Решение № 112 от 08.07.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Кърджали, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20265140200353 по описа за 2026 година Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия * № ******, издаден от ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 200,00лв.(102,26 евро) на Я. Г. С. за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система № ****** на ******г. в 17.23ч. в гр.Кърджали до завод „******“ в посока към ******, с МПС лек автомобил ****** ****** с рег.№ ******, при разрешена скорост 50км/ч. е установена скорост от 71км/ч.- нарушение на чл.21 ал.2 вр.чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Я. Г. С., която счита атакуваният електронен фиш за незаконосъобразен и моли съда да го отмени поради следните съображения: допуснато нарушение на принципа нон бис ин идем; допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо технически грешки и противоречиви данни в обжалвания фиш и в отчетената скорост от АТСС; наложената глоба е незаконосъобразна, тъй като е определена при условията на повторност без да има правно основание за това. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразен електронния фиш като им се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се 1 явява, но се представлява от повереник, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени изцяло обжалвания електронен фиш като претендира разноски по делото съгласно приложения договор.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Чрез началник сектор ПП- Кърджали, оправомощен с изрична заповед, е представил подробно писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна и излага съображения за законосъобразност на електронния фиш. Моли съда да потвърди електронния фиш, а жалбата на Я. Г. С. да бъде отхвърлена като неоснователна. Постъпила е молба и от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди електронния фиш като претендира юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На ******г. служител в сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВРКърджали, бил на работа. Този ден работел с уред за контрол на скоростта, представляващ ****** с № ******, който бил разположен гр.Кърджали до завод ****** (***) и засичал автомобилите с посока на движение от с.Калинка към ******. В 17.23ч. средството за видеоконтрол отчело превишена скорост от лек автомобил марка ****** ****** с рег.№ ****** от 71км/ч., след приспаднат толеранс от 3км./ч., при ограничение от 50км/ч. в населено място.

След обработване на информацията от заснемането бил издаден атакуваният електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на Я. Г. С. като собственик на МПС-то. В описателната част на електронния фиш е посочено движение с установена скорост от 71км/ч. след приспаднат толеранс от минус 3км/ч., при условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ */******, съставляващо нарушение на чл.21 ал.2 вр.чл.21 ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.4 вр.ал.1 т.3 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 200лв.(102,26 евро).

По делото е прието като доказателство и Електронен фиш за налагане на глоба серия * № ****** издаден от ОДМВР- Кърджали за 2 нарушение установено с АТСС на ******г. в 17,23ч. в гр.Кърджали до завод „******“ в посока към ******, с МПС лек автомобил ****** ****** с рег.№ ******, при разрешена скорост 50км/ч. е установена скорост от 71км/ч., което е нарушение на чл.21 ал.2 вр.чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата, с който е наложено на основание чл.189 ал.4 вр.чл.181 ал.2 вр.ал.1 т.3 от ЗДвП наказание глоба в размер на 200лв.(102,26 евро). Този електронен фиш е връчен и е обжалван, но няма данни да е анулиран.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от веществените доказателствени средства- снимка № ******/******, в която е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационния му номер, датата и точния час на нарушението, както и мястото на нарушението с име GPS координати, както и писмените доказателства- Данни за първоначална регистрацията, в която жалбоподателят е посочен като собственик на превозното средство; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство или Система рег.№ ****** от ******г., Протокол от проверка № ******/ ******.; Списък от ******г.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване от 07.09.2017г. ведно с приложение; Преглед на одобрен тип средство за измерване от 30.03.2020г.; Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ****** издаден от ОДМВР- Кърджали; Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ****** издаден от ОДМВР- Стара Загора, Списък с намерени фишове- 3 броя, както и другите приети писмени доказателства по делото. От тези доказателства ведно със становището дадено от началник на сектор „ПП“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, който е оправомощен от административнонаказващия орган със Заповед № ******/ ******г., се установява, че използваната АТСС е била одобрена по реда на Закона за измерванията и е преминала последваща проверка съгласно чл.4 от Наредба № 8121з- 532 от 12.05.2015г.

