Решение № 18 от 08.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

София, 08.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 14-ти въззивен състав в публичното заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ

АНГЕЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕМИЛ ДЕЧЕВ мл. съдия ПАВЕЛ ПАНОВ при секретаря Б. Гешева и с участието на прокурор Кр. Кирилов, като разгледа докладваното от мл. съдия Панов в. н. о. х. д. № 4760/2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С решение от 20.06.2018г. на СРС, НО, 110-ти състав по НОХД 8878/2017г. обвиняемият Б.Л.Х., ЕГН **********,***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи, с адрес: град София, ж.к.********вх.Г, ет.********е признат за ВИНОВЕН в това, че на 16.09.2016 г. около 08.00 часа в гр.София, по бул. „Черни връх ”, с посока на движение от кв.”Драгалевци” към Околовръстен път, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ровър 200”, с per. №********, след употреба на наркотични вещества, а именно кокаин , което е високорисково наркотично вещество, съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, установено със съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза с изх. № И-8462/18.10.2016 г. на Военномедицинска Академия - София, поради което и на основание чл.343б, ал. 3 НК и чл. 78а, НК го е освободил наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000,00 лева. Със същото решение на основание чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 343г, вр. чл. 3436, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК на обвиняемия Б.Л.Х. /с установена самоличност/ е наложено и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от девет месеца, считано от влизане на решението в сила, като на основание чл. 59, ал. 4 НК приспада при изпълнение на това наказание времето, през което обвиняемият е бил лишен по административен ред от упражняване на това право, считано от 20.09.2017 г.

Срещу посочения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от адв. К., защитник на Б.Х., в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Сочи, че не е спазен редът, установен в Наредба №30/2001 за реда за установяване на упойващо вещество у водач на МПС. Сочи, че не е следвало да се кредитира изготвената СХТЕ. Правят се оплаквания и във връзка с наложеното наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 9 месеца. Моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да признае обвиняемия за невинен, алтернативно – да го върне на друг състав на СРС, или да отмени, алтернативно да намали, наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС. В допълнение към въззивната жалба се излагат аргументи, че е нарушена Наредба №30 от 2001, доколкото на обвиняемия не са взети 40 мл. кръв за изследването. Счита, че не са събрани доказателства, които да доказват, че подсъдимият е управлявал МПС под въздействието на наркотични вещества и че същият е бил повлиян от такива.

На основание чл. 327 от НПК въззивният съд прецени, че вярното решаване на делото не налага събиране на гласни, писмени или веществени доказателства и разпит на подсъдимия.

В съдебното заседание пред въззивния съд служебният защитник на подсъдимия поддържа така депозираната въззивна жалба. Сочи, че протоколът за медицинско изследване за употреба на алкохол и/или друго упойващо вещество не е подписан от лекар, съответно следва да се изключи от доказателствата по делото. Излага оплаквания, че е нарушен редът, предвиден в Наредба №30/2001г, доколкото на подсъдимия са взети 10 милилитра кръв, а не 40 милилитра. Навеждат се доводи, че за да е съставомерно деянието по посочената от обвинението правна квалификация е необходимо да се докаже, че употребата на наркотично вещество е повлияла на дееца. Пледира подсъдимият да бъде оправдан.

Подсъдимият в своя защита поддържа казаното от адв. К..

Прокурорът от Софийска градска прокуратура излага доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че обвинението се подкрепя от събраните доказателства в хода на наказателното производство. Пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение.

В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.

Софийският градски съд, като обсъди доводите, описани в жалбата, както и тези изложени в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, намира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение поради следните съображения:

Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени подробно и задълбочено в мотивите към присъдата. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за правилното решаване на делото. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие съдът е положил усилия за разкриване на обективната истина. След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от контролираната инстанция :

На

16.09.2016 г. около 08.00 ч. обвиняемият Б.Л.Х. управлявал моторно превозно средство - л.а. „Ровър 200”, с per. № ******** в гр. София, по бул. „Черни връх ”, с посока на движение от кв. „Драгалевци” към „Околовръстен път“, след като не повече от 12-24 часа преди това употребил кокаин и реализирал ПТП. Служителите на МВР Ц.Г., Т.В.и Е.А., които били на смяна в този ден и имали за задача да посещават тежки ПТП, получили сигнал от дежурната част на СДВР и били изпратени на ПТП, настъпило на бул. „********.

Били уведомени, че водачът на лек автомобил, участвал в произшествието е пострадал и е откаран във ВМА. Там установили, че водачът на л.а. „Ровър 200”, с per. № ******** се казва Б.Х., както и че същият е виновен за настъпване на ПТП. Същият бил изпробван с техническо средство „DRUG CHECK 3000“, което отчело положителен резултат за кокаин. На място от обвиняемия Х. били взети кръв и урина за токсикологично изследване, които дали положителен резултат за наличие на кокаин в организма на лицето.

Към 16.09.2016 г. обвиняемият Б.Л.Х. не бил осъждан и не бил освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а НК.

Така възприетата фактическа обстановка въззивният съд, подобно на контролирания, изведе от показанията на свидетелите А. и Г. (ползвани от съда на основание чл. 378, ал. 2 НПК), показанията, дадени в съдебна фаза от свидетелката П., заключението на СХТЕ, справка за съдимост, АУАН от 16.09.2016 г., талон за медицинско изследване, справка картон за водача, ЗППАМ от 20.09.2016 г., извлечение от книга за регистрация на лицата за медицински преглед по реда на Наредба № 30/2001 г., протокол за взимане и предаване на проби за химическа експертиза в токсикохимична лаборатория.

