Определение № 352 от 26.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 352 гр. София, 26.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20251100608559 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.341,ал.2, във вр. с чл.243,ал.8, във вр. с ал.7 от НПК.

Образувано е въз основа на въззивна частна жалба, депозирана от В. А.

М. и Г. И. М. чрез повереникът им адвокат П.А. против Определение № 4694 от 14.11.2025 година, постановено по ЧНД № 16019/2025 година, с което по реда на чл.243,ал.1 от НПК Софийски районен съд е оставил без разглеждане частната жалба на В. М. и Г. М. срещу Постановление на Софийска районна прокуратура от 15.10.2025 година по досъдебно производство № 5130/2021 година на СДВР, с което е било прекратено наказателното производство.

Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност и неправилност на определението на районния съд, касателно изводите му, че М.и нямат правен интерес да обжалват постановлението за прекратяване.

Съдът, запознавайки се с доводите в жалбата, с доказателствата, с характера на обвинението, за което се провежда наказателното производство и със Закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално-допустима, тъй като е подадена в срок от активно-легитимирана страна.

„По същество“ разгледана, жалбата е основателна.

Съображенията на въззивната инстанция са следните:

Преди да направи бърз хронологичен прочит на фактите, имащи отношение към въззивната проверка съдът ще акцентира върху правната природа на производството по проверка от съда на прокурорско постановление за прекратяване на досъдебно производство.

Съдът в производство по чл. 243, ал. 1 НПК няма правомощията да дава указания на прокурора какво именно обвинение да повдигне.

Правомощията на съда се свеждат до това само да контролира 1 законосъобразността и обосноваността на постановлението и ако установи, че има данни за престъпление и прокурорът не е повдигнал обвинение той трябва да върне делото на прокурора с указания последният да извърши действия по разследването. Съдът няма процесуалната свобода да „нарежда“ повдигането на конкретно обвинение, което според него е трябвало да бъде повдигнато, тъй като това е изключителна компетентност именно на прокурора. Единствено е възможно съдът да посочи, че са налице според него данни за повдигане на обвинение по определен състав, но това само при положение, че е свързано с указания да бъдат извършени действия, които са необходими за установяване на обективната истина, включително да повдигне обвинение, ако са налице данни. Прокурорът има правомощия за повдигане на точното обвинение, съобразно събраните доказателства, докато съдът констатира дали има достатъчно основания за някакво обвинение. Така съдът контролира дали са спазени процесуалните правила и дали постановлението е обосновано, а не директно да формира обвинението.

Зaĸoнoвaтa ĸoмпeтeнтнocт нa cъдa пo yпpaжнявaнe нa пocлeдвaщ ĸoнтpoл въpxy oбocнoвaнocттa и зaĸoнocъoбpaзнocттa нa пocтaнoвлeниeтo зa пpeĸpaтявaнe ce изpaзявa в извъpшвaнe нa пpoвepĸa дaли извoдитe нa пpoĸypopa пoчивaт нa пълeн, коректен, обективен и правдив aнaлиз нa cъбpaнитe дoĸaзaтeлcтвa и същевременно дали пpoвeдeнoтo до този момент paзcлeдвaнe e oбeĸтивнo, вcecтpaннo и пълнo, т.е. събрани ли са всички възможни доказателства.

Съдът нe бивa дa иззeмвa фyнĸциитe нa oбвинeниeтo пo cъбиpaнeтo и пpoвepĸaтa нa дoĸaзaтeлcтвaтa, не бива да указва нa ĸoгo дa бъде повдигнато oбвинeние, какъв да бъде резултата, нито, което е важно за този случай да посочи какво по вид обвинение следва да бъде повдигнато.

Отмяна на постановлението е допустима само, когато съдът прецени, че трябва да бъде извършено конкретно друго пpoцecyaлнo дeйcтвиe, ĸoeтo би могло дa дoвeдe дo различен пpaвeн peзyлтaт от прекратяването на досъдебното производство.

Досъдебното производство е водено единствено за престъпление по чл.227Д,ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК за това, че на неустановени дати преди 10.07.2020 година в град София, управител и представляващ кооперация „Обединени български имоти“ е правил лични, семейни или други разходи, очевидно неприсъщи и несвързани с дейността на кооперацията и несъобразени с имущественото състояние на кооперацията, поради което и е била обявена в несъстоятелност и от това са последвали щети за кредиторите й.

Първичният състав, този на чл.227Д,ал.1,т.2 НК предвижда наказателна отговорност за търговец, който е пpaвил лични, ceмeйни или дpyги paзxoди, oчeвиднo нeпpиcъщи и нecвъpзaни c дeйнocттa и нecъoбpaзeни c имyщecтвeнoтo мy cъcтoяниe, пopaди ĸoeтo e oбявeн в нecъcтoятeлнocт и oт тoвa ca пocлeдвaли щeти зa ĸpeдитopитe.

В алинея трета, която е актуалната за това обвинение е предвидена идентична наказателна отговорност и за лицaтa, ĸoитo yпpaвлявaт и 2 пpeдcтaвлявaт тъpгoвcĸoтo дpyжecтвo или ĸooпepaциятa, aĸo те извъpшaт или дoпycнaт дa ce извъpшaт пocoчeнитe в cъщaтa aлинeя дeяния.

В случая проверката е за това дали съответният представляващ е пpaвил лични, ceмeйни или дpyги paзxoди, oчeвиднo нeпpиcъщи и нecвъpзaни c дeйнocттa на кооперацията и нecъoбpaзeни c имyщecтвeнoтo cъcтoяниe на кооперацията, пopaди ĸoeтo тя - кооперацията e oбявeна в нecъcтoятeлнocт и oт тoвa ca пocлeдвaли щeти зa ĸpeдитopитe.

