Решение № 402 от 30.10.2023, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Плевен, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

С. Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА при участието на секретаря Ц. ОЛ. Ц. като разгледа докладваното от С. Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500417 по описа за 2023 година С решение №388 от 22.03.2023 г. по гр.д. №3969/2021 г. Плевенски Районен съд е:

О Т Х ВЪ РЛ И Л к а т о НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск от малолетния Д. В. Й., с ЕГН: **********, действащ чрез своя законен представител Д. Н. Х., с ЕГН: **********, против Н. Х. К., с ЕГН: ********** и М. Б. Й., с ЕГН: **********, за допускане изкупуването на осн. чл. 33, ал. 2 от ЗС от страна на Д. В. Й. на 3/4 ид.ч., представляващи 360/532 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с адрес на имота: гр.П., бул.“Р.“ 33, целият с площ 532 кв.м., при условията, уговорени в договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 195, том I, дело № 169 от 26.03.2021 г. на нотариус С.И. с район на действие района на ПлРС, сключен между ответниците Н. Х. К. и М. Б. Й..

ОТХВЪРЛИЛ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения при условията на евентуалност иск от С. М. П., с ЕГН: ********** против Н. Х. К., с ЕГН:

********** и М. Б. Й., с ЕГН: ********** за допускане изкупуването на осн. чл. 33, ал. 2 от ЗС от страна на С. М. П. на 3/4 ид.ч., представляващи 360/532 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с адрес на имота: гр.П., бул.“Р.“ 33, целият с площ 532 кв.м., при условията, уговорени в договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 195, том I, дело № 169 от 26.03.2021 г. на нотариус С.И. с 1 район на действие района на ПлРС, сключен между ответниците Н. Х. К. и М.

Б. Й..

ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.3 от ГПК малолетния Д. В. Й., с ЕГН:

**********, действащ чрез своя законен представител Д. Н. Х., с ЕГН:

********** и С. М. П., с ЕГН: ********** да заплатят на Н. Х. К., с ЕГН:

********** разноски по делото в размер на 1 000 лв.

ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.3 от ГПК малолетния Д. В. Й., с ЕГН:

**********, действащ чрез своя законен представител Д. Н. Х., с ЕГН:

********** и С. М. П., с ЕГН: ********** да заплатят на М. Б. Й., с ЕГН:

********** разноски по делото в размер на 1 000 лв.

Недоволни от решението са останали Д. В. Й., действащ чрез своя законен представител Д. Н. Х. и С. М. П. и са подали въззивна жалба срещу него, в която молят то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде допуснато изкупуването на ¾ ид.ч., съставляващи 360/532 ид.ч. от процесния недвижим имот.

Въззивниците намират за неправилен извода на Плевенски Районен съд, че поземленият имот представлява обща част на двуетажната жилищна сграда – етажна собственост и има обслужващо тази сграда предназначение.

Твърдят, че от представените доказателства се налага извода, че дворното място е самостоятелен обект на собственост, като части от него не са прехвърляни като прилежащи към обекти в двуетажната жилищна сграда, включително и с процесната покупко-продажба, обективирана в нот. акт от 26.03.2021 г. В него като предмет на договора е посочено първо по ред дворното място /а не сградата/, а като прилежащи към обектите в сградата са посочени таванско помещение и ½ ид.ч. от общите части на сградата.

Въззивниците питат: ако ¾ ид.ч. от дворното място са прилежащи към прехвърлените с процесния нот. акт от 26.03.2021 г. обекти в двуетажната жилищна сграда, колко тогава са ид.ч. от дворното място прилежащи към непрехвърлените с този акт обект в двуетажната жилищна сграда и стопанска постройка.

Въззивниците се позовават на съдебната практика, обективирана в решение №2639/02.11.1973 г. на ВС, I г.о. и в решение №124 от 20.10.2014 г. по гр.д. №2054/2014 г. на ВКС, II г.о., според която когато дворното място, върху което е изградена сградата – етажна собственост, не принадлежи на всички етажни собственици, то няма статут на обща част на етажната собственост и според която, ако в дворното място освен сградата етажна собственост има и друга сграда – изключителна собственост, независимо дали нейният собственик е етажен собственик или не, то не се явява обща част на етажната собственост, защото това би означавало лицето – изключителен собственик на сградата да бъде подчинено на режима на етажната собственост при незачитане на правата му.

