на разноски, които в повечето случаи са възнаграждение за упълномощения адвокат.
Жалбоподателят твърди, че възнаграждението следва да бъде определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, но настоящият състав счита, че приложимата в случая разпоредба е чл. 6, ал. 5 – други молби. Съображенията са във връзка с характера на производството по издаване на заповед за изпълнение и депозиране на възражение против така издадената заповед.
Възражението е предпоставка за образуване на исково производство, в което 2 по същество да се установи съществуването и размера на вземането. И поради това, размерът на претенцията, няма пряко отражение върху размера на разноските. Предвидената в Наредбата хипотеза на чл. 7, ал. 7, урежда реда за заплащане на разноските на заявителя. По отношение на тези, сторени от длъжника при депозиране на възражението по чл.414 от ГПК, няма изрична разпоредба. Размерът на възнаграждението следва да се определи, като за основа се вземе предвид най-близката по аналогия, с оглед конкретните дейности, извършвани от адвоката в това производство. Доколкото същинската защита на длъжника относно вземането и неговия размер, ще бъде осъществена при предявяване на иск за установяването им, а при депозиране на възражението по чл. 414 от ГПК, дейността не е свързана с предварителна обосновка и подготовка, то най- близка по смисъл и обем работа е посочената в чл. 6, т. 5 от НМРАВ, а именно изготвяне на други молби, за което минималният размер на възнаграждението е в размер на 200 лв.
В заповедното производство дейността процесуалния представител на ответника се изразява в изготвяне на писмено възражение, което често е бланкетно и не се излагат никакви факти и обстоятелства относно вземането, съгласно изискванията на закона. Това е така и в конкретния случай, като е посочено единствено, че длъжникът не дължи изпълнение, оспорва се претенцията по основание и размер, както и като погасена по давност. Не се излагат никакви основания, не се излагат и факти във връзка с правоотношението между страните, от които да се направи извод, че работата на процесуалния представител в случая е била по-задълбочена при проучването на делото.
При определяне на възнаграждението и при възражение за неговата прекомерност преценка се свежда до неговата цена. Като възнаграждението следва да е съответно на тези критерии. Тълкуванията на ВКС са в посока, че прекомерност е налице тогава, когато е установено несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. Практика относима и към заповедното производство. В случая обаче, съдът се позовава на решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г., по дело С – 438/22, съгласно което националният съд следва да откаже да приложи съответната правна уредба, когато се установи, че наредба, която 3 определя минималните размери на адвокатските възнаграждения, и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи и/или нарушава забраната по чл. 101, параграф 1 ДФЕС, по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, в т.ч. когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение или когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В най-новата си практика, относима и към конкретния казус, ВКС приема, че с оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда (определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч.т.д. № 1345/2023 г., І т.о., Определение № 628 от 5 15.03.2024 г. на ВКС по т.д. № 765/2023 г., II т.о., определение № 563/11.03.2024г. на ВКС по ч.т.д. № 188/2024г., ІІ т.о. и др.), но могат да служат като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на свършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Предвид горното, съдът намира, че за оказаната на длъжника правна помощ по реда на чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗА, по ч.гр.д. № 398/23 на РС – Попово, на адвокат М. Л. Л. следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лв.
Настоящият състав не споделя изводите на първата инстанция, че приложима в случая норма, следва да е Наредбата за заплащане на правната помощ, доколкото тази наредба урежда други отношения при допускане и назначаване на правна помощ от орган на власт.
Предвид горното, определението на първата инстанция следва да бъде допълнено, като на адв. Л. бъде присъдено допълнително възнаграждение, в размер на 50 лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 75 от 09.02.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 398/23 по описа на Районен съд – Попово, както следва :
4
ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление - гр.С., 1618, район „Красно село“, Бизнес център Интерпред Цар Борис, бул.“Цар Борис III“ №159, ет.2 и 3, тел.080012121, представлявано от Васил Тренев ДА ЗАПЛАТИ на адв. Михаил Л. Л. от АК-С., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността - гр.С., ул.“Гургулят“ №31, офис-партер, ДОПЪЛНИТЕЛНО възнаграждение в размер на 50.00 лв., за оказаната на С.
А. Й., ЕГН **********, безплатна правна помощ по ч.гр.д. № 398/2023г. по описа на РС – Попово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5