Така структурирана разпоредбата изисква причиняване на вреди, т.е. въвежда наличието на пострадали лица, /иначе деянието няма да е съставомерно/, но и урежда особеното качество на тези лица. Те трябва да са кредитори за юридическото лице или кооперацията, които да са увредени от действията на търговеца.

Установените до този момент в производството факти сочат, че В. и Г.

М.и в периода месец август 2009 година до месец август 2015 година са внасяли под формата на давани заеми суми в кооперация „Обединени български имоти“ с очакването за редовно получаване на рента, /лихва/ от тези суми. От заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза се установява, че М.и в посочения период са дали в заем на кооперацията сумата от 1 676 000 лева. Вещото лице определя като дължим, невърнат остатък от тази сума 118 202,68 лева.

От това следва, че между М.и и кооперация „Обединени български имоти“ са сключвани договори за заем с някакви скрити клаузи за дялово участие в кооперацията, но все пак договори за заем, които на М.и придава качеството на кредитори, а на кооперацията качеството на изпълнител.

Това фактически означава, че при обвинение по чл.227Д,ал.3, във вр. с ал.1 от НК те придобиват качеството „пострадал“, доколкото пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени и неимуществени вреди от престъплението. А както по-горе съдът коментира, съставомерността на престъпление по чл.227Д задължително очаква да е причинена имуществена вреда на кредитора на съответния търговец или кооперация, в противен случай няма да е съставомерно деяние.

Първоинстанционният съд е приел, че М.и не са имали качеството на кредитор, поради което и не са пострадали от престъплението, следователно нямат правен интерес да атакуват постановлението за прекратяване на наказателното производство. Тези негови неправилни изводи са довели до това съдът изобщо да не обсъжда има ли данни за извършено престъпление, кога евентуално е осъществен престъпен състав и от там да провери заключенията на прокурора, че давността за наказателно преследване е изтекла. Трябва да се посочи, че подобно разбиране не откриваме и в атакуваното постановление за прекратяване, където прокурорът е приел, че те са кредитори и са претърпели вреди, но давността за наказателно преследване е била вече изтекла. Вярно, че съдът не е обвързан с разбирането на прокурора има ли пострадал или не, но в случая становището на въззивната инстанция съвпада с това на държавното обвинение по този въпрос. В. А. М. и Г. И. М. при тази конструкция на обвинението имат правен интерес да атакуват 3 постановлението за прекратяване на наказателното производство на прокурора.

Недопустимо би било обаче въззивната инстанция да замести първоинстанционния съд в анализа на доказателствата и в коментара „по давността“, тъй като това би лишило заинтересованите страни от възможността за последващ правораздавателен контрол, т.е. би ги поставило в ситуация да получат едноинстанционен отговор на тези въпроси, без ход за защита.

Единственият възможен резултат е отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на Софийски районен съд с указания за произнасяне „по същество“ по основанията за прекратяване на наказателното производство.

Воден от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4694 от 14.11.2025 година, постановено по ЧНД № 16019/2025 година, с което по реда на чл.243,ал.1 от НПК Софийски районен съд е оставил без разглеждане частната жалба на В. М. и Г. М. срещу Постановление на Софийска районна прокуратура от 15.10.2025 година по досъдебно производство № 5130/2021 година на СДВР, с което е било прекратено наказателното производство.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване с поместените по-горе указания.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 352 гр. София, 26.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20251100608559 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.341,ал.2, във вр. с чл.243,ал.8, във вр. с ал.7 от НПК.

Образувано е въз основа на въззивна частна жалба, депозирана от В. А.

М. и Г. И. М. чрез повереникът им адвокат П.А. против Определение № 4694 от 14.11.2025 година, постановено по ЧНД № 16019/2025 година, с което по реда на чл.243,ал.1 от НПК Софийски районен съд е оставил без разглеждане частната жалба на В. М. и Г. М. срещу Постановление на Софийска районна прокуратура от 15.10.2025 година по досъдебно производство № 5130/2021 година на СДВР, с което е било прекратено наказателното производство.

Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност и неправилност на определението на районния съд, касателно изводите му, че М.и нямат правен интерес да обжалват постановлението за прекратяване.

Съдът, запознавайки се с доводите в жалбата, с доказателствата, с характера на обвинението, за което се провежда наказателното производство и със Закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално-допустима, тъй като е подадена в срок от активно-легитимирана страна.

„По същество“ разгледана, жалбата е основателна.

Съображенията на въззивната инстанция са следните:

Преди да направи бърз хронологичен прочит на фактите, имащи отношение към въззивната проверка съдът ще акцентира върху правната природа на производството по проверка от съда на прокурорско постановление за прекратяване на досъдебно производство.

Съдът в производство по чл. 243, ал. 1 НПК няма правомощията да дава указания на прокурора какво именно обвинение да повдигне.

Правомощията на съда се свеждат до това само да контролира 1 законосъобразността и обосноваността на постановлението и ако установи, че има данни за престъпление и прокурорът не е повдигнал обвинение той трябва да върне делото на прокурора с указания последният да извърши действия по разследването. Съдът няма процесуалната свобода да „нарежда“ повдигането на конкретно обвинение, което според него е трябвало да бъде повдигнато, тъй като това е изключителна компетентност именно на прокурора. Единствено е възможно съдът да посочи, че са налице според него данни за повдигане на обвинение по определен състав, но това само при положение, че е свързано с указания да бъдат извършени действия, които са необходими за установяване на обективната истина, включително да повдигне обвинение, ако са налице данни. Прокурорът има правомощия за повдигане на точното обвинение, съобразно събраните доказателства, докато съдът констатира дали има достатъчно основания за някакво обвинение. Така съдът контролира дали са спазени процесуалните правила и дали постановлението е обосновано, а не директно да формира обвинението.