От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е процесуално допустима, тъй като по делото са представени данни за датата на връчването на обжалвания електронен фиш, видно от които е спазен срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/ч. А чл.21 ал.2 от Закона за движението по 3 пътищата казва, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.

Процесният случай е описан именно като превишение на установена скорост за населено място от 50км/ч. Видно от атакувания електронен фиш мястото на нарушението е в гр.Кърджали. Тъй като е отчетено превишаване на допустимата скорост за движение в населено място с 21 км/ч., е приложена санкционната разпоредба на чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е от 21 до 30 км/ч. В случая от събраните по делото доказателства се установи, че на ******г. с лекия автомобил ****** ****** с рег.№ ****** е извършено административно нарушение от жалбоподателя. На процесната дата и място Я. С. като водач на моторното превозно средство се е движила с 71 км/ч. и така е превишила допустимата скорост за движение в населено място, нарушавайки забраната на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Независимо от горното, настоящата инстанция намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен, поради следните съображения:

На първо място- при съпоставяне на издадения Електронен фиш серия * № ****** с обжалвания Електронен фиш серия * № ******, съдът констатира, че е налице пълно тъждество на фактите, предмет на двата санкционни акта. Касае се за идентична по време, място и авторство фактология осъществена от Я. Г. С. на ******г. в 17,23 часа в гр.Кърджали до завод ****** при управление на лек автомобил ****** ****** с рег.№ ******, с превишена скорост, която фактология покрива признаците на нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.24 ал.1 т.6 от НПК прокламира принципа „non bis in idem“, според който никой не може да бъде преследван и съден два пъти за едно и също престъпление. Тази норма на основание чл.84 от ЗАНН е приложима и в производството по търсене на отговорност по административнонаказателен ред. В случая фактите, въз основа на които на жалбоподателя е било наложено административно наказание за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП с първия по ред Електронен фиш серия * № ******, който е процесния, са същите, които формират и деянието по чл.21 ал.1 от ЗДвП, за което С. е понесла санкция, въпреки това е издаден и друг Електронен фиш серия * № ******. Установява се, че за едно и също деяние паралелно са 4 проведени две административно- наказателни производства срещу жалбоподателя, което е недопустимо и в разрез с принципа „non bis in idem“.

На това основание следва да се отмени обжалвания електронен фиш, тъй като по делото не са събрани данни Електронен фиш серия * № ****** да е анулиран.

На следващо място наказващият орган не е определил относимата правна квалификация на констатираното нарушение като неправилно е посочил наказващата норма за нарушение както на чл.21 ал.1 от ЗДвП, така и на чл.21 ал.2 от ЗДвП, които взаимно се изключват като хипотеза, а в случая е направена привръзка между тях. Неправилно посочената нарушената материално правна норма води до невъзможност жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран, за да може да организира защитата си. И заради това следва отмяна на обжалвания електронен фиш, тъй като това също представлява съществено процесуално нарушение при установяване на административното нарушение.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че се установи от материалите по делото нарушението да е извършено „повторно“ по смисъла на &6, т.33 от ДР на ЗДвП. Съгласно дефиницията, дадена в цитирания текст, то „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174 ал.2- в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Видно от вписаните в атакувания фиш обстоятелства, повторността е обоснована с предходно наказване на жалбоподателя по Електронен фиш серия */******. В този фиш е посочено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и е санкциониран за превишаване на допустимата скорост за движение в населено място на основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП. Въпреки това обаче, до влизане в сила на обжалваният електронен фиш е настъпила законодателна промяна с Държавен вестник брой 64 от 2025г. в сила от 7.09.2025г., с който не се предвижда да се налага наказание при условията на повторност за нарушения извършени по реда на чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП. Това означава, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.3 ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания, според която, ако до влизане в сила на наказателното постановление, на което е приравнено електронния 5 фиш, последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Поради което като по- благоприятна за жалбоподателя то тя следва да намери приложение, тъй като считано от 07.09.2025г. не е предвидено наказание при условията на повторност за нарушения по чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, какъвто е и настоящият случай.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на електронния фиш, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено договорено възнаграждение в размер на 500лв., но от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.