Настоящият състав следва да отбележи, че има несъществено разминаване във фактическата обстановка, която контролираният съд и настоящият състав приемат за установена. Противно на приетото от СРС, че обвиняемият Б.Л.Х. бил отведен от пристигналите на мястото на ПТП служители на СДВР - св. Е.С.А. и св. Ц. Д. Г. във ВМА, настоящият състав намира, че такива обстоятелства не се установяват от наличните по делото доказателства и доказателствени средства. Разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели А. и Г. не съобщават факти, които да подкрепят така възприетата фактическа обстановка от СРС. Служителите на СДВР съобщават, че са установили водача на лек автомобил „Ровър 200”, с per. № ******** във ВМА, а не изнасят информация същият да е бил откаран от тях в лечебното заведение, както е приел първоинстанционният съд. Въпреки това въззивният съд намира разминаването между обективно установеното от доказателствената съвкупност и възприетото от СРС за несъществено и съответно не намира основание за извеждане на правни изводи, различни от приетите от първоинстанционния съд.

Събраните по делото доказателства са обсъдени пълно и всеобхватно от първостепенния съд, същите са анализирани правилно, поради което въззивният съд намери, че не следва да бъдат преповтаряни. Обосновано районният съд е основал фактическите си изводи на показанията на разпитаните свидетели в хода на досъдебното производство, съответно на свидетелката П., разпитана в съдебната фаза. Правилно са кредитирани приложените по делото писмени доказателства и заключението на изготвената експертиза, които допълват и подкрепят гласните доказателства и изясняват в пълнота фактите по делото.

От заключението на СХТЕ и уточненията направени от вещото лице в хода на разпита му пред първоинстанционния съд, се установява употреба от Х. на наркотичното вещество кокаин чрез наличие на специфични метаболитни в кръвната проба, както и на свободен (неметаболизирал) кокаин в урината на лицето. Установява се, че наркотичното вещество е употребено не повече от 12-24 часа от взимане на пробата. Вещото лице посочва, че за проверка за наличие на наркотик в кръвта е необходимо да се използва между 2-3 милилитра кръв. От разпита на вещото лице се установява, че ефектът на наркотично вещество върху човек зависи от самия организъм, от приетата доза, като може да варира в рамките дори на един ден.

От приложеното по делото копие на книга за регистрация на лицата за медицински преглед по реда на Наредба №30/2001г. на МЗ, МВР и МП се установява датата на взимане на пробите от обвиняемия Х., техният номер, както и лекарят, който ги е взел.

От протокол за взимане и предаване на проби за химическа експертиза в токсикохимична лаборатория се установява датата и часа на предаване на пробите за изследване.

Направеното оплакване от страна на защитата, че не са спазени правилата, описани в Наредба №30/2001 за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства и съответно, че е кредитирана изготвената химическа експертиза, съдът намира за неоснователно. Следва да се има предвид, че тезата, обуславяща доказуемостта на употребата на наркотични вещества или техни аналози по чл.

343б, ал. 3 от НК само чрез процедура по цитираната наредба не може да бъде споделена. В разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК липсва обективен признак надлежен ред на установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, който е предвиден от законодателя в диспозицията на чл. 343б, ал. 1 от НК относно концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства. Ето защо е недопустимо процесът на установяване на обективната истина да бъде ограничен от административни разпоредби. Обратното би поставило целият доказателствен инструментариум на НПК в субсидиарно положение без легално основание и би въвело извънпроцесуален критерий за селекция на доказателствените източници, който се конфронтира с принципните правила на чл. 102, чл. 104, чл. 105, чл. 106 и чл. 107 от НПК. В този смисъл е Решение № 126 от 5.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 540/2019 г., II н. о., НК. Поради това правнорелевантните факти, относими към състава на престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК, могат да се установяват с всички допустими доказателствени средства. В този смисъл е необходимо да се установи, че е взета кръв и урина от обвиняемия, които да са годни за изследване, като в хода на изготвена експертиза същите дават положителна проба за наличие на наркотични вещества. Неспазването на някое от изискванията на цитираната наредба само по себе си не е причина на формално основание да се приеме, че е опорочена годността на изследването.

В случая обаче, следва да се посочи, че не са допуснати нарушения при взимането и изследването на пробите от обвиняемия, които да водят до негодност на извършеното изследване. В случая защитата твърди, че съгласно чл.11, ал.2 от Наредба №30/2001 следва да се вземат 40 милилитра кръв. Вярно е, че съгласно протокол за взимане и предаване на проби, находящ се на лист 76 от делото, от подсъдимия са взети около 10 милилитра кръв. Това обстоятелство обаче не влияе на годността на изследването, съответно не се отразява на получения резултат. Разпитан в съдебно заседание, вещото лице А. посочва, че за изследване на кръвта на обвиняемия за наличие на наркотици са се използвали едва около 2-3 милитра общо. Нито в самата експертиза, нито в разпита си пред СРС вещото лице е заявило, че взетата кръвна проба е негодна или недостатъчна.

Разпечатката съдържа 32 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad350e8f-d287-4518-95fe-669e0d985802