Въззивниците молят да бъде отменено обжалвано решение и да бъде 2 постановено друго, с което да бъде допуснато изкупуване на ¾ ид.ч. от процесното дворно място, представляващи 360/532 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-1871/06.06.2008 г. на ИД на АГКК.

Въззивниците претендират направените в двете инстанции разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на Н. Х. К. и М. Б. Й. на 31.05.2023 г. и на 09.06.2023 г. е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено обжалваното решение и се претендират направените разноски.

Въззиваемите намират, че процесните 360/532 ид.ч. от дворното място са „неделими“ от прехвърлените с нот. акт от 26.03.2021 г. обекти в двуетажната жилищна сграда. Като аргумент в защита на тезата си сочат обстоятелствето, че в двуетажната жилищна сграда – етажна собственост самостоятелен обект притежава и В. С.ОВ М., който като свидетел заявява, че също е бил съсобственик на дворното място, но преди много години – при делбата се е отказал от частта си от дворното място, като така съсобственици на дворното място са останали С. М. П. и Н. Х. К..

Въззиваемите считат за неотносима цитираната в жалбата съдебна практика и се позовават на друга такава – обективирана в решение №61 от 05.05.1959 г. по гр.д. №37/1959 г. на ОСГК на ВС, решение №441/2011 г. по гр.д. №1056/2010 г. на ВКС, I г.о., ТР №45 от 01.04.1960 г. на ОСГК на ВС.

Въззиваемите претендират направените разноски.

Първоинстанционният съд е извършил проверката по чл.262 от ГПК и е изпратил делото на Плевенски Окръжен съд, където то е постъпило на 12.06.2023 г.

С определение №943 от 22.06.2023 г. Плевенски Окръжен съд е счел въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането ѝ.

В о.с.з. на 28.09.2023 г. Н. Х. К. заявява, че първоначално собственик е бил прадядо му, който след това прехвърлил на баба му Р. и на леля му В..

Твърди, че е придобил апартамента на първия етаж от леля си В., а другият апартамент на първия етаж е прехвърлен от сестра му Л. М.А на В. М..

Твърди също, че половината от втория етаж е придобил от майка си С. К.А, а другата половина от втория етаж – от С. П.. Твърди, че В. М. имал 30 кв.м. от двора, които при делбата му били „оставени“ да построи гараж върху тях. В. построил върху 35 кв.м. гараж преди 25 години. Опитал се да го узакони, представяйки някакъв нот. акт, но след подадена жалба до Общината „му свалили собствеността“. Н. също построил гараж. И той не могъл да го узакони, но по скица понастоящем и двата гаража се „водят“ на негово име.

Процесуалният представител на въззивниците – адв. П. пледира за уважаване на въззивната жалба. Като допълнителен аргумент в тази посока сочи обстоятелството, че дворното място не може да се третира като обща част на етажната собственост, защото по отношение на него между страните 3 са водени дела за разпределение на реалното ползване и за ревандикация.

Акцентира върху това, че няма пълна идентичност между съсобствениците на дворното място и етажните собственици.

Процесуалният представител на въззиваемите – адв. А. моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира направените разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.

Представителят на ДСП-Плевен – юриск. С. моли съда да постанови решение в защита правата на детето Д. Й..

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от скица №15-306673-23.03.2021 г., издадена от СГКК-Плевен, към момента на атакуваната покупко-продажба процесното дворно място съставлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-71/06.06.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр.

П., бул. „Р.“ ***, целият с площ 532 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, с номер по предходен план: 4634, кв.202, парцел IX, със собственици по данни от КРНИ: Н. Х. К. по протокол за съдебна делба №19, том 10, рег. №6753 от 18.04.2007 г. – на 230 кв.м. като ид.ч.; Н. Х. К. по нот. акт №186, том 20, рег. №10603, дело №3086 от 26.11.2001 г. – на 130/520 ид.ч. и С. М. П. по нот. акт №159, том XXXIV, рег. №15739, дело №7865 от 16.09.2005 г. – на ¼ ид.ч.

Видно от скицата е още, че в имота попадат четири сгради: с идентификатор *** със застроена площ 131 кв.м., на 2 етажа, жилищна многофамилна сграда; с идентификатор *** със застроена площ 60 кв.м., на 1 етаж, жилищна сграда; с идентификатор *** със застроена площ 37 кв.м., на 1 етаж, хангар, депо и с идентификатор *** със застроена площ 37 кв.м., на 1 етаж, хангар, депо. В скицата не са посочени собствениците на сградите.

Видно от схема №15-306687-23.03.2021 г., издадена от СГККПлевен, към момента на атакуваната покупко-продажба на първия етаж в сграда с идентификатор *** има два самостоятелни обекта: с идентификатор *** и с идентификатор ***.

Последният обект съставлява жилище, апартамент с площ 59.50 кв.м. и е собственост на Н. Х. К. по протокол за съдебна делба №19, том 10, рег.

№6753 от 18.04.2007 г. В схемата не са посочени никакви прилежащи към обекта части.

Видно от схема №15-306694-23.03.2021 г., издадена от СГКК-Плевен, към момента на атакуваната покупко-продажба на втория етаж в сграда с идентификатор *** има един самостоятелен обект: с идентификатор ***, който съставлява жилище, апартамент, без данни за площта и е собственост на Н. Х. К. както следва: по нот. акт №186, 4 том 20, рег. №10603, дело №3086 от 26.11.2001 г. – ½ ид.ч. и по нот. акт №57, том 32, рег. №12006, дело №7645 от 23.07.2008 г. – ½ ид.ч. В схемата като прилежащи към обекта части са посочени следните: таванско помещение с площ 55 кв.м. и ½ ид.ч. от общите части на сградата, не и ид.ч. от дворното място.

От отговора на исковата молба става ясно, че Н. Х. К. не е собственик и на самостоятелния обект с идентификатор ***, което означава, че двуетажната жилищна сграда с идентификатор *** е в режим н а вертикална етажна собственост. Като собственик на самостоятелния обект с идентификатор *** се сочи В. С.ОВ М. по протокол за съдебна делба №19, том 10, рег. №6753 от 18.04.2007 г. Схема на обекта не е представена по делото.

Не са представени и схеми на сградите с идентификатор *** и ***. Липсват и писмени доказателства за техните собственици и възниква въпросът налице ли е хоризонтална етажна собственост. При разпита на св. В. С.ОВ М. той твърди, че се е отказал от частта си в двора, за да си построи върху нея гараж 30 кв.м. Като свой гараж сочи сградата с идентификатор ***, а като гараж на Н. Х. К. – сградата с идентификатор ***.

Не е представена и схема на сградата с идентификатор ***.

От твърденията на страните става ясно, че към момента на атакуваната покупко-продажба тази сграда е съсобствена между Н. Х. К. и С. М. П. при квоти съответно: ¾ ид.ч. и ¼ ид.ч.

Горепоказаната визуализация /от скици и схеми/ на дворното място и сградите в него налага хронологично и документално проследяване на собствеността върху тях с цел да се отговори на следните релевантни въпроси: кои са били собствениците на дворното място и на сградите, съществуват ли вертикална етажна собственост и хоризонтална етажна собственост, явява ли се дворното място обща част на етажните собствености.

Видно от нот. акт №49, том VI, дело №2090 от 22.12.1971 г. на нотариус при Плевенски Районен съд, Р. С.К. /по мъж П.А/ е дарила на дъщеря си С. М.А К.А следния свой собствен недвижим имот: 87/520 ид.ч. от дворно място в гр. П., ул. „Д.Б.“***, цялото от 520 кв.м., съставляващо имот с пл. №4634 в стр.кв. 252 по плана на града, заедно с 1/3 ид.ч. от втория етаж на двуетажната жилищна сграда , построена в същото дворно място, заедно с 1/3 ид.ч. от таванското помещение с площ 55 кв.м. в северната част на общия таван и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата.